4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
гр. София, 23.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1286 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Филиз Н. М. лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н. Г. М. чрез процесуален представител адв. Н. Н. Д. срещу решение № 30 от 28.02.2017г. по в. т. дело № 224/2016г. на Апелативен съд Велико Т., в частта, с която е потвърдено решение № 192 от 30.12.2015г. по т. дело № 72/2015г. на Окръжен съд Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от Филиз Н. М. чрез своята майка и законен представител Н. Г. М. срещу [фирма] иск за разликата над 80 000 лв. до пълния предявен размер 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено на 11.06.2014г. в [населено място] от Т. Х. Н. от [населено място] при управлението на лек автомобил „Мазда 626” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответното дружество, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, като неоснователен.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като излага доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС:
1. „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя, както и за критериите за определяне на социално-икономическите условия в страната към момента на конкретната пътна злополука, относими към същото?” – противоречие с решение № 104/25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, І т. о.
2. „Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риск „Гражданска отговорност” на автомобилистите като критерий наред с всички останали за определяне размера на обезщетението?” – противоречие с решение № 73/27.05.2014г. по т. д. № 3343/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
По отношение на двата материалноправни въпроса касаторът се позовава и на противоречие с ППВС № 4/1968г., решение № 114/03.11.2014г. по т. д. № 1053/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 88/17.06.2014г. по т. д. № 2974/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 101/03.07.2014г. по т. д. № 4391/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 158/17.10.2014г. по т. д. № 3594/2013г. на ВКС, ТК, І т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ал. И. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 4/1968г. и посочената постоянна практика на ВКС. Поддържа становище, че доводите на касатора са относими към правилността на обжалваното решение.
Третото лице помагач и ответник по обратния иск Т. Х. Н. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 11.06.2014г. в [населено място] Х. Н. при управление на лек автомобил „Мазда 626“ с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата и причинил пътно-транспортно произшествие и средни телесни повреди на ищцата Филиз Н. М., за което му е наложено на основание чл. 78а НК административно наказание. Констатирал е, че относно автомобила, с който е причинено процесното ПТП, между собственика и ответника е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за периода 21.04.2014г. – 21.04.2015г., поради което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредите е прието за неоснователно поради това, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме групата деца на кръстовището, да намали скоростта и да спре преди преминаване на автомобила над пострадалата. Изложени са съображения, че кръстовището се намира в квартал, не се касае до републикански път, нито за път от общинската пътна мрежа, уличното осветление е било включено и на кръстовището от двете страни липсва тротоар.
За да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., въззивният съд е посочил, че взема предвид понесените от ищцата емоционални отрицателни последици, прогнозата за нейното пълно възстановяване, възрастта на пострадалата, обществено-икономическите условия в страната при настъпване на вредите и към момента на постановяване на решението, нивата на застрахователно покритие към релевантния моментт. Приел е, че се касае до особено тежък случай на телесни увреждания, причинили болки и страдания с интензитет, надхвърлящ обичайните при подобни инциденти, като е описал хронологически проведеното лечение и осъществените операции.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя” е релевантен, тъй като е от значение за спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Налице е и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на въззивното решение с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 28.02.2017г. по в. т. дело № 224/2016г. на Апелативен съд Велико Т., в частта, с която е потвърдено решение № 192 от 30.12.2015г. по т. дело № 72/2015г. на Окръжен съд Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от Филиз Н. М. чрез своята майка и законен представител Н. Г. М. срещу [фирма] иск за разликата над 80 000 лв. до пълния предявен размер 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено на 11.06.2014г. в [населено място] от Т. Х. Н. от [населено място] при управлението на лек автомобил „Мазда 626” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответното дружество, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, като неоснователен.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
Определението е постановено при участието на трето лице помагач Т. Х. Н. от [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.