1
Р Е Ш Е Н И Е
№ ____
С. _______________ 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: С. К.
З. П.
при секретаря Т. И.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията З. П. гр. дело № 694/2009г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Й. М., В. Й. И., Е. Г. В. и Й. Е. Г., вскички от [населено място], срещу въззивно решение от 12.05.2006г. по гр. дело № 2626/2004г. на Софийски градски съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./.
Сочи се за незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че процесният имот е бил придобит от наследодателите на ответната страна по замяна, извършена по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост /ЗТПС/ през 1956г. Необосновано е прието наличието на предпоставките на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, т.е. че са извършени разпоредителни сделки, а именно продажба по реда на ЗСГ. Не са налице разпоредителни действия, тъй като не са спазени изискванията на материалния закон за това. Заповед № 1/85г. за определяне на купувач е издадена от некомпетентен орган.
Ответникът по касация М. А. С.,гр.С., оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,състав на ІІ г.о., като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното:
С атакуваното решение на Софийския градски съд и решение от 27.04.2009г. по същото дело, постановено по реда на чл.192,ал.2 ГПК /отм./, е отменено решението на Софийски районен съд, 43 състав от 19.12.2003г. по гр.д.№ 12592/2002г., с което е осъдена М. А. С., [населено място], да предаде на И. Й. М., В. Й. И., Е. Г. В. и Й. Е. Г. владението на 520 кв.м. от пл.№ 1055, представляващи част от бивша нива от 2.865 дка, местност „Плутовините- Грънчаро”, землище на [населено място], съгласно комбинирана скица към решението. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен като неоснователен искът на И. Й. М., В. Й. И., Е. Г. В. и Й. Е. Г. против М. А. С., [населено място] с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху процесния имот.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че двете страни се легитимират с документ за собственост за идентичен имот, поради което е налице конкуренция на права. Ищците са наследници на Й. Н..Последният е бил собственик на нива от 3 дка в м.”Грънчаро”, землището на [населено място]. Имотът бил внесен в ТКЗС. С решение № 2428/269/29.06.1998г. на ПК, постановено след решение на СРС от 03.01.1997г. по гр.д.№9841/95г., с което е прогласена нищожността на предходно решение на ПК за отказ за възстановяване собствеността върху процесния имот, е възстановена собствеността върху имота на наследниците на Й. Н..Имотът включва 520 кв.м. , които се владеят от ответницата. Те са предмет на нотариален акт № 143/85г., издаден по реда на чл.20 ЗСГ. Ответницата е придобила този имот въз основа на договор за покупко-продажба, съобразно разпоредбата на действащия чл.20 ЗСГ /ред.ДВ, бр.45/1984г./. Праводателката на ответницата е придобила имота въз основа на замяна с Т. комисия да друг неин имот – нот.акт №111/1962г. Налице е разпоредителна сделка и с оглед разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ замяната има действие.
Жалбата е неоснователна.
По иска по чл.108 ЗС ищците следва да установят, че са собственици на имота и че той се владее от ответниците без основание. Процесният имот е земеделска земя, правото на собственост върху която е възстановено чрез проведено производство по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ. След постановяване решението на СРС, с което е отменен отказът на ПК да възстанови имота и е възстановено правото на собственост върху имот в стари реални граници, е постановено и ново решение на ПК в същия смисъл. Съгласно чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ, когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. При построяване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяна, замяната остава в сила. В този случай се счита, че е осъществена замяна на земи между двама съсобственици. Производството по чл.108 ЗС е спорно, двустранно, а решението на ПК е индивидуален административен акт, който е издаден в производство, в което ответниците не са участвали и не са могли да защитят правата си върху имота. Затова и срещу така предявения ревандикационен иск, основан на земеделска реституция, ответникът, който не е бил страна в реституционното производство и който противопоставя свои права върху имота, може да се брани и да възрази като оспорва правото на собственост на ищците, в т.ч. дали са били налице предпоставките на закона за възстановяване на собствеността. При оспорване на ревандикационния иск и на предпоставките за възстановяване собствеността върху имота, в тежест на ищците е да проведат пълно доказване, т.е. че по отношение на тях са се осъществили всички предпоставки за възстановяване собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ. Правилен е изводът на въззивния съд, че съобразно разпоредбата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ правата на собствениците на имоти преди реституирането им в лицето на собственика преди обществяването са противопоставими само в изрично посочени от закона случаи. В случая е налице хипотезата на чл.18,ал.3 ППЗСПЗЗ, поради което не са налице предпоставките на закона за възстановяване собствеността върху процесния имот в полза на собственика преди обобществяването. Това е така, защото с имота е била извършена замяна реда на ЗТПС /отм./, а впоследствие е налице разпоредителна сделка със същия по реда на чл.20 ЗСГ /ред.ДВ, бр.45/84г./. По силата на тази сделка ответницата е придобила имота. Ищците не могат да противопоставят срещу възраженията на ответницата относно активната им материалноправна легитимация, доводи за нищожност на придобивната сделка, на която се е позовавала тя. Тези техни възражения следва да се предявят с иск по §4и ЗСПЗЗ доколкото се поддържа нарушение на нормативни актове при осъществената по реда на ЗСГ продажба.
С оглед изложеното решението на въззивния съд като краен резултат се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответниците по касация не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не са направени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 12.05.2006г. по гр. дело № 2626/2004г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.