О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 60
София, 04.11. 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 479/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал., т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ж” А. срещу въззивно решение № 33 от 25.04.2008 г. по т.д. № 1834/2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която се оставя в сила решение от 02.05.2007 г. по гр.д. № 1847/2004 г. на Софийски градски съд в частта, с което са отхвърлени предявените от него обективно съединени искове срещу “Е” А. за заплащане на обезщетение в размер на 98 000 лв. за ползването без правно основание на собствения му недвижим имот, представляващ 4/5 ид.части от партерен етаж, мецанин и мазе от масивна жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул.”Т” № 6, в т.ч. и на дължимото върху него ДДС, както и иска с правно основание чл.86 ЗЗД в размер на 10 000 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, а допустимостта на касационното му обжалване е обоснована с произнасянето по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът “У” А. , конституиран по реда на чл.120 ГПК(отм.) като правоприемник на влялото се в него “Е” А. не е оспорил наличието на сочените от касатора основания за допустимост на касационното обжалване. По същество в отговора си поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия като констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касацонен контрол съдебен акт в рамките на преклузивния месечен срок по чл.283 ГПК намира, че същата е редовна и дължи произнасяне по наличието на твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
1. Касаторът развива съображения, че въпросът относно материалноправната му легитимация по предявения главен иск, квалифициран с решението като такъв по чл.59 ЗЗД, е разрешен в противоречие с ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, което според него е довело до незаконосъобразния извод на съда, че поради неспазване на предвидените от закона изисквания за увеличаване на капитала на праводателя му “Е” ООД чрез апортиране на процесния имот, сделката не е произвела транслативен ефект, съответно не го легитимира нито като наемодател, нито като негов собственик. В подкрепа на това становище изтъква, че съдът не се е съобразил със задължителната сила на вписването на апорта, извършено от регистърния съд и което вписване до заличаването му по предвидения в чл.498 ГПК(отм.) ред според него се ползва с конситутивно действие съгласно разрешението, дадено в ТР № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК.
Настоящият състав намира, че с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Въззивното решение на Софийски апелативен съд съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос относно правото на собственост на касатора върху процесния имот, което той извежда от извършеното вписване на апортирането му като способ за увеличаване на капитала на дружеството на праводателя му, поради което при безспорно установеното противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС – ТР № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК и цитираното от касатора решение № 1* от 20.11.2007 г. по гр.д. № 1341/2006 г. на ВКС, следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
2. На второто от посочените основания – чл.280, ал.1,т.3 ГПК искането за допускане на касационно обжалване следва да бъде отклонено. Повдигнатите в касационната жалба въпроси относно процесуалните способи, чрез които може да се постигне заличаване на порочно вписване в търговския регистър и на кръга на лицата, легитимирани да го атакуват, са разрешени с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК и към настоящият момент относимите правни норми не поставят въпроси при тълкуването и прилагането им.
С оглед приетото от съдебния състав наличие на критерия по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част, на касатора следва да се укаже да представи в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, вносен документ за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 2 160 лв., определена съгласно т.18, ал.2, т.2 във вр. с чл.3 от Тарифа № 1/2008 г.( ПМС № 38/2008 г.).
Водим от горното настоящият състав на ВКс, ТК, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №* от 25.04.2008 г. по гр.д. № 1834/2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която се оставя в сила решение от 02.05.2007 г. по гр.д. № 1847/2004 г. на Софийски градски съд, постановено по обективно съединените искове на “Ж” А. , предявени срещу праводателя на “У” АД.
УКАЗВА на касатора “Ж” А. със седалище гр. С. в седмичен срок от съобщението да представи банково бордеро за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 2 160 лв. по сметка на ВКС.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в открито заседание или за прекратяването му поради неизпълнение на дадените на касатора указания.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: