Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
София, 21.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 271 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на от. срещу въззивно решение от 25.11.2011 г. по въззивно гр.д. № 1531 /2011 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 11.03.2011 г. по гр.д. № 5237 /2009 г. на Бургаския районен съд, с която М. на от. на Р. България (нататък и МО) е осъдено да заплати на Т. С. Т. на основание чл.203 ЗОВСРБ (отм.) сумата 9,144.74 лева обезщетение за положен извънреден труд в резултат на носени дежурства в системата на МО за периода от 01.10.2001 г. до 01.06.2009 г., ведно със законната лихва от 17.07.2009 г., на основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва върху обезщетението в размер на 4,150.98 лева за периода от 01.12.2001 г. до завеждане на делото на 17.07.2009 г.; на основание чл.237 ЗОВСРБ (отм.) сумата 662.31 лева – разлика от неизплатено обезщетение за девет прослужени години от кадрова военна служба, ведно със законната лихва от 17.07.2009 г., на основание чл.255,ал.2 ЗОВСРБ (отм.) сумата 2,775.78 лева – разлика от неизплатеното обезщетение за неизползвани 187 дни полагаем годишен отпуск за периода 2004 – 2009 г., ведно със законната лихва от 17.07.2009 г., както и разноски. Жалбоподателят твърди, че в частта по иска по чл.203 ЗОВСРБ (отм.) решението е недопустимо, а в останалата част решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Т. С. Т. оспорва довода за недопустимост и основанието за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима в частта по исковете по чл.203 ЗОВСРБ (отм.) и по чл.86 ЗЗД и недопустима в частта по исковете по чл.237 и чл.255 ЗОВСРБ (отм.), тъй като е подадена на 30.12.2011 г. по отношение на нея се прилага правилото на чл.280,ал.2 ГПК в действащата от 21.12.2010 г. редакция, исковете са за парични вземания, само първият от тях е с цена над 5,000 лева, но вторият е обусловен от първия и следва да бъде разгледан, а третият и четвъртият – не са обусловени и разглеждането им е недопустимо, съгласно правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК касационната жалба срещу тази част от решението следва да бъде върната.
Исковете са основани на твърдения, че след завършване на военноморското училище през 2001 г. по силата на договор за кадрова военна служба с ищецът е работил в поделение на военноморските сили към МО с № 34030- [населено място] до 2002005 г., а от 2005 до 2009 г до прекратяването на договора за кадрова военн служба – в поделение 32920-Б., което нарича в исковата молба ответното поделение, ищецът е посочил като ответник по исковете си за парични вземания МО, по отношение на което те са разгледани..
Изведеният от жалбоподателят процесуално-правен въпрос : кой е надлежен ответник по исковете на военнослужещи с правно основание чл.203,ал.3 от ЗОВСРБ – М. на от. или съответното военно поделение и дали тези искове срещу М. на отбраната са допустими е обусловил изхода от спора – въззивният, както и първоинстанционният съд е разгледал иска срещу М. на от, въпреки посочването в исковата молба на военното поделение.
.Разрешението е в противоречие с посоченото от жалбоподателя Решение № 426 /03.11.2011 г. по гр.д. № 1356 /2009 г., на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.295 ГПК, с което е прието, че надлежен ответник по иск по чл.203 ЗОВСРБ на назначен от М. на отбраната офицер е съответното поделение на МО, което е правоприемник на поделението на МО, в което ищецът е бил назначен и което има самостоятелна банкова сметка и е разпоредител с бюджетни кредити.
Съгласно приетото с т.2 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС установеното противоречиво разрешаване на процесуално-правния въпрос представлява основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса в размер на 265.91 лева за разглеждане на касационната му жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 25.11.2011 г. по въззивно гр.д. № 1531 /2011 г. на Бургаския окръжен съд, г.о. в частта по исковете с правно основание чл.203 ЗОВСРБ (отм.) за сумата 9,144.74 лева, ведно със законна лихва от 17.07.2009 г., и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 4,150.98 лева,
Указва и дава възможност на М. на от.на Р. България в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 265.91 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА касационната жалба срещу въззивно решение от 25.11.2011 г. по въззивно гр.д. № 1531 /2011 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., в частта по исковете с правно основание чл.237 ЗОВСРБ (отм.) с цена 662.31 лева и чл.255 ЗОВСРБ (отм.) с цена 2,775.78 лева.
В тази част определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.