Решение №599 от 15.7.2009 по гр. дело №1097/1097 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

  Р Е Ш Е Н И Е
 
         N 599
 
                       София ,15.07.2009  година
 
                                    В ИМЕТО НА  НАРОДА
 
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на  девети юни,  две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ:           Костадинка Арсова
                                    Бонка Дечева
 
 
При участието на секретаря Даниела Никова    като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова   гр.д. N 1097 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.218а , ал.1 ГПК /отм./.
Р. Х. С. и Г. Х. Р. са подали касационна жалба срещу решение № 231 от 11.07.2007 г. по гр.д. № 566 от 2003 г. на Софийския окръжен съд , с което е отменено решение от 28.02.2003 г. по гр.д. № 255 от 1997 г. на Самоковския районен съд , съсобственият имот е разпределен по реда на чл.292 ГПК/отм./ като на тях им са възложени дял втори и трети, представляващи хотелската част от триетажната вилна сграда и са уважени претенциите им по сметки срещу Е. Г. М. само за сумата от по 4 383,33 лв. за всеки един от тях на самостоятелно основание и общо 4 383, 33 лв. като наследници на майка им Л. С. Р. , починала на 22.02.2007 г. и оставила наследници- нисходящи двамата касатори /у-ние за наследници № от 17.04.2007 г./. Правят оплакване, че касираното решение е постановено при нарушение на съществени процесуални правила – чл.188, ал.1 ГПК /отм./ и че е материално неправилно и необосновано. Прави се искане за отмяната му и за разпределение на дяловете както следва : касаторите да получат дял първи и втори, а Е. Г. М. да получи дял трети , както и да се уважат изцяло исковете им за подобрения на всеки един от тях от сумата 4 383,33 лв.- до 21 500 лв. В същия размер да се признае претенцията по сметки , направена от тяхната майка Л, в чийто прав те са встъпили .
Е. Г. М. също е подала касационна жалба в частта, с която са уважени претенциите по сметки на двамата съделители , като подържа ,че решението е недопустимо, тъй като липсват мотиви относно признатите суми по претенциите по сметки, а алтернативно подържа, че то е необосновано и неправилно защото не се касае до подобрение, а до подържащ и текущ ремонт.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационните жалби са допустими , защото са подадени от надлежни страни , срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях , в законовия тридесет дневен срок.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Софийския окръжен съд е отменил първостепенният съдебен акт, с който делбеният имот е изнесен на публична продан и е разпределил същия по реда на чл.292 ГПК/отм./ съгласно предложените с инвестиционният проект дялове , като на Р. Х. С. и Г. Х. Р. е възложил двата хотелски етажа, а на Е. Г. М. е възложил партера ,включващ ресторантска част. Решението по извършване на делбата е обжалвано само от Р. Х. С. и Г. Х. Р.. В жалбата се подържа, че разпределянето на делбения имот на дялове , от които единият е ресторанта е крайно неудобно и нефункционално защото вилата се ползва за развитието на ресторантьорски и хотелски бизнес и функционирането на хотела без ресторанта крайно затруднява дейността им.
Решението в тази част е правилно, като настоящия състав споделя изцяло изводите на съдилищата както по въпроса за поделяемостта на имота, така и осъщественото разпределение на дяловете съобразно квотите на страните.
До делба е допусната вилна сграда , построена през 1930 г. на три етажа със застроена площ от 252,60 кв.м. и разгърната площ от 972,60 кв.м. от които първи етаж е ресторант , а втори и трети етаж са хотелски стаи. Към всеки от етажите е придадена реална част от сутерена, включващ обслужващите всеки от обособените етажи сервизни и складови помещения. Инвестиционният проект е одобрен на основание чл.203 ЗУТ.
Изслушано е заключението на в.л. Главчева, в.л. арх. Иван Ш. и в.л. инж. Р, в което се излага виждането, че за разделянето на сградата на три дяла не е необходимо разходване на средства , но за последващото им приспособяване за хотелски нужди ще следва да се разходват значителни инвестиции. Вещите лица установяват, че дял първи е на стойност 65 240 евро, дял втори е на стойност 61 340 евро и дял трети е на стойност 32 330 евро.
При извършване на делбата се взима предвид, че дяловете на Р. Х. С. и Г. Х. Р. са се увеличили след смъртта на тяхната майка . Дела на Л. С. Р. , починала на 22.02.2007 г. и оставила наследници- нисходящи Р. Х. С. и Г. Х. Р. /у-ние за наследници № от 17.04.2007 г./ е бил разпределен между тях, като всекие получил по ? ид.ч. от делбения имот съгласно чл.9, ал.1, вр. с чл.5, ал.1 ЗН.
С инвестиционният проект съгласно чл.203 ЗУТ е установена възможност вилата да бъде разпределена на три дяла съобразно броя на съделителите без значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените- чл.39,ал.2 ЗС , като по делото е доказано , че и към настоящия момент трите етажа функционират самостоятелно , което прави разпределянето им естествено. При това следва да се отчете ,че към всеки от тях се придават съответните помещения от сутерена, без за това да е необходимо разходването на допълнителни средства. При разделянето на съсобствената сграда е било спазено изискването обособяването на самостоятелни обекти да се съобрази с действащите строителни правила и норми въз основа на одобрен инвестиционен проект.
В съответствие с дадените в т. 5, буква“в“ на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС указания, СОС е приел, че след като е налице надлежно одобрен от органите на общината инвестиционен проект, то е допустимо да бъдат обособени три самостоятелни дяла на основата на установените в чл. 203, ал. 2 ЗУТ, аналогични на дадените в чл. 62, ал. 2 ЗТСУ /отм./, респ. чл. 39, ал. 2 ЗС критерии защото обособяването не е свързано със значителни преустройства и с неудобства, по-големи от обикновените. Софийски окръжен съд е извършил тази преценка като е съобразил значимостта на преустройството на основата на правилата на формалната логика с оглед състоянието и стойността на имота, както и с оглед обема и стойността на необходимото преустройство. Тези критерии са трайно установени в практиката на съдилищата, както и критерият за преценка характера на неудобствата, които преустройството би създало, съгласно който под неудобства, по-големи от обикновените следва да се имат предвид обикновените житейски неудобства. Правилно е ръзпределил като е възложил първия етаж, който е с най- голяма стойност на съделителя с най- голям дял от делбения имот.
Страните са подали касационни жалби и в частта, с която съдът е постановил решение по сметките като Р. Х. С. и Г. Х. Р. по 4 383,33 лв. за всеки един от тях на самостоятелно основание и общо 4 383, 33 лв. за измазване на външна фасада , извършено от м. юни до м. септември 1999 г. ; цялостна реконструкция на тоалетните помещения за всички етажи както следва : пръскана мазилка; фаянс, по осем броя врати, осем броя казанчета осем броя тоалетни; осем броя мивки и осем броя В и К инсталации; подмяна на пода на ресторанта с плочки ,включително премахването на паркета , измазване на стените на ресторантския етаж /мазилка, шпакловка, латекс/ и вътрешно боядисване на стените на двата етажа. По делото е установено с техническата експертиза наличието на посочените подобрения , като с гласни доказателства е уточнено, че те са извършени от касаторите , действащи като търговско дружество “Ч” СД. Тези показания се припокриват с представените по делото фактури на името на дружеството. Стойността на подобренията е установена от техническата експертиза и е разпределена между съделителите съобразно дяловете им. Подадените касационни жалби от всички съделители в частта по сметките са неоснователни защото съдът е съобразил и обсъдил всички наведени съображения, зачел е заключението на вещите лица и ги е съпоставил с депозираните гласни доказателства. Настоящия състав споделя изцяло изводите на въззивният съд , поради което счита, че аргументите не следва д се преповтарят. Касационните жалби са неоснователни и следва да се оставят в сила. С оглед изхода по спора пред настоящата инстанция всяка от страните трябва да понесе разноските така както ги е направила.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ в сила решение № 231 от 11.07.2007 г. по гр.д. № 566 от 2003 г. на Софийския окръжен съд .
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top