О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 05.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 527 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О.п. в [населено място], чрез прокурор С. Я., против въззивното решение № 463 от 24 октомври 2014 г., постановено по в.гр.д. № 560 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2014 г., с което е отменено решение № 349 от 25 април 2014 г., постановено по гр.д. № 4161 по описа на районния съд в гр. Пазарджик за 2013 г. в частта му, с която искът на Я. Ц. П. от [населено място] против П. на Р. Б. с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 6000 лева до 10000 лева и вместо това прокуратурата е осъдена да заплати на П. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване в размер на 4000 лева, и е потвърдено същото първоинстанционно решение в частта му, с която прокуратурата е осъдена да заплати на П. на същото основание сумата от 6000 лева.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се завишен размер на присъденото обезщетение и нарушаване на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, липса на съответствие на обезщетението с доказаните вреди и несъобразяване на съдебната практика. Подчертано е, че от повдигане на обвинението до влизането в сила на оправдателната присъда са изминали година и два месеца, а преди това ищецът е бил разпитван само в качеството на свидетел, мярката за неотклонение е била най-леката, и доброто му име не е пострадало. Съдът не е обсъдил събраните доказателства, нарушил е чл. 172 ГПК, приел е твърде общи свидетелски показания за установяващи съответните обстоятелства, не са събрани данни за влошаване на психическото състояние на ищеца, не е съобразено избирането му за кмет за втори мандат по време на наказателното производство. Без обсъждане е останало възражението на прокуратурата за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ, тъй като причина за наказателното преследване е станал одитен доклад на АДФИ и с поведението си ищецът е станал причина за повдигнатото му обвинение. Изрично се оспорва изводът на съда, че за ищеца наказателното производство е продължило неразумно дълго, като се приема началният период по възлагането на проверката и се включва периодът, когато ищецът е разпитван в качеството му на свидетел. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът Я. Ц. П. от [населено място] не взема становище по касационната жалба.
В. съд споделя констатациите на първата инстанция по фактите по спора и препраща към направените правни изводи. Прието е, че определеното обезщетение не съответства на доказаните от ищеца неимуществени вреди, тъй като продължителността на досъдебното производство е неразумно дълга, поради което по презумпция ищецът в този дълъг период е преживявал болки и страдания, които могат да се обезщетят със сумата от 10 хиляди лева. Ищецът в този дълъг период се е тревожел за изхода на делото, извършването на поредицата множество процесуални действия засяга неприкосновеността на личността, нейните чест, достойнство, търпи се ограничаването да води обичайния си начин на живот, има негативно емоционално въздействие. Като неправилен е посочен изводът на първата инстанция за липсата на данни наказателното преследване да е повлияло на професионалната реализация на ищеца, тъй като релевантно в случая е субективното отражение на образуваното наказателно производство върху самия ищец. Съдът е посочил, че не се спори, че постановление за започване на проверка спрямо друго лице е от 14 август 2006 г., на 16 април 2007 г. ищецът е разпитан в качеството му на свидетел, на 10 юли 2008 г. е привлечен като обвиняем, а оправдателната присъда на окръжния съд в гр. Пазарджик е влязла в сила на 14 юли 2009 г.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по уточнения от състава на съда въпрос включва ли се в периода на наказателното преследване, преценяван в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, и периодът от образуване на досъдебното производство по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 207, ал. 1 НПК до привличането на лицето като обвиняем по реда на чл. 219 НПК. По този правен въпрос, обусловил виждането на съда за наличието на изключително дълъг период на предварителното производство, на настоящия съдебен състав не е известна съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Освен този изрично поставен въпрос, други правни въпроси не са формулирани в касационната жалба и изложението към нея. Твърди се, че от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между действията на прокуратурата и твърдените от ищеца неимуществени вреди. Независимо от формалното позоваване на противоречие с т. 11 от ТР № 3/2004 г., ОСГК, оплакването по същината си е такова за необоснованост на изводите на въззивния съд, което не съставлява основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. От същия характер са и съображенията, че не са взети предвид доклад от органите на АДФИ с оглед приложението на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ и преминаването на ищеца от една работа на друга. Останалите оплаквания са такива за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводството, изразило се в липса на мотиви за размера на обезщетението и липса на правилна преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, обусловили вредите. Всички тези съображения биха могли да бъдат предмет на преценка от ВКС едва след допускане на касационното обжалване, но не и да послужат като основание за него.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 463 от 24 октомври 2014 г., постановено по в.гр.д. № 560 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2014 г.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: