О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
гр. София, 15 май 2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2161/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Г. Г. чрез адвокат А. К., САК против въззивно решение на Окръжен съд-Разград № 151/22.11.2012 г., постановено по гр. д. № 286/2012 г., с което е потвърдено решение на Районен съд-Силистра № 131/30.03.2012 г., постановено по гр. д. № 2280/2011 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от С. Г. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против [фирма], [населено място], представлявано от Н. Й. К.-Х. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000.00 лв., обезщетение на неимуществени вреди, причинени от разпространение на неверни, обидни и клеветнически твърдения в публикация, бр. 31/2011 г. на вестник „Седмицата”, разпространяван в регион С..
С жалбата са изразени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяна на решението и постановяване на друго за уважаване на предявения иск.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с формулирани следните въпроси: 1. Може ли колажът да има обективно, засягащо честта и достойнството на дадено лице съдържание или представлява винаги защитено изразяване, за което издателят никога не носи отговорност /Р. № 62/6.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ІV г. о./; 2. Включва ли свободата на печата, гарантирана с чл. 39 и чл. 40 от КРБ възможност за разпространяване на неверни данни, в т. ч. данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права /Р. № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г., ІІІ г. о.; 3. Съществува ли презумпция за правомерност на определени критични публикации или въпросът за баланса между правата по чл. 40, ал. 2 КРБ /чл. 10, ал. 2 ЕКПЧ/ и доброто име на гражданите се решава въз основа на обстоятелствата на всеки конкретен случай /Р. № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г., ІІІ г. о./; 4. Свободен ли е печатът от всякакви отговорности за публикации, които засягат права и законни интереси, предвидени в чл. 40 КРБ /и чл. 10, ал. 2 ЕКПЧ/ само на основание на това, че засегнатият е публична фигура /Р. № 62/6.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ІV г. о.; Р. на ВКС, ІІІ г. о. по гр. д. № 1438/2009 г., Р. на ВКС, І г. о. по гр. д. № 5059/2008 г./; 5. Цитирането на публичен източник винаги ли освобождава от отговорност издателя /Р. № 62/6.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ІV г. о./; 6. Носи ли издателят отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване /Р. № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г., ІІІ г. о.; Р. № 404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г., ІІІ г. о./; 7. Кой носи тежестта да докаже добросъвестността на твърдяното в публикацията; 8. Ако се приеме, че колажът и публикацията съдържат обида, а не клевета, освободен ли е издателят от отговорност. Поставен е въпрос и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: Може ли да се приеме, че ин абстракто правото на свободно изразяване /чл. 39-41 КРБ/ е по-значимо от правото на защита на личната сфера, честта и достойнството на личността, или във всички случаи на преценка подлежи добросъвестността на издателя, в т. ч. спазване на изискванията на журналистическата етика.
За ответника по касация [фирма], [населено място] не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение въззивният съд е приел, че не е налице противоправност в действията на служителите на дружеството, натоварени със съставянето и публикуването на въпросния колаж, както и липса на пряка причинно-следствена връзка между публикуването на колажа и вредите, които е претърпял жалбоподателя. Снимките и символите са използвани за онагледяване на статията. Статията възпроизвежда изцяло прессъобщение на ОС-Силистра относно наличието на доказателства, че по отношение на Н. Я. е взета мярка за неотклонение за неотклонение, защото са налице доказателства, че е осъществявал престъпна дейност в полза на политическа партия ГЕРБ и нейния кандидат за кмет на [община]. Публикуваните до статията снимки, символи и текст поставят въпрос кой би бил облагодетелстван от дейността на обвиняемия Я. и се базират на текста на статията, че в образуваното досъдебно производство са били събрани доказателства относно извършване на дейност в полза на партия ГЕРБ и нейния кандидат за кмет на [община]. Ищецът-жалбоподател заема най-високия партиен пост в област С. и като такъв представлява партията на местно ниво. Именно в този смисъл е поставена и неговата снимка в колажа-чрез нея авторът е изобразил местното звено на ГЕРБ в контекста на воденото досъдебно производство, а не е отправил твърдение към читателите на вестника, че жалбоподателят персонално е замесен в деянието, по повод на което е образуван наказателния процес. Колажът няма самостоятелно значение, а е поставен за онагледяване на публикуваната статия. Жалбоподателят, като политик и публична личност е длъжен да приема критиките, направени именно в това му качество и степента на защитата на неговите лични права не е така висока, както на обикновените граждани.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно: „ Може ли колажът да има обективно, засягащо честта и достойнството на дадено лице съдържание”, по който въпрос въззивният съд, като е приел, че „по същността си колажът е коментар, мнение и за неговото съдържание издателят не носи отговорност” се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по тълкуване на материалния закон по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /Р. № 62/6.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ВКС, ІV г. о./.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Разград № 151/22.11.2012 г., постановено по гр. д. № 286/2012 г. по касационна жалба от ищеца С. Г. Г..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховен касационен съд сумата 200.00 лв.-държавна такса за разглеждане на касационната жалба, след което делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване.
При неизпълнение на указанието за внасяне в срок сумата за държавна такса касационната жалба ще се върне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: