О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 27.11.2015
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4432/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 231 от 29.12.2014 г. по гр.д.№ 598–2014 г. на Несебърски районен съд и решение № II-37 от 25 май 2015 г. по гр.д.№ 342/2015 г. на Бургаски окръжен съд в производство по чл.40, ал.2 ЗУЕС са отменени като незаконосъобразни решенията по т. 4, т.7, и т.8 на Общото събрание, проведено на 18.06.2014 г. на етажната собственост на сграда, с идентификатор 11538.1.1 по кадастралния план на [населено място], общ. Н..
Въззивното решение е обжалвано от А. П.-управител на ЕС, който на първо място поддържа становище за недопустимост на решението, тъй като е постановено на основание, което не е посочено в исковата молба, а е въведено едва пред въззивния съд, като става дума за оплакването, че по делото не са представени пълномощните на представляваните собственици, и конкретно на адв.С. П., посочен в протокола за провеждане на събранието като представител на собственика [фирма] / в несъстоятелност/ със 7,63% ид.ч. Поддържа се и довод за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като направеният извод за липсата на специален кворум от 75 % от ид. ч. на сградата противоречи на събраните по делото доказателства, които сочат, че на събранието са били представлявани собствениците на 94, 90 % ид. ч., а решенията са взети с гласовете на представителите на 75, 50 % ид. части от общите части на сградата / 67,90% на [фирма] + 7,63% на [фирма] / в несъстоятелност/. Ако съдът е имал съмнение в това обстоятелство е следвало да даде съответни указания на страната за представяне на релевантни доказателства във връзка със спорния факт. С оглед на това оплакване се поставя и правният въпрос, че съдът следва да даде указания за представяне на частите от протокола на ОС на ЕС ако са наведени доводи за незаконосъобразност на взетите решения, основани на съдържащи се в тези части данни за относими към спора факти. В това отношение решението противоречало на задължителната практика на ВКС, изразена в решение № 176/ 16.05.2011 г. по гр.д.№ 1968/2009г, I г.о. и р.№ 58/ 25.03.2014 г. по гр.д.№ 5704/ 2013 г., I г.о., с което се обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът- [фирма]- дружество, което е ищец по делото и притежава 12 апартамента от сградата с общо 19, 4 % ид.части, оспорва касационната жалба, като счита че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Обжалвани са и е поискана отмяна на всички решения, взети с протокол от 18.06.2014 г. на ОС на ЕС на сграда в [населено място]. Изтъкнати са нарушения както при свикването и провеждането на събранието, така и при вземането на конкретните решения. С въззивното решение е прието, че при свикването на събранието не е допуснато нарушение на чл.12, ал.2 З., тъй като е сторено по инициатива на [фирма]- собственик на апартаменти и на 67,90 % ид.части от общите части на сградата, при изискуеми от закона 20 %. Спазена е и процедурата по чл.13 ЗУЕС за свикване на общото събрание.
С въззивното решение са отменени решенията по т.4, 7 и 8 от протокола на ОС, до които части се отнася и касационната жалба. По т.4 решението е за приемане на бюджет от 200 000 лв. и задължаване всеки притежател на обект в ЕС да внесе припадащата му се част от тази сума. Това решение е отменено на две основания- т.к. по същество то не представлявало приемане на бюджет по смисъла на чл.11, ал.1, т.4 ЗУЕС с приходна и разходна част, и на второ място- решението имало предвид набиране на средства за довършване на сградата, преценени от съда като полезни разходи по смисъла на §1,т.12 от ДР на ЗУЕС, решението за които трябва да се вземе със специален кворум от 75%, какъвто в случая липсвал поради изключване идеалните части на собственика [фирма] / в несъстоятелност/ заради непредставяне пълномощно на адвокат С. П.. Решението е взето само с гласа на [фирма], притежаващ 67,90% ид.ч. от общите части на сградата, а [фирма] е гласувал против.
Решенията по т. 7 и 8 също са окачествени като такива, свързани с извършването на полезни разходи и са отменени по съображения за липсата на специален кворум от 75% ид.ч. по изложените по-горе съображения.
Според становището на касатора съдът не е имал право да отменя решенията по съображения, че не е представено пълномощно на представителя на [фирма] / в несъстоятелност/, тъй като този довод за незаконосъобразност е въведен едва с въззивната жалба и решението е било изненадващо за него.
С оглед на изложеното правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, така както е очертан в жалбата и изложението и уточнен и конкретизиран от съда по реда на ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свежда до правомощията, които има въззивният съд при разглеждане и решаване на делото и по-конкретно доколко той може да се произнесе по въпрос, който не е обсъждан от първоинстанционния съд, а е поставен за първи път във въззивната жалба, като в случая става дума за довода за незаконосъобразност на обжалваното решение на ОС на етажната собственост вследствие липсата на пълномощно за адв.С. П. като представител на един от етажните собственици- [фирма] /в несъстоятелност/, който довод не се е съдържал в исковата молба и не е бил предмет на разглеждане от първата съдебна инстанция.
По така разрешения правен въпрос въззивното решение противоречи на приетото в ТР № 1/ 17.01.2001 г. на ОСГК и т.1 от ТР №1 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивната инстанция, както и на общия принцип, залегнал в постоянната практика на съдилищата, / намерила израз и в цитираните р.№ 176/ 16.05.2011 г. по гр.д.№ 1968/2009г, I г.о. и р.№ 58/ 25.03.2014 г. по гр.д.№ 5704/ 2013 г., I г.о./, че решението не трябва да представлява изненада за страната и че на същата следва да се даде възможност да изрази становище и представи доказателства по всички спорни въпроси по делото. Налице е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради което настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
Д. касационно обжалване на решение № II-37 от 25 май 2015 г. по гр.д.№ 342/2015 г. на Бургаски окръжен съд
Указва на касатора, че следва в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС и да представи в съда доказателства за внесена държавна такса от 25 лв., като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: