Р Е Ш Е Н И Е
№ 603
София,10.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на десети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1732/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
Д. П. Д. е обжалвал въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І* от 08.01.2008г. по гр.д. № 447/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Предявен е иск от Д. П. Д. против Й. Д. Б. и В. К. Б. за установяване правото на собственост на ищците на нива от 16 дка в землището на с. А., м.”В”, нива от 9 дка в същото землище, м.”Б” и нива в м.”Л” 2 дка. Твърденията в исковата молба са, че имотите са принадлежали преди включването в ТКЗС на общия наследодател П.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е обезсилил решението на Ц. районен съд № 256 от 02.04.2007г. по гр.д. № 501/2005г., с което искът е уважен на основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и е прекратил производството по делото.
Въззивният съд е изложил съображения, че искът е недопустим, защото не е налице спор за материално право по смисъла на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ поради незаявяване на земите за възстановяване по административния ред на чл.11 ЗСПЗЗ от ищците.
Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване на правото на собственост към минал момент и е допустим, когато различни лица заявяват право на собственост върху един и същи имот към момента на коопериране на земята и претендират да им бъде възстановен по реда на чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ. В този случай съобразно изричната разпоредба на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ спорът следва да се реши по общия исков ред, а решението на съда, с което се установява кой е бил собственик е задължително за Общинската служба за земеделие и гори. Тя следва да възстанови собствеността на правоимащия, чиито права са признати от съда и нейното решение има конститутивно действие. Съгласно задължителното тълкуване на разпоредбата, дадено в ТР1/1997г. на ВКС, ОСГК т. 2 оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред към минал момент е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи. В разглеждания случай имотът е заявен за възстановяване от наследниците на Д. Х. Д. , липсва заявление за възстановяване на имота на общия наследодател П, което да обуславя възникването на правния интерес от провеждането на иска, а с оглед изтичането на преклузивния срок по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ с изменението в Д.в.бр. 13/09.02.2007г. е невъзможно да се проведе производство за признаване правото на възстановяване по съдебен ред. Следователно правилно въззивният съд е приел, че искът е недопустим и не са налице основания за отмяна на обжалваното решение.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І* от 08.01.2008г. по гр.д. № 447/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: