Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
С. 28.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1489 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 725 от 17.10.2017г., по касационната жалба на Професионална гимназия по химически и хранителни технологии” [населено място], представлявана от директора Д., чрез процесуалния представител адвокат Ц. против въззивно решение № 519 от 14.12.2016г. по в.гр.д. № 783 по описа за 2016г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 653 от 12.08.2016г. по гр.д. № 576/2016г. на Пазарджишки районен съд и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпрос, касаещ съдържанието на задължението по чл.147 ал.1 т.1 П. /”Директорът на училището е длъжен да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност”/ и обхватът на отговорността на директора при неизпълнение на посочените в нормата задължения.
В съдебно заседание ответната страна се явява лично, а двете страни се представляват от процесуалните се представители.
К. поддържа жалбата си и представя писмени бележки по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Претендира направените пред касационната инстанция разноски, които съобразно представения списък са в общ размер на 1 090лв. /държавна такса 370лв. и адвокатско възнаграждение 720лв./
Ответницата по касация желае въззивният акт да бъде потвърден. Представя писмени бележки и претендира направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 915лв.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени следните факти:
Ищцата е заемала длъжността „Директор на Професионална гимназия по химически и хранителни технологии /П./”. Със заповед № РД 12- 421 от 22.12.2015г. на министъра на образованието е прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, във връзка с чл.188 т.3, чл.187 т.3 и т.10 КТ поради допуснати общо пет нарушения на трудовата дисциплина. Посочените фактически доводи във връзка с тях са:
1. Работодателят е приел, че в нарушение на изискванията на чл.147 ал.1 т.2 и ал.2 П., г-жа А., като директор, „не е осъществила контрол върху дейността на класните ръководители” на поименно посочени деветнадесет на брой ученици, което е станало причина те да не бъдат отразени като „застрашени от отпадане, както и като такива, на които не може да бъде оформена срочна оценка, поради голям брой отсъствия”. Квалифицирал е нарушението като такова по чл.187 т.3 и т.10 КТ. Обосновано е със следните факти :
– Извършени са проверки в П. в периода 16.04.2015г. – 1.06.2015г., въз основа на сигнал с вх.№ РД 20-23 от 13.03.2015г., подаден от група учители в П. до Р. П.. В сигнала са вписани имената на деветнадесет ученика от ІХ, Х, ХІ и ХІІ клас, които не са посещавали учебните занятия през целия първия срок на учебната 2014/2015г. /от ІХ клас шест ученика, от Х клас – шест, от ХІ- пет и от ХІІ – двама/. Проверките са установили, че сигналът отговаря на обективната истина /от посочените 19 ученика, само една ученичка от ХІ клас е присъствала в един учебен час/.
– По проверката е съставен Констативен протокол с № К. 03-597 от 3.06.2015г., който е представен с доклад в МОН с вх.№ 0513-116 от 6.07.2015г. Със същият е установено, че ищцата А., в качеството й на директор:
А. На проведен на 12.01.2015г. Педагогически съвет /вж.протокол №6/, на който като първа точка от дневния ред е разискван редът за приключване на първия срок на ученици, на които не могат да бъдат оформени срочните оценки, в докладите на класните ръководите не са били отразени горепосочените деветнадесет ученика като застрашени от отпадане и като такива, на които не могат да бъдат оформени срочните оценки, поради голям брой отсъствия,
Б. В периода от подаване на сигнала /13.03.2015г./ до момента на проверките /периода 16.04.2015г. – 5.05.2015г./, от посочените деветнадесет ученика – седем са подали молби за промяна на формата на обучение /от дневна в самостоятелна/, седем са подали молби за прекъсване на обучението, две са прекъснали обучение, една е посочила, че е отсъствала поради заболяване и само за две са останали неизвестни причините да не посещават училище.
2. Работодателят е приел, че в нарушение на изискванията на чл.147 ал.1 т.1 и т.12, във вр.с чл.129б ал.1 т.3 и чл.136 П., чл.55 т.28 от Правилника за дейността на училището и чл.27 ал.2 т.8 и ал.3 от Наредба № 4 от 16.04.2003г. за документите за системата на народната просвета, както и в нарушение на т.1 на раздел ІІІ /Основни задължения/, т.2 от раздел ІV /Възлагане, планиране и отчитане на работата/ и на т.3 от раздел V /Отговорности,свързани с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите/ от Длъжностната характеристика, г-жа А., като директор, „който организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на училището, в това число отговаря за правилното водене и съхраняване на училищната документация, през учебната 2014-2015г. не е осъществила контрол върху дейността на класните ръководители” на ІХ б и Х в класове, при вписване на отсъствията в дневниците. Квалифицирал е нарушението като такова по чл.187 т.3 и т.10 КТ. Обосновано е със следните факти :
– В горепосоченият Констативен протокол № К. 03-597 от 3.06.2015г. са отразени резултатите от извършената проверка на дневниците на ІХ б и Х в класове, като е установено, че в тях – за двама поименно посочени ученици – са регистрирани неизвинените им отсъствия като извинени /съответно 55 отсъствия на ученик от ІХ б клас са вписани като извинени без представяне и наличие на оправдателен документ и 60 отсъствия на ученик от Х в клас/. Въз основа на тези факти, работодателят е достигнал до извода, че „класните ръководители на ІХ б и Х в класове системно са извинявали отсъствия на ученици без представяне и наличие на оправдателен документ”, което е в нарушение на изискването на чл.136 П..
3. Работодателят е приел, че г-жа А., като директор е нарушила изискванията и на чл.147 ал.1 т.1 и т.8, във вр.с чл.140в ал.1 П., чл.66 ал.1 т.1 от Правилника за дейността на училището /съгласно които за допуснати повече от 5 неизвинени отсъствия, на ученика са налага наказание „забележка”/, както и в нарушение на т.1 и т.17 на раздел ІІІ /Основни задължения/ от Длъжностната характеристика, тъй като при установени петнадесет на брой ученика, които са с повече от пет неизвинени отсъствия, тя не е издала заповеди за налагане на наказание „забележка”. Това нарушение също е квалифицирано като такова по чл.187 т.3 и т.10 КТ.
4. Работодателят е приел, че г-жа А., като директор, в нарушение на чл.147 ал.1 т.1 П., както и на т.1 на раздел ІІІ, т.2 на раздел ІV от Длъжностната характеристика, не е „осъществила контрол за дейността” на Комисията по превенция на напускане на ученици от училище, назначена с нейна заповед в училището. Проверката е установила, че независимо, че Комисията е изготвила план за дейността си, утвърден от директора, през учебната 2014-2015г. не са били предприети действия за превенция. Според работодателя „липсата на контрол от директора е довел до отпадането на дванадесет и промяната на формата за обучение на седем ученика от ІХ, Х, ХІ и ХІІ класове”. И това нарушение е квалифицирано като такова по чл.187 т.3 и т.10 КТ.
5. Работодателят е приел, че г-жа А., като директор е допуснала нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба №4/16.04.2013г., във вр.с чл.147 ал.1 т.1 П., както и на т.1 на раздел ІІІ, т.3 на раздел V от Длъжностната характеристика, като не е регистрирала от 15.04.2015г. /датата на получаване на заповедта със задължителни предписания до 5.05.2015г. /когато е извършена проверка/ извършените проверки относно посещаемостта и законосъобразното извиняване на отсъствията на учениците, отразени в издадената заповед № РД 06-183 от 31.03.2015г.на Началника на Р. П., с която са дадени задължителни предписания към директора за контрол на посещаемостта на учебните занятия от учениците и отразяване на отсъствията в дневниците на класовете от страна на учителите.
Мотивите на работодателят за налагане на най-тежкото наказание са: видът, броя и тежестта на установените като допуснати нарушения и цялостното поведение на г-жа А..
В. съд е приел за незаконосъобразно оспореното уволнение, с аргумент за невъзможност „да бъде ангажирана отговорността на директора за извършените тежки дисциплинарни простъпки от други членове на педагогическия персонал в гимназията – учители, помощник-директор, класни ръководители, комисия”. Счел е за неправилен извода на дисциплинарно-наказващият орган, че директорът е този, който следва да отговаря „абсолютно за всичко в поверената му гимназия”. Позовал се е на липса на законова възможност директорът да „изземва разписани на класните ръководители, на помощник-директора и на отделните учители техни непосредствени преки права и задължения, свързани с цялостния учебен процес”. Извел е извод, че законодателят е предоставил на последните оперативна самостоятелност, която директорът не може да изземва, дори и тя да се упражнява във вреда на учебната и административната дейност. Мотивите на съда са в смисъл, че възможността, с която разполага директора – ако при упражняване на контролните си правомощия констатира недостатъци в дейността на учител – е да отправи препоръка за отстраняването им и ако последният не го направи, да му наложи дисциплинарно наказание. За конкретния случай, въззивният съд е приел, че за директора А. са налице обективни причини, тъй като тя е била в обективна невъзможност да осъществи качествен и ефективен контрол върху работата на учителите, класните ръководители и другите звена в гимназията, по причина че „системно, трайно, постоянно, ежедневно и непрекъснато е била въвеждана умишлено от подчинените” си, както и „в заблуждение и неяснота относно действителното състояние на учебната дейност в училището, присъствието в клас на учениците, неизвинените отсъствия” Позовал се е на „липса на доклади до директора за иницииране на дисциплинарни процедури, отпадане на ученици поради слаб успех или преминаване в друга форма на обучение, противозаконно и в нарушение на разписани императивни правила извиняване на отсъствия на ученици без да са налице условия за това.” Според съда „дезинформацията и заблудата на директора” е била тотална, поради което не е „извършила нито едно от вменяваните й дисциплинарни простъпки”.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд, а по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване относно съдържанието на установеното в чл.147 ал.1 т.1 П. задължение на директора да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в училището и за обхватът на отговорността му при неизпълнение на посочените в нормата задължения, приема следното :
Съгласно чл.141 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета /П./ и действащият към момента на издаване на заповедта Закон за народната просвета /З./, директорът на училище е орган за управление на системата на народната просвета. Прегледът на нормите на П. и на З. сочи, че целенасочено законодателят е предоставил на директора всички необходими права и отговорности, за да може той – в качеството си на властови орган и разполагайки с оперативна самостоятелност да организира, управлява и ръководи цялостната дейност на оглавяваната от него образователно-възпитателна институция. /Съгласно П. – директорът издава документите за преместване – чл.40, чл.50-52, прави предложение за план-прием в училището – чл.49, издава дубликат на удостоверение за завършен клас – чл.63, определя условията и редът за организиране и провеждане на изпитите за задочно обучение и на самостоятелна форма на обучение – чл.82 и чл.84, утвърждава индивидуалния учебен план при обучение при индивидуална форма – чл.83, решава въпросите за промяна на формата на обучение – чл.85, извършва разпределението на учениците по паралелки – чл.90 ал.3, определя със заповед класните ръководители на всички паралелки – чл.90 ал.4, определя със заповед времето за учебно-тренировъчни и оздравителни лагери и за спортно-състезателна дейност при спортните училища – чл.93 ал.3, утвърждава седмичното разписание – чл.95 ал.3, утвърждава учебните програми за свободноизбираема подготовка – чл.102 ал.4, насрочва допълнителни поправителни сесии – чл.111 ал.3, организира по определен от него ред допълнително обучение по време на лятната ваканция – чл.112 ал.2, подписва удостоверенията за завършен клас, удостоверенията за допълнителни данни при кандидатстване, свидетелствата за професионална квалификация, дипломите – чл.121, диференцира възнагражденията на учителите – чл.124 ал.5, сключва и прекратява договорите с учителите,помощник-директорите, възпитателите, а при повече кандидати – извършва подбор по предварително обявени от него критерии -чл.125а,чл.147 т.6, определя конкретните изисквания за облеклото и вида, в които следва да се явяват учителите – чл.128, определя реда за ползване на материално-техническа база в училището – чл.134, дава разрешение за отсъствие на ученик за срок до 7 дни – чл.136 ал.3, определя условията и реда за оценяване знанията и уменията за завършване на учебния срок на ученик, чийто отсъствия не позволяват оформяне на срочна или годишна оценка по един или няколко учебни предмета – чл.137а, налага със заповед наказанията на учениците – чл.140в, организира, контролира и отговаря за цялостната дейност – чл.147 т.1, спазва и прилага държавните образователни изисквания – чл.147 т.2, осигурява безопасни условия за възпитание, обучение и труд – чл.147 т.3, представлява институцията пред органи, организации и лица и сключва договори с юридически и физически лица по предмета на дейност в съответствие с предоставените му правомощия – чл.147 т.4, съставя бюджет и отговаря за законосъобразното, целесъобразно и икономично разпореждане с бюджетните средства – чл.147 т.5, награждава и наказва ученици, учители и служители – чл.147 т.8, организира приемането на деца и ученици и обучението и възпитанието им в съответствие с държавните образователни изисквания- чл.147 т.9, подписва и подпечатва документите за преместване на учениците, за завършен клас, за степен на образование, за професионална квалификация и съхранява печата на училището с държавния герб – чл.147 т.10, контролира и отговаря за правилното водене и съхраняване на задължителната документация и съхранява учебната документация- чл.147 т.12, осигурява условия за здравно-профилактична дейност в училището – т.13, изготвя длъжностно разписание на персонала и утвърждава поименно разписание на длъжностите и работните заплати – чл.147 т.14, свиква педагогическия съвет – чл.152, разработва проект за бюджет в съответствие с бюджетната процедура и го представя на финансиращия орган, а след приемането му – осигурява изпълнението му – чл.160/. Няма друг орган в системата на образованието, на който да се предоставени толкова правомощия /като те са доразвити и още разширени със сега действащият Закон за предучилищното и училищното образование/. Разгледано в този контекст задължението на директора по чл.147 ал.1 т.1 П. да „организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в училището”, следва да се разбира като широка възложена отговорност, съответстваща на значителните властови правомощия, с които е натоварен. Съгласно установената съдебна практика /вж.решение № 158 от 17.02.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 3781/2008г.на I г.о./, визираната норма очертава обща отговорност във връзка с организацията и контрола на цялостната дейност. На това изрично е акцентирано в нормата на чл.147 ал.1 т.1 П., от текста на която е видно, че в обхвата на възложената на директора отговорност е включена „цялостната дейност в училището”. Имайки преди вид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в обхвата на задължението на директора за контрол и отговорност по смисъла на чл.147 ал.1 т.1 П., се включва и контрола върху дейностите, които са в компетентност на лицата, които директорът назначава – учителите, възпитателите. В този смисъл – когато в дейността на оглавяваната от него образователно-възпитателна институция е установен пропуск, който би могъл да бъде отстранен, ако директорът ефективно и своевременно е упражнил правомощията си за контрол, отговорността следва да се понесе и от него. Директорът не може да оправдава липсата на осъществен контрол с неизпълнение на преки задължения от страна на други лица, за дейността на които той отговаря /каквито са учителите и помощник- директорите/. Обхватът на отговорността по чл.147 ал.1 т.1 П. не позволява действията на директора да бъдат извинявани с неуведомяването му за наличие на проблем или с въвеждане в заблуждение или неяснота. П. определя директора като орган за управление /за разлика от учителя/. Като орган за управление, той разполага с механизми, с които е длъжен да противодейства при възникнали проблеми – сключва и прекратява договорите с учителите, диференцира техните възнаграждения, може да ги наказва, определя със заповед класните ръководители на отделните класове, свиква педагогическия съвет, на който може да поставя проблеми.
Имайки пред вид така даденият отговор, настоящият съдебен състав намира, че постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. Не съответстват на гореизложеното изводите на въззивния съд за невъзможност „да бъде ангажирана отговорността на директора за извършени тежки дисциплинарни простъпки от други членове на педагогическия персонал в гимназията” и че директорът не може да се разглежда като отговорен за „абсолютно всичко в поверената му гимназия”. За директорът не могат да съществуват обективни причини и да се оправдава с обективна невъзможност да осъществи качествен и ефективен контрол върху работата на помощник – директорите, учителите, класните ръководители и другите звена в гимназията, тъй като законодателят му е възложил задължението да осъществява контрол. Контролът изисква проверка или наблюдение с цел проверка, общ надзор, организацията се свързва с привеждане в ред, а отговорността – със изпълнение на задължението да се следи за спазване на установените правила и при нарушението им, да се понесе съответно наказание.
В конкретният случай – не е оспорена или оборена, нито една от фактическите констатации, установени след извършените проверки в П., описани в Констативен протокол с № К. 03-597 от 3.06.2015г., който е представен с доклад в МОН с вх.№ 0513-116 от 6.07.2015г. и станали причина за налагане на процесното дисциплинарно наказание. Факт е, че в Гимназията, на която ищцата е директор, деветнадесет ученика от ІХ, Х, ХІ и ХІІ клас не са посещавали учебните занятия през целия първия срок на учебната 2014/2015г., въпреки което на проведен на 12.01.2015г. Педагогически съвет /вж.протокол №6/, те не са били отразени като застрашени от отпадане и като такива, на които не могат да бъдат оформени срочните оценки, поради голям брой отсъствия и въпреки наличието на назначена Комисията по превенция на напускане на ученици от училище с определн план за действие. Едва след и заради започналите проверки – тези деветнадесет ученика са подали молби или за промяна на формата на обучение, или за прекъсване и са посочили причини за отсъствието си, т.е. потвърждава се констатацията, че именно липсата на контрол от директора е довела до отпадането на дванадесет и до промяна на формата за обучение на седем ученика от ІХ, Х, ХІ и ХІІ класове. Факт е че 55 отсъствия на ученик от ІХ клас са вписани като извинени без представяне и наличие на оправдателен документ, както и още 60 отсъствия за ученик от Х клас. Факт е и наличието на петнадесет на брой ученика, които са с повече от пет неизвинени отсъствия, без директорът да издаде заповеди за налагане на следващото се наказание „забележка”.
Образованието като процес включва обучение, възпитание и социализация и съгласно действащото законодателство е национален приоритет. Училището е образователно-възпитателна институция, чиято основна цел е да осигури интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му. Когато обучението се осъществява в дневна форма на обучение /както е в случая/, то е присъствено. Ученикът е длъжен да не отсъства от учебните часове без уважителна причина. За неизпълнение на задълженията си, ученикът подлежи на наказание, което се налага по определен ред. Както беше посочено по-горе, отговорността за спазване на изискванията и правилата в поверената му институция е на директора. Толерирането на неприсъствието в учебния процес и непредприемането на действия по наказване на такива прояви, при това за деветнадесет ученика, от всички възможни класове / ІХ, Х, ХІ и ХІІ, като за шестте ученика от ІХ клас – с оглед възрастта им, образованието е задължително/, в продължение на цял учебен срок, е едно от възможните най – тежките нарушения, за които правилно дисциплинарно-наказващият орган е наложил най-тежкото наказание. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за законосъобразно извършеното на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ уволнение, а предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ за неоснователен. Неоснователността на последният води до неоснователност и на останалите обусловени от него искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.
Доводите на ищцата, че в качеството си на директор е осъществяла постоянен контрол върху дейността на класните ръководители, но не е могла да наложи дисциплинарни наказания на виновните учители, заради късното им признание на фактите и отпуска си по болест /от 7.05.2015г. до 14.09.2015г./, не могат да бъдат споделени. Първо защото, дори и да е налице осъществен контрол – установените факти сочат, че същият е бил неефективен, второ – тъй като в обхвата на отговорността на директора се включва задължението да е уведомен за случващото се в повереното му училище и без признание от страна на виновните лица и трето, защото фактите, касаят допуснати нередности през първият срок на учебната 2014-2015г., а отпускът по болест е след този период. По идентични на вече посочените съображения, не могат да бъдат споделени и доводите на ищцата, касаещи Комисията по превенция на напускане на ученици, че дейността й се контролирала от помощник-директора по учебната част, и че са били изготвени доклади.
Пред вид изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят претендираните разноски пред касационната инстанция до размер на 970лв., от които държавна такса 370лв. и адвокатско възнаграждение 600лв. Реалното им извършване се установява с вносни бележки от 24.10.2017г./за държавната такса/, договор за правна защита и съдействие № 910955 от 13.01.2017г., в който договореното възнаграждение е посочено, че е в размер на 600лв. и изрично е записано, че е платено в брой /а и плащането е удостоверено с вносна бележка от 16.01.2017г./
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 519 от 14.12.2016г. по в.гр.д. № 783 по описа за 2016г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 653 от 12.08.2016г. по гр.д. № 576/2016г. на Пазарджишки районен съд и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица], вх.А ап.1 против Професионална гимназия по химически и хранителни технологии” [населено място], представлявана от директора Д. с адрес: [населено място] [улица], БУЛСТАТ[ЕИК] искове : с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед № РД 12-421 от 22.12.2015г. на Министъра на образованието и науката за прекратяване на трудовото правоотношение на М. И. А., на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, във връзка с чл.188 т.3, чл.187 т.3 и т.10 КТ, с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Директор” и с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 т.1 КТ в размер на 12 300.66лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА М. И. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица], вх.А ап.1 да заплати на Професионална гимназия по химически и хранителни технологии” [населено място], представлявана от директора Д. с адрес: [населено място] [улица], БУЛСТАТ[ЕИК] сумата от 970лв. /деветстотин и седемдесет лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, като отхвърля искането в останалата част до 1 090лв.като недоказано.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.