– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
гр. София 17.01.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 09.11.2016 (девети ноември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2903 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 53 441/18.04.2016 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 2030/10.03.2016 година на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 15 509/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 83 250/05.10.2015 година на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 77-ми състав, постановено по гр. д. № 23 120/2015 година. Със същото е признато за незаконно и е отменено като такова уволнението на Н. А. И. от длъжността „специалист” в отдел „Международна дейност и връзки с обществеността” в [фирма] [населено място], извършено със заповед № РД-ЛС-52/24.03.2015 година на Изпълнителния директор на дружеството, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, като И. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а дружеството е осъдено да й заплати сумата от 7200.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 25.03.2015 година до 25.09.2015 година. В подадената от [фирма] [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Надежда А. И. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба Н. А. И. е подала отговор на същата с вх. № 88 716/29.06.2016 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 16.03.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 53 441/18.04.2016 година, като 16.04.2016 година и 17.04.2016 година са неприсъствени дни. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да приеме, че извършеното със заповед № РД-ЛС-52/24.03.2015 година на Изпълнителния директор на [фирма] [населено място] уволнение на Н. А. И. от длъжността „специалист” в отдел „Международна дейност и връзки с обществеността” е незаконно съставът на Софийски градски съд е приел, че работодателят не е извършил на подбор по реда на чл. 329 от КТ, каквото задължение е имал в конкретния случай. Изложени са съображения за това, че назначената от работодателя комисия за извършване на подбора е приела, че трябва да се извърши подбор само между еднородните длъжности „специалист” в отдел „Международна дейност и връзки с обществеността”, тъй като длъжностите „специалист” в отдел „Търговия с природен газ” и отдел „Административен и човешки ресурси” не са били идентични с длъжностите, които се съкращават. При прилагане на утвърдените от изпълнителния директор критерии, била извършена комплексна оценка на всички лица, заемащи към момента длъжността „специалист” в отдел „Международна дейност и връзки с обществеността”. В мотивите на съдебното решение съставът на Софийски градски съд е отразил констатациите на комисията по отношение на заемащите тази длъжност по критерия „професионална квалификация” и по критерия „ниво на изпълнение на възложената работа”, както и за това, че въз основа на тези констатации е предложено да бъде прекратено трудовото правоотношение на Н. А. И.. Въззивният съд е извършил и преценка са показанията на разпитаните по делото свидетели А. Г. Т. и К. Х. М., като е приел, че тези на първата свидетелка не съдържали данни, относими към правнорелевантните за спора обстоятелства. Същата не излагала преки възприятия, а също така и свои лични наблюдения или изводи относно срочността и качеството на изпълнение на възложените на И. служебни задължения. Прието е, че свидетелката не би могла да има обективна оценка на нивото на изпълнение на възложената на ответницата по касацията работа, доколкото в показанията си била заявила, че не владее английски език, а основното трудово задължение на И. е било да извършва преводи на текстове от английски на български език и обратно. Изложени са съображения, че вторият свидетел заема длъжността „ръководител” на отдел „Международна дейност и връзки с обществеността” и е участвал в комисията по извършване на подбора като неговите показания трябвало да бъдат кредитирани като обективни, логични и отразяващи преки и непосредствени възприятия относно релевантните за спора факти. От тях се установявало, че на И. е бил възложен един превод от английски на български език, като извършеният от нея превод бил неточен и се наложили редакции в него. Другата служителка в отдела се справяла отлично с възложените задачи, владеела испански, френски и английски език. Въззивният съд е посочил, че показанията на този свидетел не изясняват в пълнота задължението на комисията да извърши реална съпоставка между служителите при извършването на подбора. По същество свидетелят приповтарял констатациите, обективирани в съставения протокол по отношение на критерия „ниво на изпълнение на възложената работа”, като бил изяснил, че при сравняване на работата на ищцата с работата на една от служителките, участващи в подбора, по-ниска оценка по този критерий следва да бъде дадена на И.. Не били събрани доказателства обаче за извършено съпоставяне на служителките по другия критерий „притежавани професионални знания и умения”, както и не е доказано да е била извършена такава съпоставка между ищцата и една от останалите служителки. по отношение на критерия „ниво на изпълнение на възложената работа”. В обобщение се налагал извода, че не е формирана комплексна оценка по отношение на всеки един от служителите за определяне на това кои от тях имат по-висока квалификация и работят по-добре. Изброяването на фактите, относими към всяка една от участничките в подбора не можело да се приеме за съпоставяне по приетите показатели. Отделно от това изводът на комисията по подбора за по-висока квалификация на останалите участнички в подбора не съответствал на обективно притежаваното от тях образование, тъй И. била с по-висока степен на такова в сравнение една от останалите на работа служителки. При липсата на приет обективен измерител било невъзможно да се прецени дали това обстоятелство би дало превес при определяне на общия резултат от оценките по всеки от критериите. Работодателят не бил ангажирал доказателства за извършване на преценка на обосноваността на оценките (определени в протокола като „добро изпълнение”, „много добро изпълнение”, „незадоволително”, „отлично ниво на владеене на чужд език”, „добро ниво на владеене на чужд език” „свободно ниво на владеене на чужд език”, „основно ниво на владеене на чужд език”) по чл. 329, ал. 1 от КТ, поради което следвало извод, че подборът не е осъществен съобразно установения правен режим. Въз основа на това въззивният съд е посочил, че [фирма] [населено място] не е ангажирал доказателства за фактите, които са дали основание на комисията да приеме, че Н. А. И. се е справяла в работата сие по-зле от останалите на работа служителки. Затова при приложение на правилата за разпределението на доказателствената тежест трябвало да се приеме, че извършеният подбор бил незаконосъобразен.
Във връзка с тези изводи на състава на Софийски градски съд в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] поставя правните въпроси за значението на установените в чл. 329 от КТ критерии за извършване на подбор от страна на работодателя, за обхвата на съдебния контрол при оспорване на законосъобразността на извършения подбор и за начина на доказването на същия. Така поставените въпроси са включени в предмета на спора, били са предмет на обсъждане от въззивния съд и са обусловили решението му, като са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 2030/10.03.2016 година на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 15 509/2015 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място] касационна жалба с вх. № 53 441/18.04.2016 година и такова трябва да се допусне.
На [фирма] [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 425.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2030/10.03.2016 година на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 15 509/2015 година.
ДАВА на [фирма] [населено място], [улица] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 425.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.