О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
София, 04.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 176/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Н. М. от гр. А. чрез пълномощника му адв. Г от АК – Бургас, срещу решение № ІV-175/22.10.2008 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр.д. № 548/2008 г., с което оставено в сила решение № 48/01.04.2008 г. на Айтоския районен съд по гр.д. 559/2007 г. за отхвърляне на иск за сумата 2800 лв обезщетение за ползване на семейното жилище, предявен срещу бившата му съпруга. В изложението за допускане на касационно обжалване е формулиран материалноправния въпрос за предпоставките, необходими за присъждане на дължимо обезщетение за ползване на предоставеното с решението за прекратяване на брака семейно жилище, по- конкретно дали за това е необходимо да се отправи покана до ползващия жилището. Жалбоподателят поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ,т. 1 от ГПК : въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 82 от 28.11.1975 г., по гр.д. № 74/1974 г., т.3 б.”в” на ОСГК на ВС.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника по касационната жалба К. С. М., с който жалбата се оспорва като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване ВКС, 4 г.о. взе предвид следното:
Айтоският районен съд е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за ползване на семейно жилище, собственост на ищеца и трето лица, след влизане в сила на решение за прекратяване на брака на страните в настоящото производство. Безспорно е, че не е налице покана от страна на ищеца за заплащане на обезщетение или за освобождаване от страна на ответницата и детето им на предоставеното й за ползване семейно жилище. След получаване на исковата молба ответницата е изпратила нотариална покана до ищеца, с която го кани да му предаде владението на семейното жилище. За да отхвърли претенцията на Б. М. срещу ответницата К, Бургаският окръжен съд е приел, че не се дължи обезщетението понеже липсва покана до ответницата да заплаща такова. Този извод на въззивната инстанция противоречи на посочената в касационната жалба и изложението за допускането й съдебна практика – Тълкувателно решение № 82/28.ІІ.1975 г. по гр.д. № 74/1974 г. т.3 б.”в” на ОСГК на ВС на РБ, постановено при действието на ЗУС(отм.), което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с разясненията, изложени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС от 19.ІІ.2010 г. – т.3.
Посоченото противоречие обуславя необходимостта от допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-175/22.10.2008 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр.д. № 548/2008 г.
УКАЗВА на жалбоподателя Б. Н. М. от гр. А. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждането на жалбата в размер на 32.21 лв., като в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за тази такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: