2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. София, 05.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4352 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на С. [населено място], общ. Две могили, с членове: Л. Д. И., И. Р. И., В. И. В., С. М. Д., Н. Н. К., Д. К. Г., Р. Б. Т., В. Й. С., Р. П. Р., П. Х. П., С. П. Й., Т. Б. Т., М. А. М., И. Г. М., П. Г. П., Н. А. К., К. Н. Ц., Ц. Т. Ц., Д. С. Д., К. М. Й., Ц. Д. М., Г. С. М., С. И. С., Т. М. Т., Л. Н. Л., Б. Т. Т., изрично упълномощили адв. Д. Н., за отмяна на решение № 205 от 6 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 374/2015 г. на окръжния съд в [населено място].
В молбата се поддържа наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като се сочи, че с решението, предмет на искането за отмяна, е установено съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение срещу С. в [населено място], което няма самостоятелна процесуална правоспособност. След депозиране на възражение по чл. 414 ГПК от Н. А. К., взискателят [община] могили е сезирал съда с установителния иск по чл. 422 ГПК, като с определение на ВКС по ч.гр.д. № 6617/2014 г., ІV г.о., се приема, че сдружението е процесуално легитимирано да отговаря по иска. Сочи се, че нито въззивният, нито касационният съд са осъществили контрол за допустимост на съдебните актове с оглед подсъдността на спора. Според молителите първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводството е приел, че соченият за представител на сдружението Н. К. разполага с надлежна представителна власт да представлява членовете на сдружението пред съда, като трансмисия на представителство не е настъпила за останалите физически лица от сдружението и с ангажирането на адвокат от К. поради изначална липса на представителни пълномощия у К. в производствата пред съда. Твърди се, че К. има пълномощие да представлява молителите само пред Общинската служба „Земеделие и гори” [населено място] могили и пред разплащателната агенция в [населено място], свързано със субсидиите за пасищата. Отделно от това упълномощеният адвокат е общински съветник и председател на общинския съвет, което е в нарушение на чл. 43, ал. 3 от Закона за адвокатурата; той е получил решението на съда, но не го е предоставил на молителите и не го е обжалвал пред въззивния съд.
Ответникът по молбата – [община], обл. Р., представлявана от адв. В. В., в отговор на молбата заявява становище за неоснователност на искането за отмяна.
С атакуваното решение е прието за установено неизпълнение на задължение за заплащане на дължима наемна цена в уговорения срок по договор за наем на пасища и мери в землището на [населено място] с обща площ от 2603,4 дка за общо ползване за пасищно отглеждане на добитък. За неоснователно е счетено твърдението на ответниците, че наемът е недължим поради неполучени субсидии, поради което плащането било непосилно, тъй като площите са ползвани, предоставени са за пасищно отглеждане на животни, а не като допустими площи за финансово подпомагане. Отказаното финансово подпомагане от Държавен фонд „Земеделие” и наложената санкция са счетени за неосвобождаващи наемателя от заплащане на наемната цена за ползване на площите.
Молителите твърдят наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Поддържат се първото и второто предложение на посоченото правило.
По отношение на молителите Д. К. Г., Р. П. Р., Ц. Т. Ц., Г. С. М. и Л. Н. Л. производството по делото следва да се прекрати, тъй като нито уточнената искова молба е насочена против тях като членове на неправосубектната общност С. [населено място], нито в атакуваното решение е прието спрямо тях, че съществува вземане на [община] могили за съответната сума като неплатена наемна цена, нито пък са налице основанията на чл. 216, ал. 2 ГПК. Ето защо за тези лица липсва правен интерес да искат отмяна на влязлото в сила решение.
Молбата е неоснователна.
По делото се установява, че ответници по предявения иск по чл. 422 ГПК са членове на С. в [населено място]. Исковата молба е предявена против сдружението, представлявано от Н. А. К.. Отговор на исковата молба е даден от Н. К., който за делото пред районния съд в [населено място] (гр.д. № 974/2013 г.), е упълномощил адв. Б. Г.. Съдът е приел, че претенцията е насочена срещу несъществуващ правен субект, непритежаващ материалноправна и процесуалноправна правоспособност, поради което исковата молба е оставена без разглеждане. Определението с № 1145 от 2 октомври 2014 г., постановено по в.ч.гр.д. № 781/2014 г. по описа на окръжния съд в [населено място], потвърждаващо първоинстанционното прекратително определение, е допуснато до касационно обжалване с определение № 864 от 20 ноември 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 6617/2014 г., ІV г.о., ВКС, отменено е и делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В това определение, при отговор на въпроса за възможността иск срещу съдружниците в неправосубектно гражданско дружество да бъде предявен чрез упълномощения представител на дружеството и придобиването на качеството ответник по така предявения иск, касационният съд приема, че иск срещу участниците в непровосубектна общност (гражданско дружество, етажна собственост и др.) може да бъде предявен чрез упълномощения представител на общността, като с постъпването на исковата молба в съда ответник става не неправосубектната общност нито нейния упълномощен представител в това му качество, а членовете на общността, които не винаги е наложително да бъдат посочени с имена и адреси (напр. при оспорване с иск на решение на общото събрание на етажните собственици); когато обаче се претендира вземане от членовете на общността, посочването им с имена и адреси е изискване за редовност на исковата молба, и в този случай съдът е длъжен служебно да укаже на ищеца да посочи поименно членовете на общността с адреси за призоваването им и да определи подходящ срок за това, ако приеме, че указаният в закона едноседмичен срок е недостатъчен, като едва при неотстраняване на нередовността в указания срок исковата молба подлежи на връщане. Сочи се изрично, че когато предявеният иск е за установяване на вземането, обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение членовете на общността не са посочени поименно с адреси за призоваването им, не освобождава исковия съд от служебното задължение да следи за редовността на исковата молба, а подаденото възражение от името на всички членове на неправосубектната общност чрез упълномощения техен представител е породило действие и те са процесуално легитимирани като ответници по предявения срещу тях иск за съществуване на вземането.
Твърдението за това, че молителите вследствие на нарушаване на съответните правила са били лишени от възможност да участват в делото и не са били надлежно представлявани, може да се счете за основателно само до момента, в който делото е върнато от касационния съд с посоченото по-горе съдебно определение. С уточнена искова молба от 19.12.2014 г. (л. 82 и сл. от гр.д. № 974/2013 г. по описа на районния съд в [населено място]) искът е насочен против членовете на сдружението, и отговор по него е даден от адв. Г., като пълномощник на посочените членове на сдружението – на л. 140-145 от същото дело са приложени договор за правна защита и съдействие и пълномощно за представителство по делото до окончателното му приключване на 33 члена на сдружението. Предвид разпоредбата на чл. 104 ГПК делото е изпратено за разглеждане от окръжния съд в [населено място]. За публичното съдебно заседание от 20 април 2016 г. на окръжния съд молителите, в качеството им на ответници, са били счетени за призовани чрез адв. Г., като освен лицата, подписали пълномощното и молители в настоящото производство, за датата на публичното съдебно заседание от 20 април 2016 г. редовно са били призовани и молителите Ц. Д. М. – наследник на починалия в хода на процеса Д. М. Д., призован лично за съдебното заседание, С. И. С. – наследник на починалия в хода на процеса И. С. И., призован при условията на чл. 41 ГПК за съдебното заседание, и Б. Т. Т. – наследник на починалия в хода на процеса Т. Й. Т., призована лично за съдебното заседание. Ето защо не може да се приеме, че молителите вследствие нарушаване на съответните правила са били лишени от възможност да участват в делото.
От обстоятелствата по делото не може да се обоснове наличието и на втория поддържан порок – молителите да са били ненадлежно представлявани вследствие нарушаване на съответните правила. Ненадлежно представлявана по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. второ ГПК е страна, на която съдът не е назначил процесуален представител, когато е трябвало да бъде представлявана от такъв; когато съдът е назначил на страната особен представител, без да са били налице условията за това; когато редовно упълномощен от страната процесуален представител без основание не е допуснат до участие в производството и др. В тези случаи следствие нарушаване на съответните процесуални правила страната е била лишена възможност за участие в делото. За да е налице поддържаното основание за отмяна, е необходимо действията на съда да са в противоречие с процесуалните правила относно осъществяването на надлежно представителство, следствие на които действия страната да е била лишена от възможност за защита. И това твърдение в случая е насочено към началото на исковия процес, когато исковата молба е била подадена против сдружението, представлявано от Н. А. К.. След уточняването на исковата молба обаче се представя пълномощно за процесуално представителство, надлежно подписано от членове на сдружението, които са представлявани от адв. Г., на други лица са назначени особени представители, а останалите не са представлявани. Ето защо неоснователно се твърди, че молителите като физически лица не са били надлежно представлявани, защото Н. К. не е бил упълномощаван от тях да ги представлява пред съда, нито да упълномощава адвокати. Не се установява адв. Г. да е представлявал или защитавал едновременно и двете страни по делото, да е приел едно и също дело от едната и от другата страна последователно, както и да е представлявал и защитавал една от страните, когато по същото дело е давал съвети на другата страна, както се твърди от молителите. Дори обаче подобни обстоятелства да са установени, те биха обосновали други права на молителите, а не специфично посоченото основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като съответните нарушения на закона са от значение само за отношенията между адвокат и клиент и за добросъвестното изпълнение на задълженията по сключения между тях договор за правна защита и съдействие, но не и за редовността на упълномощаването, което следва да се подложи на преценка по поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. второ ГПК. Така и по твърдението, че решението е получено от адв. Г., който не го е обжалвал с въззивна жалба, следва да се приеме, че заявеното не е от категорията нарушения на процесуалните правила, пряка последица от които да е осъществяване на ненадлежно представителство на страна в процеса.
При този изход на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на разноските за производството по отмяна, които са в размер на 1500 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Д. К. Г., Р. П. Р., Ц. Т. Ц., Г. С. М. и Л. Н. Л. – всички със съдебен адрес адв. Д. Н. – [населено място], [улица], № 97, офис 13, за отмяна на влязлото в сила решение № 205 от 6 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 374/2015 г. на окръжния съд в [населено място].
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
В тази част решението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис пред друг тричленен състав на ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. [населено място], общ. Две могили, с членове: Л. Д. И., И. Р. И., В. И. В., С. М. Д., Н. Н. К., Р. Б. Т., В. Й. С., П. Х. П., С. П. Й., Т. Б. Т., М. А. М., И. Г. М., П. Г. П., Н. А. К., К. Н. Ц., Д. С. Д., К. М. Й., Ц. Д. М., С. И. С., Т. М. Т., Б. Т. Т. – всички със съдебен адрес адв. Д. Н. – [населено място], [улица], № 97, офис 13, за отмяна на влязлото в сила решение № 205 от 6 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 374/2015 г. на окръжния съд в [населено място].
ОСЪЖДА С. [населено място], общ. Две могили, с членове: Л. Д. И., И. Р. И., В. И. В., С. М. Д., Н. Н. К., Р. Б. Т., В. Й. С., П. Х. П., С. П. Й., Т. Б. Т., М. А. М., И. Г. М., П. Г. П., Н. А. К., К. Н. Ц., Д. С. Д., К. М. Й., Ц. Д. М., С. И. С., Т. М. Т., Б. Т. Т., Д. К. Г., Р. П. Р., Ц. Т. Ц., Г. С. М. и Л. Н. Л., всички с посочен адрес, да заплатят на [община] могили сумата от 1500,00 (хиляда и петстотин) лева разноски за производството по отмяна на влязло в сила решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: