2
определение по гр.д.№ 2137 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
София, 19.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2137 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на Й. Б. П. и Л. Б. К. срещу решение № 1448 от 10.11.2016 г. по гр.д.№ 1674 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 1330 от 19.04.2016 г. по гр.д. № 6432 от 2013 г. на Пловдивския районен съд, тринадесети състав в обжалваната му част и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявените от Й. Б. П. и Л. Б. К. срещу М. А. П., Х. С. П., Г. А. К., И. А. К., Ц. П. Т., Е. П. Р. и Г. П. П. иск по чл.42, ал.1, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 от Закона за наследството за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание на Д. Т. К. от 24.04.2000 г., обявено с протокол № 1518 от 04.04.2011 г., рег.№ 8 от 04.04.2011 г. по нот.д.№ 5 от 04.04.2011 г. от регистъра на саморъчните завещание и иск за делба между Й. Б. П., Л. Б. К., М. А. П. и Х. С. П. на следните сгради:
1. Двуетажна, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 86 кв.м., с идентификатор 56784.531.36.1 и
2. Едноетажна сграда със застроена площ от 13 кв.м., с предназначение- хангар, депо, гараж, с идентификатор 56784.531.36.2 и двете намиращи се в дворно място с административен адрес: [населено място], [улица], представляващо имот с идентификатор 56784.531.36 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./. Касаторите твърдят, че обжалваното решение противоречи на посочена от тях практика на ВКС /решение № 40 от 15.09.2014 г. по т.д.№ 1554 от 2013 г. на ВКС, ТК, второ т.о., решение № 124 от 23.06.2014 г. по гр.д.№ 2551 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 122 от 06.06.2014 г. по гр.д.№ 6600 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 54 от 25.03.2014 г. по гр.д.№ 3066 от 2013 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., решение № 108 от 10.07.2013 г. по гр.д.№ 814 от 2012 г. на ВКС, ГК, първо г.о., Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/ по следните правни въпроси:
1. Налице ли е правен интерес и може ли ищецът в отговора на въззивната жалба да прави възражения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по чл.146 ГПК, когато с първоинстанционното решение исковата претенция е удовлетворена изцяло ?
2. При липса на оплакване във въззивната жалба във връзка с доклада /че няма такъв или че е непълен, както и че не са дадени съответни указания във връзка с доказването на твърденията на страната/, може ли за първи път с отговора на въззивната жалба ищецът да посочи твърдения /включително и за придобивна давност/ и длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по тях и да даде указания, включително и за събиране на доказателства във връзка с тези твърдения ?
3. От кой момент настъпва преклузията за ищеца да твърди нови факти, да уточнява твърдяни факти, както и да представя доказателства ?
4. Може ли съдът да обоснове изводите си на прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, когато сравнителният материал, използван от вещото лице при изготвяне на заключението му, е представен като копие, но няма оспорване на този сравнителен материал, няма изявление на вещото лице, че той е негоден за извършване на изследването и няма оспорване на самото заключение от страните по делото ?
5. Прилага ли се презумпцията на чл.69 ЗС на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването ?
6. Възможно ли е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост ?
Освен това, касаторките твърдят, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 13.05.2017 г. ответниците по жалбата М. А. П., И. А. К. и Х. С. П. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.
Останалите ответници Г. А. К., Ц. П. Т., Е. П. Р. и Г. П. П. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното:
I. Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по иска за делба на двете сгради: За да отхвърли този иск, въззивният съд е приел, че дворното място, в което са изградени сградите, чиято делба се иска, е било собственост на съпруга на завещателката Д. К.- С. И. К. и неговия брат А. И. К., като е било придобито преди брака на С. К. със Д. К.. Поради това и тъй като нямало учредено право на строеж за процесните сгради, въпреки че те са били изградени от С. К. и Д. К. по време на брака им, на основание чл.92 ЗС тези сгради са станали собственост на С. К. и на брат му А. К., а Д. К. не е придобила собственост върху тях. Нямало доказателства А. К. в законоизискуемата форма да е продал, отстъпил или по какъвто и да било друг начин да се е съгласил брат му С. К. да построи сгради върху съсобственото място, респ. да стане техен изключителен собственик.
Всички поставени от касаторите правни въпроси /с изключение на четвъртият въпрос/ са свързани с неразглеждането и непроизнасянето на въззивния съд по въведеното от ищците в отговора на въззивната жалба твърдение за придобиване на процесните сгради по давност от наследодателката им Д. К.. Тези въпроси биха били от значение за конкретното дело и съответно биха били правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, ако въззивният съд бе основал решението си за неоснователност на иска за делба на тези въпроси или ако, макар да не бе се произнесъл по тях, е бил длъжен да се произнесе.
В конкретния случай в решението си въззивният съд не е разгледал и не се е произнесъл по твърдението на ищците, че сградите- предмет на делбата са били придобити от тяхната наследодателката Д. К. по давност.
Въззивният съд не е и бил длъжен да се произнася по това въведеното едва пред въззивната инстанция /в отговора на въззивната жалба/ твърдение на ищците, тъй като то по съществото си представлява изменение на основанието на предявения иск, което е недопустимо да бъде правено пред въззивната инстанция /в този смисъл чл.214, ал.1 ГПК и т.2в от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС/. Въззивният съд не е бил длъжен да се произнася по това въведено от ищците ново основание на иска и поради това, че съдът не е длъжен в доклада си или след него да дава указания на ищците да изменят основанието на предявения от тях иск- съдът дължи даване на указания относно това кои твърдени от страните обстоятелства са спорни и се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, но не и указания какви твърдения и възражения страните биха могли да направят по предявения иск.
Предвид на гореизложеното, посочените от касаторите въпроси /с изключение на четвъртия въпрос/ не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК от значение за конкретното дело, поради което не биха могли да обусловят допускането на касационното обжалване на постановеното по това дело въззивно решение.
Ето защо и тъй като касаторите не са посочили други правни въпроси от значение за делото по предявения иск за делба, а ВКС няма право служебно да поставя и да се произнася по други въпроси, които не са свързани с валидността или допустимостта на обжалваното решение, касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд в частта му за отхвърляне на иска за делба не следва да се допуска.
II. Налице е обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по иска с правно основание чл.42, ал.1, б.“б“ ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчното завещание на Д. К. от 24.04.2000 г.: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения иск по чл.42, ал.1, б.“б“ ЗН, въззивният съд е приел, че приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно- почеркова експертиза, според което оспорваното саморъчно завещание на Д. Т. К. от 24.04.2000 г. не е било написано и подписано от нея, не следва да се кредитира, тъй като е било изготвено въз основа на негоден сравнителен материал- копия, а не оригинали на документи, съдържащи почерка и подписа на завещателката. Поради това и тъй като по делото не били представени други доказателства, че саморъчното завещание не е написано и подписано от завещателката, възивният съд е приел, че то е действително, а предявеният иск за прогласяването му за нищожно е неоснователен.
Предвид тези мотиви на съда четвъртият поставен от касаторите правен въпрос /може ли съдът да обоснове изводите си на приетото заключение на съдебно-почеркова експертиза, когато сравнителният материал, използван от вещото лице при изготвяне на заключението му, е представен като копие, но няма оспорване на този сравнителен материал, няма изявление на вещото лице, че той е негоден за извършване на изследването и няма оспорване на самото заключение от страните по делото/ е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил изводите на въззивния съд по иска с правно основание чл.42, ал.1, б.“б“ ЗН. По този конкретен въпрос няма установена практика на ВКС, поради което произнасянето на настоящия състав на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на право по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1448 от 10.11.2016 г. по гр.д.№ 1674 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение В ЧАСТТА МУ за отхвърляне на иска за делба между Й. Б. П., Л. Б. К., М. А. П. и Х. С. П. на следните сгради:
1. Двуетажна, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 86 кв.м., с идентификатор 56784.531.36.1 и
2. Едноетажна сграда със застроена площ от 13 кв.м., с предназначение- хангар, депо, гараж, с идентификатор 56784.531.36.2 и двете намиращи се в дворно място с административен адрес: [населено място], [улица], представляващо имот с идентификатор 56784.531.36 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК..
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1448 от 10.11.2016 г. по гр.д.№ 1674 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение В ЧАСТТА МУ за отхвърляне на предявения от Й. Б. П. и Л. Б. К. срещу М. А. П., Х. С. П., Г. А. К., И. А. К., Ц. П. Т., Е. П. Р. и Г. П. П. иск с правно основание чл.42, ал.1, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 от Закона за наследството за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание на Д. Т. К. от 24.04.2000 г., обявено с протокол № 1518 от 04.04.2011 г., рег.№ 8 от 04.04.2011 г. по нот.д.№ 5 от 04.04.2011 г. от регистъра на саморъчните завещание.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на делото пред ВКС в размер на 197,46 лв. /сто деветдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационната жалба по иска по чл.42, ал.1, б.“б“ ЗН ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.