О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София 30.04.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1477/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.12.2013 г. по гр.д. №9122/2013 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение №II-70-236 от 20.01.2012 г. на Софийския районен съд по гр.д. №2375/2011 г. и са отхвърлени предявените от В. Х. А. срещу [фирма] искове с правно основание чл.74, ал.4 КТ за прогласяване недействителност на клауза от трудов договор относно срок за изпитване и чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „Ръководител, отдел „М.,транспорт и складове” в отдел М., транспорт и складове към ППП София; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на сумата 5 167.92 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. Въззивният съд е приел, че макар и действително ищецът да е работил при ответника на същата длъжност, то трудовото правоотношение по този договор е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. С последващ трудов договор, сключен няколко месеца след прекратяване на предишното Т., между същите страни и за същата длъжност е възникнало ново и различно Т.. Ето защо уговорената клауза за срок за изпитване не противоречи на разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ и не е недействителна. Забраната за последващо изпитване се отнася само до случаите на непрекъснато трудово правоотношение. По тези причини и прекратяването на трудовия договор от работодателя на основание чл.71, ал.1 КТ е законно и исковете с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни.
Недоволен от решението е жалбоподателят В. Х. А., [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за това дали ограничението по чл.70, ал.5 КТ се отнася и за случаите, при които след прекратяване на трудовия договор се сключва нов трудов договор за същата длъжност. Твърди се, че този въпрос е са решаван противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като повдигнатият въпрос обуславя крайното решение на съда и е решаван противоречиво от съдилищата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.12.2013 г. по гр.д. №9122/2013 г. на Софийския градски съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
.