Р Е Ш Е Н И Е
№ 605
София, 21. 07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на десети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1846/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
И. И. Х., М. И. Б. и М. И. Н. са обжалвали въззивното решение на Софийския апелативен съд № 201 от 17.07.2007г. по гр.д. № 1991/2006г., в частта , в която е отхвърлен иска по чл.49 ЗЗД срещу „Д” 31 ЕООД гр. С..
След подаване на касационната е починал касатора И. И. Х. и на негово място на основание чл.120 ГПК /отм./ са конституирани наследниците му М. И. Б. и М. И. Н..
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
Ответникът „Д” 31 ЕООД гр. С. изразява становище, че въззивното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
С решението на Софийския апелативен съд в обжалваната му част по иска срещу „Д” 31 ЕООД гр. С. е прието, че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците от смъртта на тяхната майка Ц, починала при пътнотранспортно произшествие на 04.09.1999г. , тъй като виновният водач И. П. Щ. не е действал при изпълнение на възложена му от дружеството работа.
Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и точно приложение на материалния закон.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС 7/1958г. отговорността по чл.49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя е за чужди виновни действия и произтича от противоправното поведение на прекия причинител на вредата. За да възникне отговорността е необходимо увреждането да е причинено от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа. В разглеждания случай е установено, че увреждането е причинено от И. П. Щ. при пътнотранспортно произшествие и той е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. 29/2000г. за престъпление по чл. 343 НК. Спорният въпрос по делото е бил дали виновният водач е бил служител на „Д” ЕООД и дали по време на произшествието е изпълнявал възложена му от дружеството работа. С ППВС 9/1966г. е дадено тълкуване , че отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква , когато вредите са причинени от действия , които съставляват пряко извършване на възложена работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, произтичащи от закона или характера на работата, както и когато вредите са причинени „по повод” на възложената работа и са пряко свързани с нея. По правилото на чл. 127 ал.1 ГПК /отм./ в тежест на ищците е било да докажат предпоставките за ангажиране на гаранционно обезпечителна отговорност , а именно, че увреждането е настъпило при или повод изпълнение на възложена на виновния водач работа. По настоящото дело е установено, че товарният автомобил, с който е настъпило транспортното произшествие е бил собственост на КС”Б” , а И. П. Щ. е получавал трудово възнаграждение за длъжността „монтьор” от „Д” ЕООД до м. юли 1999г. Вещото лице е посочило, че няма данни за датата на назначаването и освобождаването от длъжност на И. П. Щ., но дори и правоотношението да е прекратено след датата на злополуката, с оглед заеманата от виновния водач длъжност „монтьор” не може да се направи извод, че е налице възлагане на управлението на МПС по силата на трудовия договор. От друга страна възлагането на определена работа може и да не е свързано с функциите по трудовия договор, но това трябва да бъде установено по делото. Обясненията на И. Щ. пред наказателния съд , на които се позовават касаторите не могат да служат като доказателство в гражданския процес, освен като извънсъдебно признание на неизгодни факти, които обаче нямат самостоятелно доказателствено значение – те се преценяват наред с всички останали доказателства, каквито по делото не са събрани. Мотивите на присъдата също не могат да бъдат съобразени в настоящото производство, защото съгласно чл.222 ГПК /отм./ , при действието на който е приключило разглеждането на спора от инстанциите по същество, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно другите констатации в мотивите, извън елементите от фактическия състав на престъплението, не се обхващат от разпоредбата на чл.222 ГПК /отм./ и следва да бъдат доказани в гражданския процес. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на въззивното решение в обжалваната част, в която е отхвърлен иска срещу „Д” ЕООД гр. С. и то следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския апелативен съд № 201 от 17.07.2007г. по гр.д. № 1991/2006г., в частта , в която е отхвърлен иска по чл.49 ЗЗД по отношение на ответника „Д” 31 ЕООД гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: