3
определение по гр.д.№ 1795 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 19.12. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1795 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./
Образувано е по касационна жалба на М. В. Т. срещу решение № 30 от 27.01.2017 г. по в.гр.д.№ 106 от 2016 г. на Хасковския окръжен съд, гражданска колегия в частта му, с която е отменено решение № 218 от 21.12.2015 г. по гр.д.№ 395 от 2015 г. на Свиленградския районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от М. В. Т. срещу И. А. И. иск за делба на втори жилищен етаж от построената в УПИ X.-372 в кв.6 по действащия план на [населено място] двуетажна жилищна сграда, гараж и кафе-аперитив, находящи се в югозападната част на имота и две масивни стопански постройки, граничещи с двуетажната жилищна сграда и УПИ X..
В касационната жалба се твърди, че решението на Хасковския окръжен съд в тази част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК, редакция преди изм. на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г. Касаторката твърди, че обжалваното решение противоречи на практика на ВКС /решение № 4 от 20.02.2013 г. по гр.д.№ 418 от 2012 г. на ВКС, ГК, второ г.о., Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/ по следния посочен от касаторката въпрос, дословно: при наличие на констативен нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, с който сънаследниците са признати за собственици на УПИ, заедно с построените върху него сгради, при определени квоти, може ли съдът да игнорира това обстоятелство, в противоречие с доказателствата по делото, като приеме, че само единият наследник е придобил по давност реални обекти в имота, а началото на давностното му владение е започнало преди издаването на нотариалния акт, с който са материализирани негови права върху идеални части от имота, при положение че тежестта на оспорване на нотариалния акт е върху оспорващия го, а в случая той не е представил доказателства, че волеизявлението му до нотариуса, обективирано в молбата-декларация за извършване на обстоятелствената проверка, не е направено от него ?
Освен това касаторката счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. Допустимо ли е лице, което е молител в охранителното производство по снабдяването му по реда на чл.587, ал.2 ГПК с нотариален акт за собственост по давностно владение на идеални части от имот, да оспорва издадения нотариален акт, с който е признат за такъв ?
2. Следва ли горепосоченото оспорване да се счита за успешно, ако молителят в охранителното производство не е установил, че изявлението в молбата-декларация не е направено от него или че подписът под същата, положен от негово име, не е негов ?
3. Чия е доказателствената тежест за оборване на изводите на нотариуса в производството по чл.587, ал.2 ГПК, когато лицето, което черпи права от издаден в негова полза нотариален акт, въз основа на направено от самия него изявление, оспорва същите изводи, като претендира в съдебния процес, че следва да му се признае по-голяма част от имота ?
4. Чия е доказателствената тежест за оборване на изводите на нотариуса в производството по чл.587, ал.2 ГПК, когато няколко сънаследници са признати за собственици на имот при определени квоти, въз основа на техните изявления, и единият от тях оспорва правото на собственост на останалите ?
5. Допустимо и законосъобразно ли е съдът да обсъжда обстоятелства относно упражняването на давностно владение от единия от сънаследниците по отношение на имот, за който е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост от всички наследници, като се оценят факти и събития, случили се във времето преди издаване на нотариалния акт ?
В писмен отговор от 24.04.2017 г. ответникът по жалбата И. А. И. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на иска за делба на втория жилищен етаж от намиращата се в делбения имот двуетажна жилищна сграда, на гараж, на кафе-аперитив и на две масивни стопански постройки в същия имот, въззивният съд е приел, че ответникът И. А. И. е придобил тези имоти по давност. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установявало, че от 1995 г. до настоящия момент И. И. осъществявал явно, спокойно и непрекъснато владение на втория етаж от жилищната сграда. Ремонтът на това жилище и ползването му като семейно от 1995 г. до настоящия момент по несъмнен начин обективирали намерението на ответника да свои идеалните части на останалите наследници. Тези останали наследници /майката на И. И.- А. Д. В. и сестра му В. А. А./ били наясно с намерението му да придобие по давност техните идеални части, никога не били оспорвали владението му, не предявявали претенции да ползват процесното жилище или да получат обезщетение затова и изразявали съгласие със съществуващото положение. По аналогични съображения съдът е приел, че И. И. е придобил по давност и гаража, кафе-аперитива и двете масивни стопански постройки в дворното място. Съдът е отбелязал, че на 28.03.2003 г. по молба на всички наследници на А. И. В., починал на 15.02.2000 г. /включително и на ответника И. И./ е бил издаден нотариален акт № 162 от 28.03.2003 г. за собственост по давност и наследство на дворното място и построената в него двуетажна жилищна сграда, но не е отдал никакво доказателствено значение на това обстоятелство.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение настоящият състав на ВКС счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния обобщен от посочените от касаторката правни въпроси въпрос: по направено от сънаследник възражение за придобиване по давност в производство по предявен иск за собственост или делба, допустимо ли е съдът да зачете период на владение на сънаследника преди издаването на констативен нотариален акт по чл.587, ал.2 ГПК, в който на сънаследника са признати права по давност и наследство в съсобственост с други лица /останалите наследници/. Този въпрос е свързан с отговора на въпроса: какво е доказателственото значение на издаден констативен нотариален акт по чл.587, ал.2 ГПК на името на всички наследници по отношение на претендирани само от единия наследник права върху наследствения имот, за който е издаден този нотариален акт. По тези конкретни въпроси няма съдебна практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд в обжалваната му част.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 27.01.2017 г. по в.гр.д.№ 106 от 2016 г. на Хасковския окръжен съд, гражданска колегия в обжалваната му част.
ДАВА едноседмичен срок на касаторката М. В. Т. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същата, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.