1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
София, 12.06.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 50203 /2016 година, преобразувано по описа на ГК и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
С. В. Ц. и Г. Н. З., и двамата от [населено място] чрез адв.К. М. САК обжалват и искат да се отмени въззивно Решение No 1553 от 13.07.2015 година, постановено по гр. В.д.Nо 4897 / 2014 год. на АС- София, в частта, с която по отношение на касаторите като кредитополучатели по договор за ипотечен кредит са уважени исковете на основания чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК. Поддържат , че обжалваното решение, е неправилно , поради допуснати процесуални нарушения , нарушение на материалния закон и е необосновано. Доводите за незаконосъобразност се поддържат по отношение нарушено право на защита при приемане на заключението на вещото лице, за липсата на уведомяването на единия от кредитополучателите за упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на кредита, за отговорността на кредитополучателя при неподписан погасителен план и за солидарността, когато искане за солидарно осъждане няма в исковата молба.
Ответникът по касация [фирма] С. поддържа , че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и липсват нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси, свързани с редовността на исковата молба и надлежното упражняване на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК в хипотезите на съдлъжници, отговарящи солидарно за поетия по договор за банков кредит дълг, за начина на уведомяване на всеки един от длъжниците , от страна на Банката – кредитор , че са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и че това право е упражнено и последиците , когато само единият съдлъжник е надлежно уведомен, за тежестта на доказване на факта, че липсва надлежно уведомление за упражненото право на обявяване на кредита за предсрочно изискуем , за правното значение на погасителния план – приложение към договора за банков кредит .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и становището на насрещната страна,и в правомощията си на по чл. 291 ГПК и чл.293 ГПК, намира :
С обжалваното решение , Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция е потвърдил Решение от 30.07.2014 година на Окръжен съд Враца по частично уважените , предявени от [фирма] /Банката/ против С. В. Ц. и Г. Н. З. искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК , с които по отношение на двамата е прието за установено, че като кредитополучатели дължат солидарно на Банката сумата 420 000 лв. по договор за ипотечен кредит от 21.07.2008 година с падеж 2038 година , сумата 73 896.08 лв. договорна / възнаградителна / лихва за периода 22.11.2009 год. до 14.6.2012 год. ,ведно със законната лихва по тези суми , считано от 18.06.2012 година до окончателното и заплащане. За разликата до заявения размер от 97 896.08 лв. по иска за възнаградителна лихва и за сумата 69 180- лв., санкционни лихви исковете са отхвърлени.
По изведения правен въпрос
С разясненията на ТР 4/2013 година на ОСГТК на ВКС – т.18 във вр. с т.9 , ОС на Гражданската и Търговска колегии приема ,че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Визирайки „вземането“ като предмет на заявения иск, касационният съд разбира вземането такова, каквото е договорено с договора за банков кредит, поради което ако искът е за признаване съществуването на вземане по договорното правоотношение срещу две или повече лица , то и без изрично искане да се признае съществуващия дълг в рамките на заявения петитум, искането следва да се приеме такова, каквото е заявено по заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
По отношение на надлежния начин за упражняване правото на предсрочна изискуемост от страна на Банката-кредитор ,с цитираното тълкувателно решение дадените разяснения са в насока , че „обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Уговорената по договора за банков кредит солидарност на задължението между двама и повече длъжници по см. на чл. 121 ЗЗД , не предполага действие на обявената от Банката предсрочна изискуемост по отношение на един от съдлъжниците и спрямо другия солидарно отговорен длъжник, ако по отношение на него няма редовна процедура по обявяване на предсрочната изискуемост. За да бъде изискуемо изцяло задължението по банковия кредит спрямо всеки един от длъжниците, предсрочната изискуемост поради неизпълнение на задължението следва да е обявена надлежно на всеки един от тях . По отношение на неизпълнените падежирали вноски условията по договора остават такива , каквито са договорени, т.е. клаузата за солидарност е валидна.
Погасителният план , с които страните по банковия кредит са уговорили дължимия размер на месечните вноски, сроковете за тяхното погасяване и дължими лихви е неотменна част от договора. Доколкото същият респ. и съответният анекс към него е подписан от двамата съпрузи като солидарни длъжници по договора за кредит , то липсата на подпис на единия от съпрузите само на погасителния план , не може да обоснове извод за липса на уговорка за падеж или размер на месечното погашение с оглед на поетите с конкретния договор условия.
По основателността на касационната жалба.
След преценка на наведените доводи на страните и с оглед на изложените по-горе съображения , настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за отчасти основателна .
От фактическа страна е безспорно , че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка , възникнала на основание Договор за ипотечен кредит от 21.07.2008 година, сключен от двамата кредитополучатели – съпрузите С. В. Ц. и Г. Н. З.. Кредитът от 420 000 лева е отпуснат на кредитополучателите за “текущи нужди“ , със срок за погасяване 360 месеца от датата на усвояването, при договорен гратисен период от 36 месеца за издължаване на главницата.Уговорен е и начина на погасяване- на равни месечни вноски по погасителен план, изготвен след изтичане на гратисния период, лихвите , таксите и следващите се на Банката комисиони . Кредитът е изцяло усвоен на 24.07.2008 година с превод по разплащателната сметка на С. Ц. на сумата от 420 000 лв.
Съгласно Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити , в рамките на гратисния период/ 21.07.2008 год. – 21.07.2011 година / се погасяват само начислените лихви върху усвоената главница, а при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ този на падежната дата по договора, частта от вноската, представляваща главница , се олихвява с договорната лихва, увеличена с наказателна надбавка. Съгласно чл. 20.2. „при допусната забава в плащанията на главницата и/ или на лихва над 90 дни , целият остатък от кредита става предсрочно изискуем се отнася в просрочие.“
Няма спор , че вземането е обезпечено с договор за доброволна ипотека – НА 96/23.07.2008 година , вписана по отношение на недвижим имот , собственост на С. Ц., както и , че С. Ц. е подписала Запис на заповед, авалиран от съпруга и Г. З..
Няма спор , че изготвеният погасителен план е подписан само от С. Ц..
Няма спор , че с Писмо изх. No 27-00-1163/ 08.05.2012 година, адресирано до двамата кредитополучатели, Банката уведомява всеки от тях , че поради забава в погасяване на задълженията по договора за кредит и на основание предвидените в същия условия , кредитът е предсрочно изискуем с дължима обща сума от 578 748.53 лв. към дата 08.05.2012 година. Писмото , изпратено с обратна разписка е получено лично от С. Ц. на дата 15.05.2012 година .Писмото , изпратено до Г. З. е върнато с отбелязване, че „пратката не е потърсена от получателя“.
На база на посочените факти, Банката е подала искане за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от дата 18.06.2012 година, въз основа на което искане е образувано ч.гр.д. No 776/2012 година на РС-Козлодуй, а на 20.06.2012 година е издадена Заповед No 498 за изпълнение на парично задължение срещу двамата кредитополучатели -длъжници, с която са осъдени солидарно да заплатят на Банката-кредитор сумата 420 000 лв. –главница по договор за ипотечен кредит, сумата 97 896.08 лв. –договорна лихва за периода 22.11.2009 година до 14.06.2012 година , 69 180. 37 лв. договорен санкционна лихва за времето 21.10.2010 година до 14.06.2012 година , както и законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението.На същата дата е издаден изпълнителен лист.
В производство по иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 414 ГПК е прието, че за дата на предсрочната изискуемост на вземането на Банката следва да се счита датата 15.05.2012 година, когато волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем , е достигнало до кредитополучателите. Прието е , че с оглед на тази дата искането от 69 180.37 лв. –наказателна лихва за времето 26.03.2010 година до 15.05.2012 година не се дължи, а извършените от кредитополучателите погашение в размер на сумата 24 000 лв. следва да бъдат отчетени като погашения на задължението за възнаградителна лихва, като кредиторът има право само на вземането си за договорна лихва в размер на 73 896.08 лв.
Основателен е релевираният с касационната жалба довод , че по отношение на длъжника Г. З. правото на Банката –кредитор да счита кредитът за предсрочно изискуем, не е надлежно упражнено.
В разрез с доказателствата по делото и закона , въззивният съд е приел, че връченото писмо на Банката за упражненото право кредитът да се счита за предсрочно изискуем в пълен размер на съпругата С. Ц. съставлява надлежно връчване и по отношение на Г. З.. Данните по делото не дават основание да се приеме обстоятелството , че като длъжник по договора за кредит , същият е уведомен по предвидения в закона ред за упражненото от страна на Банката право да счита кредита за предсрочно изискуем в пълния му размер, ведно с договорените лихви и такси.
С ТР 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС се прие , че когато по силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции /ЗКИ/ , Банката-кредитор е поискала издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК в хипотеза на предсрочно изискуем кредит поради неплащане на една или повече вноски, предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
С цитираното тълкувателно решение се прие , че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В съдебната практика няма спор , че „извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417 т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем“. Постигнатата в конкретния договор респ. в общите условия на банковия договор предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
За да се приеме , че писменото волеизявление на Банката, че упражнява правото си да счита кредита изцяло за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника и е надлежно връчено чрез пощенска пратка- писмо с известие за доставка/ обратна разписка/ , то тази пощенска пратка следва да е оформена с подпис на получателя или на друго лице , приело пратката, обозначено с трите имена .
Доказателствата по делото сочат , че на двамата съдлъжници са изпратени писма през 2012 година ,с което са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост. В писмото за всеки от тях е посочен различен адрес / л.87/, като видно от писмото на Б. Д. до Г. З.- [населено място] на л. 88 ,адресът е [населено място] [улица]Nо 15 и от този адрес пощенската пратка е върната със забележка „пратката не е получена Писмото до С. Ц., изпратена на друг адрес е надлежно оформено с подпис на получателя „лично“.
След като по делото липсва оформен писмен документ за единия от длъжниците, а е безспорно , че съпрузите са посочили още в договора за кредит различни адреси за получаване на книжа от банката, то изводите на въззивния съд за надлежно уведомяване на Г. З. като длъжник относно упражненото право на Банката да счита целия размер на кредита за предсрочно изискуем,чрез уведомлението до съпругата му са неправилни. Като последица от липсата на един от елементите на правото Банката кредитор да поиска по реда на заповедното производство издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по отношение на пълния размер на кредита като предсрочно и предприеме принудително изпълнение , в рамките на производството по чл. 422 ГПК следва , че искането да се признае на основание чл. 124 ал.1 ГПК дължимостта на вземането относно пълния размер на кредита, лихвите и договорените таксите и по отношение на Г. З. в размера по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, в т.ч. и досежно договорената солидарност , дала основание за солидарно осъждане с другия съдлъжник по Договора за банков кредит от 21.07.2008 година по заповедта за изпълнение, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.По тези съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта , с която е признато изменението на договорните клаузи и настъпилата предсрочна изискуемост на пълния размер на кредита , лихви, такси и др. разходи на банката и дължимостта на същите от страна на Г. З. като съдлъжник по договора за кредит, като съответно се постанови решение по същество и искът по отношение на Г. З. се отхвърли.
С отговора на исковата молба , от името на двамата съпрузи е заявено принципното възражение, че не са налице законовите условия да е настъпила предсрочната изискуемост на кредита , сключен с Б. Д. „ поради нередовно погасяване на кредита и поради забава на плащането на погасителните вноски по главницата и лихви с повече от 90 дни. Възражението е , че към 26.03.2010 година „автоматично настъпилата“ предсрочната изискуемост следва да е свързана с неплащане на 4 месечни вноски, но в исковата молба няма посочени кои са тези месеци. Ответниците са възразили и , че има плащане в срок и няма неизпълнение предвид на уговорения гратисен период т.е. няма изпълняемо право.
Правилно , въззивният съд не е възприел тези доводите на длъжниците , тъй като Банката , съгласно уточнената допълнително искова молба е конкретизирала и доказала на база приетите писмени доказателства , че неизпълнението на поетите парични задължения касае липсата на плащане на дължимата договорена лихва в рамките на гратисния период , съгласно чл. 20.2. на подписаните от страните Общи условия на ипотечния кредит „при допусната забава в плащанията на главницата и/ или на лихва над 90 дни , целият остатък от кредита става предсрочно изискуем се отнася в просрочие“, при безспорното обстоятелство, че погасителният план е подписан от С. Ц. с дата 25.07.2008 година за погасяване на такси от 4250 лв. на 30.07.2008 година . Падеж на останалите задължения е датата 30.07 на съответната година/ л.56-64/.
Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Банката е доказала по несъмнен начин , че правно релевантните факти, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост по отношение на С. Ц. са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането е изискуемо в заявения размер , възникнало на предявеното основание. Банката-кредитор е упражнила правото си да обяви на длъжника Ц., че счита кредита за предсрочно изискуем и това негово волеизявление е достигнало до нея по надлежния за това ред. Ето защо искът за установяване дължимостта на вземането по банковия кредит се явява основателен и законосъобразно е уважен изцяло-за сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение по отношение на длъжника С. В. Ц. .
По искането за разноски от страна на длъжника.При изхода на делото, искането за присъждане на разноски на касаторите се явява основателно и доказано в размер на половината от направените и платени от страните такива- държавни такси и адвокатско възнаграждение, за сумата от 5454 лв. / пет хиляди четиристотин петдесет и четири лева/.
По изложените съображения , настоящият състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия и на основание чл. 293 ал.1 и 2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно Решение No 1553 от 13.07.2015 година, постановено по гр. В.д.Nо 4897 / 2014 год. на АС- София, в частта, с което по отношение на Г. Н. З. с ЕГН [ЕГН] е потвърдено Решение от 30.07.2014 година на Окръжен съд Враца по частично уважените , предявени от [фирма] /Банката/ против С. В. Ц. и Г. Н. З., искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК , с които по отношение на двамата е прието за установено, че като кредитополучатели дължат солидарно на Банката сумата 420 000 лв./ четиристотин и двадесет хиляди лева/ по договор за ипотечен кредит от 21.07.2008 година с падеж 2038 година , сумата 73 896.08 лв./ седемдесет и три хиляди осемстотин деветдесет и шест и 0.08 лв. / договорна / възнаградителна / лихва за периода 22.11.2009 год. до 14.6.2012 год. ,ведно със законната лихва по тези суми , считано от 18.06.2012 година до окончателното и заплащане и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] С. против Г. Н. З. от [населено място], ЕГН [ЕГН], искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК и чл. 124 ал.1 ГПК , с които по отношение на същия е прието за установено, че като кредитополучател заедно със С. В. Ц. дължи солидарно на Банката сумата 420 000 лв./ четиристотин и двадесет хиляди лева/ по договор за ипотечен кредит от 21.07.2008 година с падеж 2038 година и сумата 73 896.08 лв./ седемдесет и три хиляди осемстотин деветдесет и шест и 0.08 лв. / договорна / възнаградителна / лихва за периода 22.11.2009 год. до 14.6.2012 год. ,ведно със законната лихва по тези суми , считано от 18.06.2012 година до окончателното и заплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение No 1553 от 13.07.2015 година, постановено по гр. В.д.Nо 4897 / 2014 год. на АС- София, в останалата му обжалвана част по отношение на ответника-длъжник С. В. Ц..
ОСЪЖДА [фирма] С. да заплати на Г. З. ЕГН [ЕГН] сумата от 5454 лв. / пет хиляди четиристотин петдесет и четири лева/ ,разноски за касационната инстанция на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: