4
гр. д. № 882/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 60
София, 31.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 882/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от К. Р. М. от [населено място] касационна жалба срещу решение № 102 от 09.05.2012 г. по гр. д. № 171/2012 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното в частта, с която е отхвърлен иска за сграда на площ от 90 кв. м. и вместо това е постановено друго, с което е допуснато извършване на делба на сградата при права по ? за касатора и ищцата Ф. М.. Касационните доводи са за недопустимост на решението, като постановено по не предявен иск и при нарушаване правото на участие на касатора. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани три процесуални въпроса, като се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както и материалноправен въпрос по приложението на чл. 92 ЗС и се иска допускане на касационна проверка на въззивното решение по тях на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Ответницата по касация Ф. М. намира касационната жалба за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Срещу касаторът е предявен иск за делба на УПИ ІІ, с площ от 660 кв. м., в кв. 89 по плана на [населено място].
В съдебно заседание, проведено на 13.10.2011 г., е поискано и допуснато на основание чл. 143, ал. 2 ГПК допълване на исковата молба с искане за делба и на построената в имота сграда, изпълнена на площ от 90 кв. м.
В първоинстанционното производство адресираните до касатора съдебните книжа на адрес [населено място] бани, [улица], са връчени на основание чл. 46, ал. 2 ГПК на пълнолетните децата на касатора, които са лица от кръга на домашните му и живеят на адреса.
С решение от 30.12.2011 г. по гр. д. № 1440/2011 г. Хасковски районен съд е допуснал извършване на делба на УПИ ІІ, с площ от 660 кв. м., в кв. 89 по плана на [населено място] между касатора и бившата му съпруга Фиданка М. при равни права и е отхвърлил иска за делба на сградата.
Съобщението за изготвено първоинстанционно решение и препис от решението е връчено на 25.01.2012 г. отново на сина на касатора Р. М.. С писмо изх. № 327 от 25.01.2012 г., издадено от кмета на [населено място] бани и адресирано до съда, е уведомен съда, че касаторът не живее от седем години на адреса в селото и по данни на съседи и близки се намира извън страната.
Въззивна жалба срещу решението, в частта за отхвърляне на иска за делба на сградата, е била подадена от ищцата Ф. М.. В останалата част по отношение делбата на имота, решението като необжалвано е влязло в сила.
Въззивният съдът е възприел установеното от първоинстанционния съд, че страните са сключили брак през 1989 г., който е бил прекратен с влязло в сила решение от 10.07.2009 г. по гр. д. № 137/2009 г. на Хасковски ОС.
Пред него е установено, че със заповед № 8 от 08.02.2000 г. на основание чл. 32, ал.1, т. 1 е ал. 2 ЗУТ е одобрено ЧИЗРП за парцели ІІ и ІІІ, в кв. 89 по плана на с. Д. Брястово като е образуван нов парцел ІІ, като се запазват очертанията на външните регулационни линии и новообразувания парцел се отрежда за бензиностанция и газстанция. Няма данни заповедта да е влязла в сила. От представена скица № 245 от 19.07.2011 г. за УПИ ІІ, изготвена въз основа на одобрения през 1981 г. регулационен план, се установява, че той е отреден за част от имот пл. № 241, с площ от 660 кв. м., а останалата част от имота попада в парцел ІІІ, показан на скицата с незатворена граница.
С писмени доказателства е установено, че с акт № 1 от 06.04.1999 г., издаден от архитекта на [община] бани, е узаконен обект „Бензиностанция и кафе-аперитив в парцел ІІІ, кв. 89 – [населено място], който обект се състои от кафе-аперитив – 39.77 кв. м., студена кухня – 5.60 кв. м., офиси 2 бр. с площ от по 7.20 кв. м. и железарски магазин на площ от 53 кв. м. За този обект е издадено разрешение за ползване № 504 от 12.12.2000 г.
С акт № 3 от 14.11.2001 г. по искане на касатора е бил узаконен обект автомобилна газоснабдителна станция изпълнена в парцел ІІІ-241, в кв. 89, по плана на [населено място]. На 11.07.2003 г. е издадено от МРРБ-ДНСК разрешение за ползване на този обект, в което е отразено, че инвеститорът К. М. се е легитимирал като собственик с нот. акт № 4, т. ІХ., н. д. № 3593/1996 г. на ХРС.
Въззивният съд е приел, че постройката, предмет на иска за делба, е била построена по време на брака между съпрузите в съсобствения им недвижим имот, поради което по силата на приращението (чл. 92 ЗС) е станала съсобствена между страните в режим на СИО. След прекратяване на брака съсобствеността се е трансформирала в дялова при права по ? ид. ч., поради което искът за делба е основателен. Отменил е решението на първоинстанционния съд в частта за отхвърляне иска за делба на сградата и е уважил същия като е допуснал да се извърши делба на едноетажна масивна сграда на площ от 90 кв. м., построена в УПИ ІІ в кв. 89 по плана на [населено място] при равни права.
Не е налице основание за допускане касационна проверка по разрешения от съда въпрос дали сградата в УПИ ІІ, в кв. 89 е станала предмет на иска. С исковата молба е бил предявен иск за делба само на поземления имот – УПИ ІІ, кв. 89 , [населено място]. По реда на чл. 143, ал. 2 ГПК е допуснато допълване на иска с искането да се допусне делба и на построената в имота сграда, която е била описана като едноетажна, изпълнена на площ от 90 кв. м. Извършеното процесуално действие е допустимо и в резултат на това, сградата е станала предмет на иска за делба, а постановеното по този иск решение не е недопустимо като постановено по непредявен иск.
Процесуалният въпрос за редовността на призоваването на ответника също е решен при спазване на процесуалните правила. Съдебните книжа са връчвани на пълнолетните деца на касатора, които са и домашни лица по смисъла на закона и са живеели на адреса, регистриран от него като постоянен.
Налице е основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по материалноправният въпрос за това, налице ли е било основание за прилагане института на приращението, който намира приложение по отношение на построеното в собствен имот ако не е установено друго.
Ищцата е поискала делба на УПИ ІІ в кв. 89 по плана на с. Д. Брястово и е поддържала, че този имот е придобит от страните по време на брака им, поради което е станал съсобствен в режим на СИО. От доказателствата по делото е установено, че сградата, предмет на делба, е била построена в УПИ ІІІ, в същия квартал и населено място, за който имот не са събрани доказателства да е съсобствен на страните.
Разрешаването на материалноправния въпрос дали са налице предпоставките за прилагане института на приращението е от решаващо значение за изхода на предявения иск за делба на сграда, поради което той обуславя общата предпоставката по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 09.05.2012 г. по гр. д. № 171/2012 г. на Хасковски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: