2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
С., 21,01,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т.дело №454/12 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Адв.К. М. / пълномощник на С. И. С./ е подала молба, с искане да бъде допълнено или тълкувано определение №560/02.10.1912г. постановено по ч.т.д. №454/12г. на ВКС, І т.о. Така подадената молба е била оставена без движение с указание да бъде уточнено искането и съобразено с чл.251 ГПК, като с допълнителна молба от 16.11.2012г. страната е посочила, че ВКС не се произнесъл по „ съществото на проблема допустимо ли е спиране по реда на чл.422, ал.2 вр. чл.420/ двете хипотези /ГПК по време на исковото производство по чл.422ГПК независимо от наличие на вече завършило без спиране производство по чл.420 вр. чл. 414, ал.2 ГПК”.Страната е изложила и своето разбиране по въпроса.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение приема следното:
Подадената молба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
С определението, предмет на исканото допълване и тълкуване състав на Върховен касационен съд, І т.о. е потвърдил определение №315 от 27.04.2012 по ч. т. д. 139/12г.на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на С. И. С. от [населено място] срещу определение на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено определение по чл.420 ГПК.За да постанови този резултат ВКС, І т.о. е приел за правилна преценката на ВКС, ІІ т.о. за това, че определенията по чл.420 ГПК не попадат в обхвата актове, за които е предвидена обжалваемост по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
При тези фактически данни се налага извод, че искането за допълване на определението няма предмет, с оглед правната дефинитивност на производството по чл.250 ГПК. С разглежданото определение, съдът е разрешил процесуалноправен спор по допустимост на инстанционен контрол върху определенията по чл.420 ГПК и с това е изчерпан предмета на производството, като други искания, по които съставът е бил задължен да се произнесе в рамките на това производство не са отправяни, а и страната в молбата си не е подържала такива обстоятелства. Следователно, искането като лишено от предмет е процесуално недопустимо. Такова е и искането по чл.251 ГПК. Предмет на това производство могат да бъдат влезлите във формална законна сила решения , които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в диспозитива на съдебния акт. В този смисъл изрично и уредбата/ чл.251 ГПК/ на разглеждания правен способ за официално авторитетно тълкуване на влезлите в сила съдебни решения, свързан с прилагане на правните последици от постановяването им. Определенията, доколкото нямат правните последици на решенията, са ограничени само до тези, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото. При произнасяне по правилността на постановеното от Върховния касационен съд, ІІ т.о определение, третиращо допустимост на касационно обжалване на определенията по чл.420 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, І т.о. не е постановил съдебен акт, разрешаващ със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, включен в предмета на делото. Затова и определението, предмет на настоящата отмяна не попада в обхвата на актовете, подлежащи на тълкуване по реда на 251 ГПК.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Адв.К. М., пълномощник на С. И. С. за допълване и тълкуване на определение №560/02.10.1912г. постановено по ч.т.д. №454/12г. на ВКС, І т.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщенията, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: