3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№606
София, 20.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина П.
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1725 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 45 от 19.02.2014 год. по гр.д.№ 312/2013 год. на Великотърновския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 116 от 24.07.2013 год. по т.д.№ 1164/12 год. на Великотърновския окръжен съд.
С това решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от [фирма] по реда на чл.439 ал.1 ГПК отрицателен установителен иск за недължимост на вземане в размер на 33156 лв., което е предмет на образувано изпълнително производство с взискател [фирма] и длъжник [фирма]. Изпълнително основание по и.д. № 87/2012 год. е издаденият в полза на З.”Росица-93” на 23.04.2010 год. изп.лист по т.д.№ 98/2010 год. на Варненския апелативен съд за сумата 31188.12 лв.
Искът на акционерното дружество се основава на тезата, че вземането на кооперацията по този изпълнителен лист, вече е било предмет на изпълнително производство по и.д.№ 193/2010 год. на ЧСИ Р.К.. Твърди, че в рамките на производството то е погасено чрез прихващане с насрещно вземане, предмет на и.д.№ 197/10 год. на същия ЧСИ, макар това да не било отбелязано върху изпълнителния лист. След като З.”Росица-93” е получил обратно оригинала на изпълнителния лист. Вземането е било предмет на договор за цесия от 04.09.2009 год и новият взискател [фирма] е инициирал изпълнение за същото, вече удовлетворено вземане. Оспорено е прехвърлителното действие на договора за цесия и противопоставимостта му на [фирма].
Изводът, че отрицателният установителен иск е неоснователен, съставът на ВТАС е мотивирал е мотивирал с това, че прихващане по реда на чл.104 ал.1 ЗЗД в рамките на производството по изп.д.№ 193/2010 год. не е заявено и не е проведено, а производството е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК. Счел е, че договорът за цесия е произвел прехвърлително действие между страните по него, а дали е проведено уведомяването по чл.99 ал.3 ЗЗД на длъжника [фирма] в случая е без значение доколкото не е налице изпълнение спрямо З.”Росица-93”, което да предхожда съобщението.
В представеното по делото изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. В изложението се сочат въпросите: дали е възможно в съдебното изпълнение да бъде извършено прихващане; може да бъде образувано второ изпълнително производство по изпълнителен лист, вземането по който е погасено, чрез прихващане; съставеното от съдебния изпълнител постановление доказва ли настъпването на погасителния ефект; длъжен ли ЧСИ да направи отбелязване върху изпълнителния лист и може ли да го връща на страната; може ли поканата за доброволно изпълнение от новия кредитор да се счита за уведомление на длъжника по чл.99 ал.3 ЗЗД
Ответникът по касация в представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор изразява становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Поискал е присъждане на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсват основания за допускане на факултативния касационен контрол, произтича от следното:
Преди всичко, налице е непротиворечива съдебна практика по чл.435 ГПК, съобразена и при обжалването на т.нар. „постановление за прихващане” от 21.06.2010 год. на ЧСИ, че съдебният изпълнител няма функцията да издаде акт с конститутивно действие, а може само да констатира наличието на компенсационни изявления. Ако счита, че е налице конекситет и пораждат погасителен ефект, в този случай би следвало да прекрати производството на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК. Както бе посочено по-горе, предходното изпълнително производство е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК по искане на взискателя З.”Росица-93”, комуто е върнат изпълнителния лист.
Липсва основание за допускане на касационен контрол и по отношение на въпроса по прилагането на чл.99 ал.3 ЗЗД. Този въпрос би имал обуславящо значение, ако би било налице плащане респ.ако е било налице прихващане, произвело погасително действие съответно на плащането. В случая, такова не е налице. Ще следва да се отбележи и това, че съдебната практика на която в изложението си се позовава касаторът не е противоречива, а съдържа произнасяне по различни аспекти на правното действие на цесионния договор с оглед различните факти и различните въпроси с които са били сезирани съдилищата.
С оглед изложеното по-горе, факултативният касационен контрол не може да бъде допуснат по посочените въпроси и касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените в настоящето производство разноски, възлизащи на 2150 лв., съобразно представеното адв.пълномощно.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 45 от 19.02.2014 год. по гр.д.№ 312/2013 год. на Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК-148113279 да заплати на [фирма] с ЕИК-200452210 сумата 2150 лв. (две хиляди сто и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.