5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 03.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1683/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. П. С. – процесуален представител на ищеца [фирма] – , против въззивно решение №427/28.7.2011 г. по гр.д.№402/2011 г. по описа на Софийския окръжен съд, втори въззивен състав.
С обжалваното решение е обезсилено решение №16/26.01.2011 г. по гр.д.№373/2009 г. по описа на Ихтиманския районен съд, в частите, с които са отхвърлени предявените от [фирма] -, срещу [община] искове с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, за установяване неистинността на 25 придружителни писма на кмета на [община] до Административен съд – София област, изразяваща се в невярното съдържание на писмата в частта, относно наведените в тях обстоятелства, че разрешения за строеж с №№ от 67 до 94 включително, всички от 31.3.2008 г., не са издавани от [община] на посочената дата, и производството по делото в тези части е прекратено.
Въззивната инстанция е приела, че предявените искове са процесуално недопустими, тъй като дори и да бъде установена неистинност на удостоверените в придружителните писма обстоятелства, то правното положение на ищеца не би се променило, защото без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешения за строеж, строежите продължават да бъдат незаконни, както са постановили административните съдилища. Съдът е стигнал до извод, че евентуалната неистинност на документите (придружителни писма) не рефлектира по никакъв начин върху правното положение на ищеца. Освен това е прието, че липсата на правен интерес произтича и от обстоятелството, че основанията за отмяна по чл.239 АПК не включват неистинност на документ, установена по реда на чл.124, ал.4, изречение първо ГПК. Тези основания са посочени изчерпателно и не могат да бъдат прилагани разширително, тъй като отмяната е изключение от стабилитета на акта, а решението, с което се установява истинността на документ по чл.124, ал.1 ГПК, не е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и затова такъв иск е недопустим, ако страната извежда правния си интерес единствено от разрешаването на вече разрешения спор, без да се твърди, че документът има правно значение и за други отношения между страните. Като допълнителен аргумент за липсата на интерес от водене на исково производство по чл.124, ал.4, изречение първо ГПК се сочи и разпоредбата на чл.81, ал.2 АПК, че съдържанието на издадените от кмета на общината официални удостоверителни документи, които са предмет на исковете по настоящото дело, може да бъде оспорено по административен ред пред по-горестоящия административен орган.
С определение №307/27.6.2012 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292 ГПК, поради образувано тълк.д.№5/2012 г. на ВКС ОСГТК.
С тълкувателно решение №5/2012 от 14.11.2012 г. по тълк.д.№5/2012 г. на ВКС ОСГТК е даден отговор на въпросите:
1. Допустим ли е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал. 4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК?;
2. Предявяването на иска по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК в посочената хипотеза представлява ли основание по чл. 229, ал. 1,т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, по което документът бил представен?;
3. Допустим ли е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т. 3, пр. 1 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК?
По така поставените въпроси ОСГТК приема следните отговори:
1. Недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК.
2. Предявяването на иска по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК в посочената хипотеза не представлява основание по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото, по което документът е бил представен.
3. Недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя следният въпрос: “Представените като доказателства по административни дела писма от кмет на община, в които се удостоверяват определени факти и обстоятелства във връзка с делото и които писма са издадени след като съответния административен съд служебно ги е изискал от кмета на общината дали представляват административни актове, които насрещната страна следва да обжалва по административен ред или се считат за официални документи, които могат да се оспорват от страната по реда на чл.193 ГПК, а при положение, че въпреки оспорването такова производство не е открито от съда, да са предмет на иск по чл.124, ал.4 ГПК ?”. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – [община] , не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Жалбата е подадена в законния срок.
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
По естеството формулираният от касационния жалбоподател въпрос се състои от две части. Първата засяга процесуални действията, които една страна следва да извърши посредством обжалване по административен ред или оспори по реда на чл.193 ГПК, а втората се отнася до допустимостта на предявен иск по чл.124, ал.4, изречение първо ГПК.
В обжалваното решение въззивната инстанция е изложила изводи и по двата въпроса, но решаващият извод е този за допустимостта на предявения иск по чл.124, ал.4, изречение първо ГПК, поради което настоящият съдебен състав на ВКС, ІV г.о., намира, че дължи отговор само на втората част от въпроса, а именно за допустимостта на предявения иск. Отговор на въпроса е даден с визираното тълкувателно решение на ВКС ОСГТК – т.3. В т.1 от посоченото решение се съдържа и отговор, макар в друг нюанс, и на първата част от въпроса.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№1683/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №427/28.7.2011 г. по гр.д.№402/2011 г. по описа на Софийския окръжен съд, втори въззивен състав, по подадената от адв. П. С. – процесуален представител на ищеца [фирма] – , касационна жалба, вх.№2341/14.10.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: