Р Е Ш Е Н И Е
№ 601
София, 11.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 09 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2190 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/, във вр. с пар.2, ал.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К. З., Г. К. З., А. К. З. , Р. К. П., Л. К. З. и К. К. З. против решение № 333/2007г., постановено по гр.д. № 40/2007г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено решението по гр.д. № 175/2005г. на К. РС и вместо това е отхвърлен иска за делба, предявен от касаторите против М. С. Ч. и Х. П. К. досежно УПИ *Х-78 от кв. 15 по плана на с. Т., община К., област Добрич.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 20 ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения при тълкуването на договора за продажба между страните и необоснованост.
Ответниците по касация М. С. Ч. и Х. П. К. оспорват жалбата и доводите в нея и молят решението да се остави в сила, тъй като липсва съсобственост между страните.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Добрички окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото е установено следното: Ищците С. К. З., Г. К. З., А. К. З. , Р. К. П., Л. К. З. и К. К. З. /сега касатори/ са наследници на К. С. З. , починал на 01.01.1999г Наследодателят им е бил признат за собственик по наследство и давност с н.а. № 3,т.VІІ/18.07.1991г. на имот 78 с площ 5970 кв.м., за който са били отредени пет парцела, между които и п.ІХ-78 от кв. 15 по плана от 1985г. с площ 1073 кв.м., от които собствено место 830 кв.м. След смъртта на наследодателя към два от тези парцели – ІХ и Х се придават по регулация общински места. С н.а. № 30,т.ІІІ/25.07.2002г. ищците са признати за собственици по регулация на придаваемите места, като в акта е посочено, че към парцел ****Х се придават 243 кв.м., колкото били платени, а от СТЕ се установява, че действително придаваемата площ е била със сто кв.м. повече, т.е. 343 кв.м. С н.а. № 40,т.ІІІ/02.08.2002г. ищците продават на ответниците М. С. Ч. и Х. П. К. парцел ****Х-78 от кв. 15 с площ 1073 кв.м., а действителната площ на този парцел **** 1173 кв.м. Тезата на ищците е, че са останали собственици на сто квадранти метра, поради което е възникнала съсобственост между тях и купувачите.
Въззивният съд е приел, че волята на страните по договора, отразена в нот. акт за продажба е била да се прехвърли целия парцел, а не идеална част от него, поради което ищците са се разпоредили с парцела и са изгубили правото на собственост върху него на основание чл. 99 от ЗС, поради което няма съсобственост и е отхвърлен иска за делба.
Решението е правилно.
Изразената в нот. акт воля между страните по договора за покупко-продажба е ясна и не се нуждае от тълкуване. Предмет на сделката е парцела, като регулационна единица, независимо от площта му, а не идеална част от него.. Ищците не са могли да продадат реална част от парцела с площ 1073 кв.м., ако целия е с площ 1173 кв.м. предвид нормата на чл. 200 от ЗУТ в сила от 31.03.2001г., действащ към момента на сделката, чийто предпоставки не са налице. Грешката в квадратурата не е основание за възникване на съсобственост, а е уредена, като възможна хипотеза в чл. 210 от ЗЗД, но тя предвижда единствено възможност за продавача да иска увеличение на цената и то само ако грешката е с повече от 1/10. Разликата в площта в случая е по-малко от 1/10, а и видно от нот. акт по регулация, ищците са платили само 243 кв.м., а не 343 кв.м. общинско место, поради което не може да се приеме тезата им, че ако се отхвърли иска за делба ще бъдат ощетени с разликата от цената..
По изложените съображения, правилно въззивния съд е приел, че предявения иск за делба е неоснователен поради липса на съсобственост и постановеното от него решение, с което по същество го е отхвърлил е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 333/2007г., постановено по гр.д. № 40 по описа за 2007г. на Добрички окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: