Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 26.11. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5052 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. К. – Д. и Д. П. Д. срещу въззивно решение № 281 от 17.02.2015 г. по гр.д. № 2346 /2014 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., в частта, с която е потвърдено решение № 1551 /11.04.2014 г. по гр.д. № 1165 /2014 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени техните искове, предявени като насрещни, срещу З. Д. Ф. с правно основание чл.72,ал.2 и чл.74,ал.1 или 2 ЗС за обезщетение за обогатяване от построеното в размер на 11 850 лева – увеличената в резултат от надстрояването стойност на 1 /3 от тавана на сградата, евентуално в размер на 19 010 лева – увеличената в резултат от надстрояването стойност на 1 / 3 от всички общи части на сградата.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно в обжалванаата от тях част и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещната страна З. Д. Ф. твърди в писмен отговор, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, т.к. са предявени обективно съединени искове с цена под 5 000 лева и не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, т.к. жалбоподателите не са извели конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос съгласно изискванията на чл.280,ал.1 ГПК, а решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на претенциите са, че са погасени по давност и не е доказана стойността на подобренията.
Настоящият състав намира жалбата за допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, предявените искове са за заплащане на увеличената стойност на имота в резултат от извършено строителство, общата стойност на подобренията е в по-висок размер от 5 000 лева и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е изложил изводите си, че ищците Дечеви не доказват стойността на подобренията към момента на извършването; възражението на ответника по исковете З. Ф. за погасяване по давност е основателно – подобрението е завършено към 10.01.2005 г.; възражението, че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът не желае да ги запази е неоснователно поради предявения иск по чл.108 ЗС; Дечеви не показват и намерение за своене. Към това въззивният съд е добавил, че решението следва да бъде потвърдено съгласно мотивите към него (272 ГПК).
Жалбоподателите са навели довод за съществени процесуални нарушения, довели до неправилност на въззивното решение : въпреки наведен от тях довод във въззивната им жалба, въззивният съд не е обсъдил влязлото в сила решение № 200 / 07.02.2002 г. по възз. гр.д. № 748 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, по силата на което жалбоподателите са осъдени да отстъпят собствеността и да предадат на З. Ф. владението на 1 /3 ид.ч. от таванското помещение в съсобствената сграда, чието заплащане претендират като подобрение по настоящото дело. От това решение би следвало въззивният съд да направи извод, че между страните по настоящото дело е установено със сила на пресъдено нещо, че Дечеви са владели присъдените на З. Ф. 1 /3 ид.ч. от процесния обект, който е изграден от Дечеви чрез надстрояване. В. съд не е обсъдил и нотариалния акт, с който Дечеви са се снабдили през 2005 г. за целия таван, от който също е следвало да приеме, че Дечеви са реализирали сами правото на надстрояване, въз основа на което са се снабдили с нотариален акт за собственост на това основание (надстрояването от тях) и са владелци на целия таван.
Настоящият състав намира, че изведеният от жалбоподателите във връзка с обсъдения довод за неправилност процесуалноправен въпрос: допустимо ли е препращане по 272 ГПК когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи на въззивните жалбоподатели, е обуславящ и както твърдят жалбоподателите е разрешен в противоречие с приетото с решение № 94 /28.03.2014 г. по гр.д. № 2623 /2013 г. на ВКС, ІV г.о, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което в отговор на правен въпрос е прието, че съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК, когато намери първоинстанционното решение за правилно и го потвърди, въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, като същевременно отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на спора – като изведе свои фактически констатации и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Противоречието представлява основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателите следва да заплатят на ВКС държавна такса в размер на 617.20 лева държавна такса за разглеждане на касационната им жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 281 от 17.02.2015 г. по гр.д. № 2346 /2014 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., в частта, с която съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл.72 и чл.74 ЗС за заплащане на сумата 11 850 лева, евентуално на сумата 19 010 лева.
Указва и дава възможност на Е. Н. К. – Д. и Д. П. Д. да заплатят на ВКС сумата 617.20 лева (шестстотин и седемнадесет лева и 20 ст.) държавна такса за разглеждане на касационната им жалба.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.