Р Е Ш Е Н И Е
№ 600
София, 12.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 09 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2156 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/, във вр. с пар.2, ал.3 от ГПК.
С решение № 1 от 18.01.2008г., постановено по гр.д. № 303/ по описа за 2007г. на Плевенски окръжен съд е оставено в сила решението на Плевенски РС по гр.д. № 3123/2004г. в частта, с която е уважен иска по чл. 48, ал.1 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като са осъдени М. С. А. и Б. Ж. А., като родители на малолетния И. Б. А. да заплатят на ищцата М. Н. Р. неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. за претъпени болки и страдания от непозволено увреждане, причинено от сина им на 01.05.2004г. – бутане със велосипед и имуществени вреди в размер на 2035,38 лв., съставляващи необходими средства за лекарства. Със същото решение, въззивния съд е отменил решението на РС в частта за присъдените имуществените вреди над 2035,38 лв. до 5100 лв. и за тази разлика иска е отхвърлен.
Против това решение жалби са подали и двете страни в частта за имуществените вреди. В частта за неимуществените вреди, решението е влязло в сила.
Ищцата М. Н. Р. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди за разликата над 2035,38 лв. до 5100 лв. Навежда оплаквания за неправилност на решението в тази част поради необоснованост, защото изводите на съда не кореспондират на установеното от свидетелските показания и СМЕ.
Ответниците М. С. А. и Б. Ж. А., като родители на малолетния И. Б. А. обжалват решението в частта, с която е уважен против тях иска за имуществени вреди до размер 2035,38 лв. Навеждат оплакване на допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в не обсъждане на възражението им, че се касае за случайно събития, което би изключило отговорността им за вреди.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени против подлежащо на обжалване въззивно решение на Плевенски окръжен съд, изхождат от процесуално лигитимирани страни, постъпили са в срок, поради което съдът ги преценява като допустими.
По делото е установено следното: На 01.05.2004г. по пешеходна алея пред “С” в гр. П. в дясна страна се е движела ищцата със своя приятелка в посока нагоре, а от високата част надолу по същата алея се е движел сина на М. С. А. и Б. Ж. А. – И. , роден 21.11.1993г. на велосипед с висока скорост и е блъснал ищцата. При падането тя се удря в стълба, изпада в безсъзнание, счупва си раменната става и ключицата. Закарана е от Бърза помощ до болницата, където състоянието й се влошило, и се наложила животоспасяваща операция за отстраняване на хематом. След операцията е пролежала 12 дни в болница, а в последствие процеса на лечение продължил с психотерапевт и невролог, за да се възстанови до състояние да може да се обслужва по отношение хигиената си и за самостоятелно хранене. СМЕ е установила, че за поддържане на живота й ежедневно се налага приемане на медикаменти. Подобрение не може да се очаква, а само запазване на стабилно състояние. При тази фактическа обстановка въззивния съд е определил не имуществени вреди за ищцата в размер на 5 000 лв. и в тази част решението е влязло в сила.
По жалбата на ответниците.
Тъй като решението на РС за присъждане на неимуществени вреди не е било обжалвано и е влязло в сила, доводът на ответниците сега, че въззивния съд не е обсъдил налице ли са предпоставките на непозволеното увреждане е неоснователен. С влизане в сила на решението за неимуществените вреди са преклудирани възраженията на ответниците, респективно доводите на касаторите относно това, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на родителите – противоправно причиняване на вреди другиму, причинна връзка между деянието на детето и настъпилите вреди и противоправно поведение на родителите, изразяващо се в неупражняване на надзор от страна на родителите и не даване на добро възпитание относно противоправността на деянието, което детето е извършило. Вината на родителите се предполага, съгласно нормата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, а тази презумпция по делото не е оборена. В настоящото производство може само да се разглежда въпроса за наличието на причинна връзка между имуществените вреди, изразяващи се в разходи за лекарства за ищцата всеки месец за конкретните увреждания и действията на детето. Необходимостта от приемане на животоподдържащи лекарства обаче след предизвиканата от сблъсъка с колелото и падането черепно мозъчна травма на ищцата е доказана безспорно от медицинската документация и СМЕ, чийто констатации и изводи не са оборени от ответниците. Затова те носят отговорност за настъпилите имуществени вреди, поради което тяхната касационна жалба, в частта за неоснователността на претенцията е неоснователна. Относно присъдения размер, жалбата е основателна, по изложените по-долу съображения..
По касационната жалба на ищцата:
В обстоятелствената част на исковата молба, ищцата е заявила, че след инцидента се нуждае от скъпоструващи лекарства на стойност около 200 лв. на месец. В петитума обаче е претендирала обща сума 5100 лв., като част от 15 000 лв. Така още в обстоятелствената част има противоречие между заявената като обстоятелство периодичност на имуществените вреди и претендираната като твърда сума тяхна стойност, като и на двете места не е уточнен период. Действително периодизацията на вземането за имуществени вреди от непозволено увреждане е предвидена законова възможност в чл. 51, ал.1 от ЗЗД, която се извършва по преценка на съда с оглед нуждите на кредитора и конкретното състояние на длъжника. Съдът може да присъди обезщетението да се дължи еднократно, или периодично, но във всички случаи следва да се уточни периода от ищеца, тъй като се касае за вреди, които имат периодичен характер и са трайни във времето. Наличието на противоречие в исковата молба относно заявената в обстоятелствената част периодичност на имуществените вреди и определяне на твърда сума в петитума без да се уточнява периода е налагало въззивния съд да остави исковата молба без движение за отстраняване на това противоречие. Неизпълнението на това задължение по чл. 100 от ГПК и т.4 от ТР № 1/2001г. на ОСГК налагат отмяна на решението в частта за имуществените вреди и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане на делото освен уточняване на исковата молба следва необходимите средно месечно разходи за лекарства за поддържане на здравословното състояние на ищцата, в частта му предизвикана от черепно мозъчната травма да се определят точно с помощта на СМЕ предвид липсата на специални знания у съда, съгласно процесуалната норма на чл. 157 от ГПК.
Или в обобщение, допуснатите процесуални нарушения при постановяване на решението относно имуществените вреди налагат то да се отмени в тази част и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1 от 18.01.2008г., постановено по гр.д. № 303/ по описа за 2007г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която се е произнесъл по претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в необходими средства за лекарства ежемесечно и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: