1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
Гр. С., 25.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Л. И.
търговско дело № 913/2010 г
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Вл.В. от АК-Р. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 574/01.07.2010 г. постановено по гр.д.№ 223/2010 г. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 517/30.12.2009 г. по т.д.№ 9/2009 г. апелативният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма] [населено място] отрицателен установителен иск квалифициран от съда по чл.424 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи сумата 26818 лв. по запис на заповед от 04.04.2003 г. с падеж 27.08.2003 г. ведно със законната лихва и 538.36 лв. съдебни разноски, за които суми е издаден в полза на ответника изпълнителен лист по реда на чл.237 ал.1 б.”д” от отменения ГПК с определение на Пловдивския районен съд от 25.11.2005 г. по ч.гр.д.№ 6314/2005 г. и образувано срещу ищцовото дружество изпълнително дело № 00057/2008 г. по описа на ЧСИ Н. В., рег. № 759 с район на действие ОС-Пловдив.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 евентуално – т.3 ГПК. Излага становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: Следва ли да се прилага нормата на чл.424 ГПК към предявен отрицателен установителен иск, с който се оспорва вземане, за което е издаден изпълнителен лист по чл.237 от отменения ГПК или този иск е с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е редовна-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение, апелативният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор отрицателен установителен иск, квалифициран от съда по чл.424 ал.1 ГПК, с който се иска да бъде установено, че ищецът не дължи сумата 27356.40 лева /главница и съдебни разноски/ по издадения в полза на ответника по реда на чл.237 ал.1 б.”д” от отменения ГПК изпълнителен лист въз основа на запис на заповед от 04.04.2003 г. с падеж 27.08.2003 г. за сумата 26818 лева ведно със законната лихва и 538.36 лева съдебни разноски. По делото е безспорно установено, че производството по издаването на изпълнителния лист се е развило при действието на отменения ГПК /в сила до 01.03.2008 г./. Безспорно е също, че ищецът е получил поканата за доброволно изпълнение по образуваното срещу него изпълнително дело на 28.03.2008 г. и не се е възползувал от възможността да обжалва определението по реда на чл. 244 ГПК /отм./ съобразно разпоредбата на пар.2 ал.9 изр.първо от ПЗР на новия ГПК, а е предявил отрицателен установителен иск на 30.10.2008 г. При тези фактически данни апелативният съд е приел, че с оглед липсата на преходна разпоредба, така предявеният отрицателен установителен иск срещу издадения изпълнителен лист следва да се разгледа по реда на новия ГПК, който обаче не съдържа специална норма съответствуваща на разпоредбата на чл.254 от отменения ГПК от 1952 г. Направен е извода, че според действуваща нормативна уредба при оспорване на вземане за чието принудително събиране е издаден изпълнителен лист, новият процесуален закон поставя ограничителните изисквания на чл.424 ГПК и по този начин отрича възможността да бъде предявен отрицателен иск на общото основание по чл.124 ал.1 ГПК. Тъй като, с оглед данните по делото, в случая не са налице предпоставките за предявяване на иска по чл.424 ГПК, искът на [фирма] е отхвърлен като неоснователен.
Така постановеното решение съдържа произнасяне по поставения от касатора процесуалноправен въпрос: прилага ли се ограничителната разпоредба на чл.424 ГПК по отношение на предявен отрицателен установителен иск, с който се оспорва вземане, за което е издаден в полза на ответника изпълнителен лист на основание чл. 237 от отменения ГПК. Отговорът на този въпрос е от особено важно значение и е обуславящ крайния изход на делото.
Основателен е доводът на касатора за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС. Така, например, в р. № 173/12.01.2011 г. по т.д.№ 901/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ г.о. постановено по реда на чл.290 ГПК, съставът на ВКС е приел по аналогичен казус, че предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в чл. 124 ГПК, който е аналогичен на чл. 254 ГПК /отм./ с предмет оспорване вземането на кредитора /поемателя/ по записа на заповед въз основа на който е издаден изпълнителен лист по реда на чл.237 б.”д” ГПК /отм./.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл. 18 ал. 2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение, трети състав № 574/01.07.2010 г. постановено по гр.д.№ 223/2010 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 574.13 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: