4
РЕШЕНИЕ
№ 604
София, 09.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение . в съдебно заседание на десети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1799/2008 година по описа на Второ гражданско
отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.З ПЗР ГПК обн.Д.В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
Д. Д. П. е обжалвал въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 116 от 28.12.2007г. по гр.д.№ 181/2007г. в частта, в ксято е отхвърлен предявения от него иск по чл.2 ЗОДОВ до пълния разу ер на претендираните неимуществени вреди.
С втора касационна жалба решението е обжалвано от Окръжна с.едствена служба [населено място] в частта, в която искът е уважен. Касаторът поддържа, че не е съобразено поведението на Д. П., който е натравил пълни самопризнания за извършено престъпление по чл.215 НК , както и че за продължителността на досъдебното производство е допринесъл обвиняемия, който се е укривал . подтьржа се също така, че задържането под стража е било заменено с парична гаранция , която не е била внесена.
Областна дирекция „Полиция“ [населено място] , правоприемник на която е Областна дирекция на МВР [населено място] на основание § 109 ПЗР ЗМВР също е подала касационна жалба в уважената срещу нея част от иска солидарно с Окръжна следствена служба. В жалбата се прави оплакване за нарушение на закона , като се излагат доводи, че липсва противопр шно поведение на областната дирекция, тъй като мярката „задържан: под стража“ е била взета от съда.
Решението на Бургаския окръжен съд е обжалвано и от Прокуратурата на Република България в уважената част от иска с оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон изразяващо се в неприлагане на разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗОДОВ, както и неотчитане на поведението на обвиняемия по време на предварителното производдство.
Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:
С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е оставил в сила решението на Бургаския окръжен съд № 148 от 03.09.2007г. по гр.д.№ 506/2006г., с което са осъдени Прокуратурата на Република България, Окръжна следствена служба – Б. и Областна дирекция „Полиция“ -Б. да заплатят солидарно на основание чл.2 ЗОДОВ на Д. Д. П. обезщетение за неимуществени вреди . произтичащи от незаконен арест във връзка с взета по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ и образувано наказателно производство, което впоследствие е било прекратено в размер на 3500 лв., ведно със законната лихва от 02.11.2006г. до окончателното издължаване на сумата като е отхвърлен иска за разликата до 32400 лв.
Апелативният съд е приел, че срещу Д. П. е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.196 ал.1 НК. той е задържан и е престоял в следствени арест и в затвора в [населено място] за времето от ‘ 9.07.2000г. до 30.01.2001г. С оглед прекратеното наказателно производство е прието, че арестът и разследването са незаконни и е осъществен фактическият състав на чл.2 т.2 ЗОДОВ като вредата е причинена от действията на различни органи, тъй като осъществяването на наказателното преследване е свързано с тяхната съвместна дейност от образуването до прекратяването на наказателното производство.
Отговорността по ЗОДОВ е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД и тя също е гаранционно обезпечителна / TP 3/2006г. т.5/. Съгласно чл.2 ЗОДОВ дт ржавата отговаря за вреди, от действията на правозащитните органи – дознание, следствие и прокуратура за вредите, които са причинени от незаконно задържане под стража, за обвинение или осъждане га наказание по НК в извършено престъпление, кагото лицето бъде оправдано. Според заключителната разпоредба на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на граждансь ите и трудовите закони, следователно при увреждане, което е в резултат на действията на различни държавни и правозащитни органи, отговорността, им е солидарна на основание чл.53 ЗЗД. При образувано наказател ю производство, което впоследствие е било прекратено поради н-доказаност на обвинението съгласно разясненията на TP 3/2006г. ia ВКС, ОСГК т. 7 е налице необоснованост на валидно повдигнато и предявено обвинение, което не е подкрепено от събраните по делото док оателства и основанито за обезщетяване на претърпените вреди е чл. 2, т. 2 ЗОДОВ. Обективният факт на прекратяване на наказателнотс производство в тази хипотеза води до незаконност на процесуално следствените действия, независимо че няма неправомерно поведение на правозащитните органи при провеждане на разследването. Ето защо всички извършващи разследването органи дължат солидарно обезщетяване на вредите доколкото липсва изрично изискване на закона за разграничаване на техните конкретни действия като основание за ангажиране га отговорността им. Освен това както правилно е приел въззивния съд, позовавайки се на разясненията на TP 3/2006г. на ВКС. ОСГК т.13 ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено , обезщетението за неимуществени вреди се присъжда глобално, включително и за незаконното задържане под стража, без да бъдат диференцирани вредите за задържането и за разследването. Ето защо приемайки, че са налице предпоставките на чл.2 ЗОДОВ по отношение на ответника Областна дирекция на МВР .Б. , чиито длъжностни лица са образували дознанието срещу Д. П. съдът не е допуснал нарушение на закона. Същите съображения важат и за отговорността на Окръжна следствена служба [населено място], ксято понастоящем е структурно звено на Прокуратурата на Република България на основание чл.148 ЗСВ изм.Д.в.бр.ЗЗ/2009г. С оглед на изложеното подадените касационни жалби от ответниците в частта им за основанието за ангажиране на отговорността им по чл.2 т.2 ЗОДОВ са неоснователни. Неоснователни са доводите на касаторите -ответници лъв връзка с приложението на чл.5 ЗОДОВ. Ал. 1 на разпоредбата изключва отговорността на държавата в случаите, когато увреждането• е причинено по изключителна вина на пострадалия . За да е налице това основание е необходимо да бъде установено в процеса, че единственият каузален фактор за вредите са конкретни действия на увреденото лице, каквито факти в случая не са доказани. Процесуалното поведение ю време на наказателното производство няма връзка с неговото обоазуване и определяне на вида на мярката за неотклонение, а направеното признание не освобождава следствените органи да докажат обвинението – чл. 91 НПК /отм./ при действието на който е проведено предварителното производство. Ето защо законосъобразно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.5 ал.1 ЗОДОВ за отпадане отговорността на ответниците.
В частта относно обезщетението за неимуществени вреди подадените касационни жалби също са неоснователни. Съдът е съобразил всички установени по делото факти имащи значение за определяне размера на обезщетението – характера на вредите, продължителността на задържането, поведението на ищеца, който по време на разследването е напускал страната и с това е допринесъл за удължаване на предварителното производство поради необходимостта от международнто му издирване , съобразил е също така съдебното му минало при преценката на степента на увреждане на доброто му име в обществото. Всички тези обстоятелства не са нито надценени, нито подцнени, каквито са доводите на касаторите. Съдът е преценил точно в каква степен са неправомерните действия са допринесли за негативните преживявания на ищеца и техния интензитет и определеният размер на обезщетението отговаря на изискването за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.
По изложените съображения не са налице релевираните в касационните жалби касационни отменителни основания по чл.2186 ал.1 б.“в“ ГПГ /отм./ и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 116 от 23.12.2007г. по гр.д.№ 181/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: