3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 607
С., 29.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 675/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 4 от 08.01.2010 г. по гр.д.№ 1263/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2586 от 30.07.2009 г. по гр.д.№ 4314/2008 г. на Варненския районен съд. С последното са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.372 ТЗ и чл.86 ЗЗД за сумата 2 760 лв.
В касационната жалба се поддържа оплакване за допуснати с въззивното решение нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила и за необоснованост, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В изложението му, инкорпорирано в касационната жалба се поддържа, че основният въпрос, предопределящ съдържанието на въззивното решение е този за допустимостта на възражението за неточно изпълнен превозен договор, направен след изтичане на сроковете за предявяване на рекламация по Конвенцията СМR в хипотезата, в която превозът е приключил с „чисто” оформена товарителница. Поради твърдяно противоречие в съдебната практика по този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.2 ГПК, като същевременно се аргументира и наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище за отсъствието на законовите изисквания за допускане на въззивното решение до касация. Моли за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С обжалваното решевие е прието за установено, че по заявка на ответника по иска в качеството му на спедитор между страните е възникнало правоотношение по договор за превоз на стоки, подчинен на Конвенцията СМR. Заявката е от 03.09.2008 г., а превозът е изпълнен на 09.09.2008 г., за което е представена Товарителница за превоз на машини от Италия до България. Издадена е фактура за сумата, договорена като навло и съдържаща се в заявката-договор на ответника, която е предмет на исковата претенция.
За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, въззивната инстанция приела, че превозеният товар не е идентичен с поръчания, тъй като са доставени не 3, а 4 машини и то с различни параметри и тонаж, в случая по-малък от посочения в заявката. Изложено е, че нормите на Конвенцията са диспозитивни и не намират приложение, когато страните са уговорили друго. Тъй като с т.3 от договора ищецът поел задължението да следи дали натоварената стока съответства по параметри и тонаж на поръчаната и да информира при несъответствие спедитора, което той не е сторил, то следвало да се приложи посочената разпоредба в частта й, според която всички възникнали разходи от неспазване на горепосоченото са за сметка на превозвача.
Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол.
Поставеният от касатора въпрос за допустимостта на възражение за неточно изпълнен превозен договор, направен след изтичане на сроковете за предявяване на рекламация по Конвенцията за СМR е от значение за изхода по конкретното дело. Налице е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за достъп на решението до касация. В представеното към изложението решение № 590 от 19.06.2008 г. на ВКС по т.д.№ 217/2008 г., ТК е прието, че възражението срещу предявения иск за заплащане цената на извършения под режима на Конвенцията за CMR превоз е направено след изтичане на предвидения в чл.30, т.1 срок, поради което се презюмира, че товарът е получен в състоянието, в което е описано в товарителницата. В обжалваното решение е прието противното, което налага извода, че е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на повдигнатия от касатора въпрос.
Изложеното позволява да се приеме, че е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4 от 08.01.2010 г. по гр.д.№ 1263/2009 г . на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 134 лв., като се впише, че в противен случай делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Председателя на ІІ т.о за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: