О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
гр.София, 03.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на първи юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 930 по описа на Първо г.о. за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Я. К., Б. Я. Н. и У. Я. К. срещу решение № 867 от 22.01.2009 г. на Б. окръжен съд по гр.д. № 208 от 2008 г., с което е оставено в сила решеине № 243 от 27.01.2005 г. по гр.д. № 197 от 2003 г. на Районен съд-гр. Сандански за отхвърляне на предявения от О. У. К. срещу М. А. А., Н. А. С., Д. А. С., К. И. Д., Г. К. Д., О. И. Ш., С. М. Д., Ю. А. С. и Е. А. С. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Д., с. Л. и с. Н. през 1957 г. общият наследодател на страните по делото Д. С. Т. е бил собственик на 34 подробно описани в решението земеделски земи.
В жалбата се твърди, че решението на Б. окръжен съд е неправино, като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС по въпроса, може ли да се присъединява владението на общия на страните наследодател към владението на част от неговите наследници и въз основа на това да се приеме за установено по отношение на останалите наследници, че владялите имота наследници са го придобили по давност. По този въпрос обжалваното решение противоречало на решение № 231 от 27.03.1997 г. по гр.д. № 1* от 1996 г. на ВКС, Първо г.о. Освен това, в противоречие с решение № 676 от 14.11.1996 г. по гр.д. № 876 от 1996 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1* от 19.10.1999 г. по гр.д. № 2* от 1998 г. на ВКС, Пето г.о. и решение № 717 от 19.07.1990 г. по гр.д. № 118 от 1999 г. на ВКС, Второ г.о. въззивният съд приел, че едностранната декларация за притежавани непокрити недвижими имоти, подадена от К. и А. С. , е документ, установяващ право на собственост или начало на придобивна давност.
Ответникът Г. К. Д. в писмено възражение от 21.05.2009 г. оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна.
Останалите ответници М. А. А., Н. А. С., Д. А. С., К. И. Д., О. И. Ш., С. М. Д., Ю. А. С. и Е. А. С. не вземат становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване, че процесните земеделски земи са били собственост към момента на образуване на ТКЗС през 1957 г. на общия на страните наследодател Д, въззивният съд е приел, че искът е недоказан, тъй като не се установила идентичност между претендираните земеделски земи и земите, описани в декларациите както на общия наследодател, така и на неговите синове. Приел е за недоказано, че общия на страните наследодател е владял тези земи в продължение на повече от 20 години, както е изисквал чл.34 от Закона за давността /отм./. На следващо място е приел, че общият наследодател е извършил приживна делба между синовете си през 1940 г., от когато неговите синове са започнали да владеят имотите за себе си. Прието е, че синовете му са придобили имотите по давност, тъй като са ги владяли необезпокоявано от приживната делба през 1940 г. до внасянето им в ТКЗС през 1957 г. и тъй като съгласно чл.309, ал.2 от ЗИСС /отм./ са присъединили владението на предишния владелец на имота /общия наследодател на страните Д/, установено през 1936 г.
Решението е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС по два въпроса: 1. Чия е доказателствената тежест за доказване правото на собственост по предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в случаите, когато част от наследниците на общия наследодател претендират да са получила собствеността от него и 2. М. ли да се присъединява владението на собственика на имота към владението на последващия владелец на този имот. По първият от тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана например в посоченото от касаторите решение № 854 от 11.10.1999 г. по гр.д. № 166 от 1999 г. на ВКС, Второ г.о. и много други, според която, когато част от наследниците на общия наследодател претендират да са получила собствеността от него, с това те признават правото му на собственост върху имотите и в тяхна тежест е да докажат своето придобивно основание. По втория въпрос също е налице противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана в посоченото от касатора решение № 231 от 27.03.1997 г. по гр.д. № 1* от 1996 г. на ВКС, Първо г.о. и много други, според която може да се присъединява владение само на чужд имот /чужд както на предишния владелец, така и на следващия владелец/, поради което владелецът не може да присъединява времето на владението на собственика на имота, тъй като в обжалваното решение е прието именно обратното- че наследодателите на ответниците са станали собственици по давност на процесните земеделски земи, тъй като са присъденили към установеното от тях през 1940 г. владение и владението на собственика на имота и общ наследодател на страните Д, установено през 1936 г.
Поради гореизложеното ВКС счита, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Б. окръжен съд следва да се допусне.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 867 от 22.01.2009 г. на Б. окръжен съд по гр.д. № 208 от 2008 г.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите М. Я. К., Б. Я. Н. и У. Я. К. да представят данъчна оценка на имотите- предмет на делото и да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 2 % върху ? от данъчната оценка на тези имоти.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на държавната такса в срок, касационната жалба ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за ………………………………., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.