Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр.София, 07.04.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №5 по описа за 2009 год.
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на М. Ш. И. от с. Б., обл. Русе, срещу решение от 05.03.2007г. по гр.д. №58/2007г. на Русенски окръжен съд /поправено относно допусната очевидна фактическа грешка с решение от 10.11.2008г./, с което след като е отменено решението от 31.10.2006г. по гр.д. №4424/2005г. на Русенски районен съд, е уважен предявения от С. Н. Н. от гр. Р., срещу М. Ш. И. иск с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.
Ответникът по жалбата С. Н. Н. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима, но е неоснователна.
Въззивният съд след като е отменил първоинстанционното решение, е уважил предявения от С. Н. Н. срещу М. Ш. И. иск за унищожаване на сключения между тях с н.а. №77/2005г. договор за покупко-продажба на апартамент в гр. Р., на основание чл.31, ал.1 от ГПК – поради това, че към момента на сключване на договора продавачът не е могъл да разбира и ръководи действията си.
На 29.08.2005г. с н.а. №77/2005г. С. Н. Н. продава на М. Ш. И. собствения си апартамент в гр. Р. за сумата 5300лв.становено е въз основа на медицинската документация по делото и заключението на неоспорената комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза по делото, че при ищеца има съчетаване на хроничен алкохолизъм с преживяна черепно-мозъчна травма, които взаимно влошават протичането си. Това съчетаване води до изменение на типа на опиването при ищеца – то има по-изразен характер даже след приемане на малки количества алкохол и придобива амнестични черти, поради което експертизата дава заключение, че и към момента на извършване на процесната сделка ищецът не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Двете страни са ангажирали гласни доказателства в подкрепа на твърденията си досежно спорното обстоятелство дали при сключване на сделката продавачът е бил в състояние на алкохолно опиване, като двете групи свидетели са депозирали взаимно изключващи се показания. Съдът е кредитирал показанията на една група свидетели, като се е позовал на обективното несъответствие за времето на сключване на договора и на липсата на впечатления от прехвърлителя от страна на посочените от касаторката свидетели, като от друга страна е приел, че показанията на другата група свидетели са убедителни. Изложени са съображения за основанията, които мотивират въззивния съд да даде вяра на едни свидетели и да не възприеме показания на други свидетели. Не може да бъде споделен довод, че неправилно въззивният съд не е дал вяра на показанията на свидетеля М. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля, тъй като свидетелства, че си спомня добре случая, а същевременно сочи като време на сключването й месец декември, което обективно не съответства с месеца на сключването – м.август. Този свидетел неоснователно се поддържа, че не е заинтересуван по смисъла на чл.136 от ГПК/отм./, тъй като в нотариалното производство преценката за точното прилагане на процесуалния закон принадлежи и на нотариуса, който извършва заверката и който при условията на ЗННД носи и отговорност за това. В случая следва да се приеме, че въззивният съд правилно е приложил закона – констатирал е противоречия в показанията на свидетелите, обсъдил ги е поотделно и в съпоставка с останалите доказателства по делото и съобразно разпоредбите на чл.188 от ГПК/отм./ и е изложил съображения в подкрепа на изводите си за тяхната достоверност.
След като процесната сделка е извършена от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, тя подлежи на унищожаване съгласно чл. 31, ал.1 от ЗЗД. При установените по делото факти, че ищецът е страдал от синдром на алкохолна зависимост, съчетан с преживяна черепно-мозъчна травма, в резултат на което според събраните по делото медицински документи и заключение на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза не е разбирал смисъла и значението на действията, които е извършил по сделката, правилно въззивният съд е приел за основателен и доказан предявения иск с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж от ГПК/отм./ то трябва да се остави в сила. Независимо от изхода на спора на ответника по касация не се следват разноски за касационната инстанция, тъй като не е представил доказателства за извършването на такива разноски.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 05.03.2007г. по гр.д. №58/2007г. на Русенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: