5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
С., 05.02.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3268/ 2015 година
Производството е образувано по молба на [фирма] – от [населено място] за отмяна на Решение от 02.12.2013 г. по гр.д. № 3082/2013 г. на Софийски градски съд, касационно обжалване на което не е допуснато с Определение №878 от 18.11.2014 г. на ВКС, І т.о., с което решение е отменено Решение от 03.01.2011 г. по гр.д.№ 13057/2010 г. на СРС, 29 с., с което предявеният иск по чл. 79 ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД е отхвърлен и е постановено друго, с което Б. [фирма] – от [населено място] е осъдено да плати на Г. Ц. Л. – от [населено място] 15 000 лв. – обезщетение за вреди в размер на липсващата сума, оставена за пазене в трезорна касета, със законната лихва от 18.03.2010 г.
Молителят излага, че решението е постановено при непълнота на доказателствата и при неизяснена фактическа обстановка, като съдът не е взел предвид много важно обстоятелство, доказателство за което намерил в стария си офис – Данъчната декларация на ищеца по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г., от която се установява, че ищецът по делото не е имал сумата 15 000 лв., за която твърди, че му е открадната от трезора. Молителят сочи, че при разглеждане на делото не е могъл да знае за тези обстоятелства, затова не е могъл навреме да се снабди с доказателства, за да бъдат използвани в процеса. Обосновава, че за посочените нови обстоятелства (липсата на сумата 15 000 лв.) и нови доказателства (Данъчна декларация на ищеца по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г.) е узнал на 19.03.2015 г. при преместването си в друг офис, при което негов служител Г. Д. Б. е открил документи зад специализирания шкаф за временно съхранение на вещи на клиентите на трезора и намерените документи са доставени в централния офис на дружеството, което сред тези документи е открило посочената Декларация в копие. Молителят пояснява, че след проведени със служителите разговори, е установил, че това е декларация на ищеца, че за него е необяснимо как декларацията е попаднала на посоченото място, че декларацията е съществувала по време на разглеждане на делото, но молителят не е знаел за нея, нито ищецът я е представил по делото. Тъй като се касае за доказателство от съществено значение за делото, въз основа на което се налага извод, че ищецът не е могъл да съхранява в трезора сума 15 000 лв., счита, че искът е неоснователен. Иска на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК влязлото в сила решение да се отмени и делото – да се върне за разглеждане на спора от друг състав, за да се вземе предвид новото писмено доказателство.
Ответникът по молбата за отмяна Г. Ц. Л. – от [населено място] оспорва същата, като счита, че тъй като е подал по електронен път на 22.04.2010 г. Данъчната декларация за 2009 г., молителят е имал възможност да представи по делото копие от същата, което не е сторил; могъл е и да поиска по делото съдебно удостоверение, за да се снабди с копие от декларацията, затова е недопустимо да иска отмяна на решението поради свои пропуски и след настъпилата преклузия за представяне на доказателства. Поддържа, че не е налице ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство, оспорва и твърденията на молителя за начина на откриване и мястото на съхранение на копие от декларацията.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното:
Молбата за отмяна е допустима. Молителят с молба от 18.06.2015 г. иска отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на влязло в сила решение на 18.11.2014 г., на основание Данъчна декларация на ищеца по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г., за съществуването на която молителят сочи, че е узнал на 19.03.2015 г., а ответникът по молбата за отмяна, като оспорва начина и мястото на откриване от молителя на декларацията, не доказва друга от твърдяната от молителя дата на узнаване, затова следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок, считано от влизане в сила на решението, посочен в чл. 305 ал. 1 т. 1 ГПК, който тече от датата, на която молителят е узнал посочените обстоятелства.
Молбата за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователна.
С Решение от 02.12.2013 г. по гр.д.№3082/2013 г. на СГС е отменено Решение от 03.01.2011 г. по гр.д.№ 13057/2010 г. на СРС, 29 с., с което е отхвърлен искът за обезщетение за претърпени вреди – сумата 15 000 лв., съхранявана в наета касета въз основа сключен договор за наем на сейф, отнета при въоръжен грабеж на трезора на 10.12.2009 г. и при съобразяване с указанията, дадени от ВКС с Решение по т.д.№ 1028/2011 г. на ІІ т.о., е постановено друго, с което Б. [фирма] – от [населено място] е осъдено да плати на Г. Ц. Л. – от [населено място] 15 000 лв., със законната лихва от 18.03.2010 г. Изложени са съображения, че е установено по делото, че ищецът на 08.12.2009 г. вечерта е посетил трезора, като носел в чанта пари, без които е напуснал трезора и че е имал към тази дата сумата 15 000 лв., която е вложил в трезора. По съображения, че ответникът при охраната на сейфа, не е положил грижата на добрия търговец по см. на чл.302 ТЗ да опази съхраняваното имущество, съдът поради неизпълнение на договора за наем на сейф, е присъдил на ищеца за причинените му вреди сумата 15 000 лв. Така постановеното решение е влязло в законна сила, тъй като ВКС не е допуснал касационно обжалване с Определение №878/18.11.2014 г. по т.д. №1247/2014 г. на І т.о.
Отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК се допуска, когато молителят докаже новооткрити обстоятелства или представи нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни или с които не е могъл да се снабди своевременно. За да е налице „ново обстоятелство”, като основание за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, соченото от молителя обстоятелство трябва да е съществувало като обективен факт преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, и същото да не е било известно на страната към този момент, като незнанието се дължи на обективни причини. „Ново доказателство” е писмен документ, който следва да не е бил известен на молителя по време на разглеждане на делото, с него обективно молителят да не е могъл да се снади своевременно, и този документ да обуславя, доколкото би бил приобщен към доказателствения материал, възможност за фактически и правни изводи, различни от направените в решението, чиято отмяна се иска.
Молителят основава искането за отмяна на Годишна данъчна декларация на ищеца по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г. – това е доказателство, което не е новосъздадено, а е съществувало по време на делото, образувано по искова молба от 18.03.2010 г., което не е взето предвид от съда, тъй като молителят не се е снабдил с него своевременно. Това доказателство е могло да бъде известно на молителя – ответник по делото, тъй като ищецът е поддържал, че съхраняваните в касета в трезора парични средства, е реализирал като адвокатски хонорари, получени в края на 2009 година – молителят може да съобрази, че ищецът, като адвокат, има задължение да подаде данъчна декларация за доходите си; могъл е молителят да предположи, че ищецът е подал декларация за доходите си. В случая Декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ за реализирани доходи за 2009 г., на която молителят основава искането за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, ищецът е подал по електронен път на 22.04.2010 г., от което следва, че молителят е имал възможност да представи по делото копие от същата, което не е сторил. Молителят е могъл и да поиска по делото съдебно удостоверение, за да се снабди с копие от декларацията, която да представи своевременно.
Дори и да се приеме за доказано твърдението на молителя за мястото на съхранение и за начина на откриване на копие от Годишната данъчна декларация на ищеца по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г., недопустимо молителят иска отмяна на влязлото в сила решение поради свои процесуално поведение – непредставяне в предвидения в закона срок на доказателства, които при обсъждането им от съда във връзка с останалите събрани по делото доказателства, евентуално биха дали основание съдът да направи други от съдържащите се в решението изводи. Не се касае за обстоятелство, което да не е било известно на молителя поради обективни причини, нито за доказателство, с което молителят да не е могъл обективно да се снабди своевременно по време на разглеждане на делото.
По изложените съображения молбата за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед този изход на делото молителят следва да плати на ответника по молбата 900 лв. – разноски по делото – адвокатско възнаграждение по представения Договор за правна защита и съдействие.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на [фирма] – от [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение от 02.12.2013 г. по гр.д. № 3082/2013 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] – от [населено място] да плати на Г. Ц. Л. – от [населено място] 900 лв. – разноски за производството по отмяна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: