О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София, 22,07, 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1182 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 8540/30. Х..2009 г. на Д. С. С., С. С. С. и А. Хр. М. , последната действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Д. И. С. и И. И. С. – всички от с. К., община К., Бургаска област, която е била подадена чрез общия им процесуален представител адв. Щ от АК Х. , против онази част от решение № 1* на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 11.VІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 2345/08 г., с която са били отхвърлени изцяло техните преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди срещу З. „Д” – София, произтичащи за всеки един от тях вследствие смъртта на общия им наследодател и техен близък И. С. С. , настъпила при ПТП, станало на 11 юни 2006 г.
Оплакванията на петимата касатори са за необоснованост и за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирани са доводи, че въззивната инстанция не е обсъдила събраните по делото гласни доказателства, установяващи обстоятелството, че макар и без образование и професия, приживе И. С. С. бил упражнявал различни видове труд: в строителството, в животновъдството и пр., осигурявайки по този начин издръжката на 4-членното си семейство и подпомагайки възрастните си родители. Поради това се претендира частичното касиране на въззивното решение в обжалваната му част и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да бъдели уважени претенциите им срещу застрахователя за имуществени вреди в предявените по делото размери, като същевременно на касаторите се присъдят и разноските им, направени във всички инстанции, вкл. платеното адвокатско възнаграждение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК петимата жалбоподатели обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки общо че с обжалваната отхвърлителна част на решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, установена в ППВС № 4/61 г., в ППВС № 4/68 г., както и в ППВС № 4/75 г. по материалноправен и процесуалноправен въпрос, отнасящи се до активната легитимация на ищците при липсата на данни по делото общият им наследодател приживе да е бил назначен на постоянна работа с трудов договор или да е осъществявал търговска или друга дейност за собствена сметка и риск, както и относно доказването на тази претенция по основание. Тези въпроси били от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, а освен това били решавани противоречиво от съдилищата в Републиката, в подкрепа на което се сочи едно първоинстанционно решение на СГС, ГК, с-в І-3 под № 1939/28.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 3985/06 г., за което обаче няма данни то да е влязло в сила, след като е подлежало на въззивно обжалване.
Ответното по касация З. „Д” – София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение на САС в атакуваната негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския апелативен съд, жалбата на представляваните от адв. Щ от АК- Х. петима касатори ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
САС е отхвърлил преките искове на настоящите петима касатори срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане обезщетения за понесените от тях имуществени вреди от смъртта на техния близък и общ наследодател И, настъпила в резултат от ПТП, станало на 11 юни 2006 г., приемайки, че „от актуалните лични данни на починалия, съдържащи се в приложеното към делото дознание № 377/06 г. по описа на РПУ- Н. З. , се установява, че той е бил без образование, без професия и специалност, че по делото не са събрани никакви допустими и относими доказателства какви са били доходите на починалия, че самите ищци признават, че той не е бил на постоянна работа с трудов договор, както и че не са представени други доказателства за осъществявана от него търговска или друга дейност за собствена сметка и риск”.
Тези решаващи правни изводи на въззивния съд налагат констатацията, че е налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща допустимост на касационното обжалване, тъй като в атакуваната отхвърлителна част по претенциите на петимата касатори за имуществени вреди, решението на САС е било постановено в противоречие със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 10 на ППВС № 4 от 23. ХІІ.1968 г., според които, „когато лицето, на което е била причинена смърт, не е работник или служител, нито пък то попада сред упражняващите самостоятелен занаят или свободна професия, размерът на обезщетението за имуществени вреди се определя по чл. 45 ЗЗД и по чл. 130 ГПК” /отм./. При причиняване смърт на пострадалия, както това е в процесния случай на настъпило ПТП, неговите близки, които са били издържани и са имали правото на издръжка, търпят имуществени вреди поради лишаването им от такава издръжка. Още с постановката по т. ІІІ на ППВС № 4/25.V.1961 г. е било разяснене със задължителна сила, че право да получат обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане имат в случай на смърт всички онези близки на загиналия като: деца, съпруг, родители, „които поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по закон”. В заключение, с т. 9 на ППВС № 4/30. Х.1975 г. категорично се застъпва становището, че се дължи обезщетение за имуществени вреди на лице, което при условията на чл. 88, ал. 2 от първия СК /отм./ е имало основание да получава издръжка от свой родител и този родител загине при непозволено увреждане, понеже се касае до понасяне на една действителна вреда, пряка и непосредствена последица от смъртта на родителя и това е така не само, когато родителят е заплащал преди увреждането издръжката доброволно, а също и когато тя е присъдена „или само е било налице основание да се търси такава при условията на чл. 88, ал. 2 СК” /отм./.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 11.VІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 2345/08 г. В ЧАСТТА, с която са били отхвърлени изцяло исковете на Д. С. С., С. С. С., А. Х. М., последната действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Д. И. С. и И. И. С. – всички от с. К., община К., Бургаска, предявени срещу З. „Д” – София на основание чл. 226, ал. 1 КЗ: за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от смъртта на общия им наследодател И, настъпила вследствие ПТП на 11 юни 2006 г.
Делото да се докладва на председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито с.з. с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2