О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
гр. София, 13.12.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2677 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С. Н. К., чрез пълномощника му адв. Св. П., обжалва въззивното решение № V-9 от 12.02.2018 год. по гр. д. № 1676/2017 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 18.07.2017 год. по гр. д. № 4570/2016 год. на Бургаския районен съд. С него е допусната съдебна делба между касатора и О. В. Г. на съсобствения им недвижим имот в [населено място], м. „Б.”, [улица], ет. 2, ап. 1, с идентификатор № 67800.5.749.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващ жилище, апартамент, с площ 59 кв. м., при описаните съседи и при дялове 1/4 ид. ч. за касатора и 3/4 ид. ч. за О. Г..
В подадената в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба касаторът поддържа доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, с оглед на което иска отмяната му и вместо него се постанови друго, с което искът за делба бъде отхвърлен, с присъждане на направените по делото разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по формулирания въпрос относно правните последици на сключения в Кралство Белгия между ищцата и наследодателя брак в Република България, след като е регистриран в последната след неговата смърт, и в тази ситуация попада ли имотът, придобит в Република България в режим на съпружеска имуществена общност. Касаторът се позовава и на липса на произнасяне на въззивния съд по искането му за спиране на производството поради заведено дело пред административния съд за обявяване нищожност на гражданския брак на наследодателя му с ищцата.
Ответникът по касация – О. В. Г., чрез пълномощника й адв. Л. М., в представения писмен отговор оспорва наличието на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с искане да не се допуска касационното обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд приел за неоснователно възражението на ответника за невалидност на сключения брак между наследодателя му и ищцата поради обстоятелството, че същият е регистриран в България след регистиране на акта му за смърт, като се е позовал на предвидените в чл. 75, ал. 1 и ал. 3 КМЧП предпоставки за признаване в Република България на брак между български и чужд гражданин, сключен пред местен орган в чужбина, а именно – да е спазена формата, установена от правото на държавата, пред чийто орган той се сключва. Неизпълнението на задължението на българския гражданин по чл. 70, ал. 1 ЗГР да се снабди с препис или извлечение от акта и в дадения срок да го представи за регистрация пред длъжностното лице по гражданско състояние в страната, не води до поддържаните от ответника правни последици поради вторичния характер на акта по ЗГР, с оглед отразяване на един вече настъпил факт, релевантен за гражданското състояние на лицата. Съдът се е позовал и на постановеното решение № 118 от 21.12.2017 год. по гр. д. № 4596/2016 год. на І г. о. на ВКС, с което по въпроса за правното значение на акта по ЗГР е отречено последният да има конститутивно действие. Поради това и съдът приел, че независимо от това кога е регистриран в България сключения граждански брак между ищцата и бащата на ответника, същият е валиден в страната и правните му последици настъпват от датата на сключването му, така както е удостоверена в съставения акт за гражданско състояние от компетентния местен орган в чужбина /сключен на 15.10.2002 год. с акт № 446/, а не от датата на регистрацията му в България.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд приел с оглед придобиване на имота по време на брака между ищцата и наследодателя Н. К. на основание покупко-продажба, определянето на квотите на страните да е съгласно чл. 21, ал. 1 и чл. 28 СК, чл. 9 ЗН, приложими съгласно чл. 89, ал. 2 КМЧП.
Въпросът относно правните последици на сключения в чужбина брак между ищцата и наследодателя Н. К. в Република България е обуславящ изводите на въззивния съд с оглед зачитането им от датата на сключването му в чужбина, така както е удостоверено в представеното по делото извлечение от регистрите по гражданско състояние на [населено място] /Б./ и независимо от регистрирането му в България след регистриране на смъртта на наследодателя – съдът е приел, че ищцата е наследник по закон на Н. К., негова преживяла съпруга.
Произнасянето в горния смисъл кореспондира с приетото в практиката на ВКС по въпроса за правното действие и значението на акта за гражданско състояние, съставен по реда на чл. 72, ал. 3, т. 2 ЗГР, с който се регистрира сключен в чужбина брак между български и чужд гражданин. Съобразяването с практиката на ВКС изключва наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения правен въпрос в първата му част.
Произнасянето на въззивния съд относно квотите на наследниците на наследодателя Н. К. е обосновано от извод за наличието на съпружеска имуществена общност с оглед придобиването на недвижимия имот по време на брака му с ищцата. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 28 СК, като приложимо материално право относно имуществените отношения между съпрузите, обосновавайки наличието на съпружеска имуществена общност относно делбения имот. Разпоредбата на чл. 79, ал. 3, във вр. с ал. 2 КМЧП обаче предвижда, че имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения, така както е уредено в ал. 2 с. к., като липсата на изложени съображения за приложимото материално право относно имуществените отношения между съпрузите в конкретния случай, в контекста на чл. 43, ал. 1, изр. 1 и чл. 44, ал. 2 КМЧП, с оглед определяне квотите при наследяването, представлява такова тежко нарушение на императивни правни норми, обуславящо извод за наличие на очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – основание за допускане на касационното му обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № V-9 от 12.02.2018 год. по гр. д. № 1676/2017 год. на Бургаския окръжен съд по подадената от С. Н. К., чрез пълномощника му адв. Св. П., касационна жалба.
Указва на С. Н. К., чрез адв. С. П., с посочен съдебен адрес, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на делото в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, като при неизпълнение на горното указание касационната жалба ще бъде върната.
При представяне на вносния документ за дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: