О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 22,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 15 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 21120/28.ІV.2009 г. на Д. В. К. от София, подадена чрез процесуалния й представител адв. М. В. от САК, против онази част от въззивното решение № 335 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 6.ІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1683/08 г., с която е бил отхвърлен нейния пряк осъдителен иск с правно основание по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, предявен срещу застрахователната компания „У” АД-София: за присъждане на сума в размер на 1 399.98 лв., претендирана като разлика между получаваното брутно трудово възнаграждение преди процесното ПТП, станало на 12. Х.2003 г. и следващото й се от тази дата и за периода до 27.ІV.2005 г. обезщетение за временна нетрудоспособност
Оплакванията на касаторката са за необоснованост и за постановяване на въззивното решение на СГС в атакуваната негова отхвърлителна част /за сумата в размер на 1 399.98 лв./ в нарушение на материалния закон. Поради това тя претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът й срещу застрахователя за обезщетяване на претърпени от процесното ПТП имуществени вреди да се уважи в предявения по делото размер, вкл. ведно с присъждане и на „законната мораторна лихва” върху търсената сума, изтекла от датата на настъпване на процесното ПТП и до окончателното й изплащане.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част на въззивното си решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос за естеството на имуществената вреда между получаваното преди непозволеното увреждане брутно трудово възнаграждение и последващото обезщетение за временна нетрудоспособност, квалифицирайки я като пропусната полза. В тази връзка касаторката К. се позовава и представя Р. № 1132/10.І.2006 г. на ВКС, ТК, постановено по т.д. № 431/05 г., но същевременно не излага никакви доводи в изложението си за едновременното наличие и на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответната по касация застрахователна компания „У” А. , така както и ответниците по жалбата Х. М. К. и М. Х. М. – всички от София, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на обжалвания съдебен акт, изложени от К.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на Д. В. К. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., решенията на отделни състави на ВКС, постановени при действието на отменения процесуален закон не съставляват „практика на ВКС” по смисъла т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Такъв характер обаче имат постановленията на Пленума на ВС /до 1996 г./.
В конкретния случай, за да отхвърли прекият осъдителен иск на К. срещу застрахователя с правно основание по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, имащ за предмет репариране на нейна имуществена вреда, претендирана като разлика между реално получаваното до датата на ПТП трудово възнаграждение и последващото обезщетение за временната й нетрудоспособност за исковия период от година и половина, въззивната инстанция е приела, че тази вреда всъщност била от вида „пропусната полза” (lucrum cessans), а не претърпяна загуба (damnum emergens), а поради това, че лисвала изрична уговорка в процесната застрахователна полица на З. „У” АД-София по риска „Гражданска отговорност” тя не подлежала на обезщетяване: съгласно диспозитивната разпоредба на чл. 390, ал. 3 /отм./ ТЗ, но също и според правилото на чл. 18, ал. 5 от Наредбата за задължителното застраховане от 1997 г. /отм./, която е била в сила към датата на настъпване на процесното ПТП.
Ноторно е, че двата вида имуществени вреди се разграничават според критерия, че претърпените загуби представляват последица от засягането на налични блага, докато пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото, т.е. установяването на последните се базира обичайно на предположение за състоянието, в което дадено имущество би се намирало, ако не са засегнати съответните правно защитени блага. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на ППВС № 4/23. ХІІ.1968 г. разликата между действително получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност представлява действителният размер на „понесените имуществени щети” от пострадалия във връзка с трудовото му възнаграждение, т.е. онова което той е получавал след спадане на законоустановените удръжки. Очевидно е при това положение, че за никакво предположение не може да става дума при установяване на претендирана разлика.
С оглед изложеното се налага извод, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваната от Д. В. К. от София отхвърлителна част на въззивното решение на СГС с предмет претендираната от нея имуществена вреда в размер на сумата 1 399.98 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 6.ІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1683/08 г. В ЧАСТТА МУ, с която прекият иск на Д. В. К. от София с правно основание по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, предявен срещу З. „У” А. – София за присъждане на сума в размер на 1 399.98 лв., като претърпяна от нея имуществена вреда в резултат от ПТП, настъпило на 12. Х.2003 г., е бил отхвърлен, като неоснователен.
У К А З В А на касаторката Д. В. К. от София чрез процесуалния й представител адв. М. В. от САК, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 28 лв. /двадесет и осем лева/, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за д.т., събирани от съдилищата по ГПК, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежно внасяне на така определената допълнителна държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора, вкл. Х. М. К. и М. Хр. М. – двамата от гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 15 по описа за 2010 г.