Р Е Ш Е Н И Е
№ 608
гр. София, 12.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на десети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1152 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 400 от 03.01.2007 г. по гр. д. № 7/06 г. Районен съд гр. Р. е отхвърлил предявения от В. И. К. срещу М. С. К., С. С. К. и С. И. М. иск за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят му И. В. К. е бил собственик на 51 земеделски имота.
С решение № 282 от 16.10.2007 г. по гр. д. № 212/07 г. Окръжен съд П. е оставил в сила първоинстанционното решение.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от В. К. и С. М. . Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
О. по касация С. К. и М. К. оспорват жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирани лица, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че процесните имоти са били собственост на общия наследодател В, а не са сина му И. К. Не било установено че до момента на внасянето на имотите в ТКЗС И. е владял процесните имоти повече от 20 г., за да ги придобие по давност. През 1948 г. била извършена неформална делба, но няма писмени доказателства за това кой и какви имоти е получил, а и изтеклата до 1956 г. давност не е достатъчна за придобиване на собствеността им.
В касационната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. Имотите не били собственост на В. К. , а на неговия син И. С гласни доказателства било установено владението на наследодателя им. Освен това, нямало данни че решенията на ОСЗ са влезли в сила. Те били оспорени от ищците и тъй като оригиналите не били представени, трябвало да бъдат изключени от доказателствата по делото.
Доводите в жалбата са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства, но е приел че те не доказват твърденията на ищците.становено е, че претенцията е за имот, който е възстановен на наследниците на общия наследодател с решение на ОСЗ. В исковата молба ищците се поддържа, че имотите са на наследниците на неговия син И. , тъй като ги е придобил по наследство и давност. Въззивният съд правилно е приел въз основа на тези твърдения и представените по делото доказателства, че е налице спор за материално право.
Не се спори, че страните имат общ наследодател В, починал на 30.03.1973 г. и оставил наследници синове И. и С. и дъщеря Р. В. К. и С. М. са наследници на сина И. , а ответниците С са наследници на сина С. В иска по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ ищецът трябва да докаже правото си на собственост, респ. това на своя наследодател към момента на обобществяване на имота. Фактът може да се установява с всякакви доказателствени средства. Според партида № 90 в емлячен регистър, общият наследодател В е бил собственик на 51 земеделски имота. Разпитаните свидетели на касаторите твърдят че общият наследодател извършил неформална делба, като имотите били внесени в ТКЗС от синовете му. Сам по себе си фактът на внасяне на имот в ТКЗС не е достатъчен за да докаже правото на собственост. Трябва освен това да се представят и доказателства, че вносителят на земята е придобил същата на някое от предвидените за това правни основания. При липса на писмени доказателства за придобиване на имота, ищците могат да се позоват и на придобивна давност от страна на своя наследодател. Свидетелите не са доказали придобиване на процесните имоти по давност от сина И. , а и в показанията си не дават описания на притежаваните имоти с местоположение, граници и площ. От друга страна, дори са се приеме че през 1948 г. е извършена неформална делба, срокът на владение от страна на И. до влизането му в ТКЗС през 1956 г. е по-малък от изискуемия 20 годишен срок съгласно Закона за давността /отм/, за да ги придобие по давност. Липсват и писмени доказателства като основание за владението, за да се приеме че давността е текла и след внасяне на имотите в ТКЗС – чл. 12 ал. 7 ЗСПЗЗ. Неоснователен е и доводът в жалбата за изключване на оспорените документи от доказателствата по делото. Действително, решенията на поземлената комисия са представени в препис, но преписите са официално заверени от ОСЗ гр. Р., затова доказателствената им сила не е оборена.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представените договори за правна защита и съдействие, касаторите дължат заплащане на разноски за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 282 от 16.10.2007 г. по гр. д. № 212/07 г. на Окръжен съд П.
ОСЪЖДА В. И. К. и С. И. М. да заплатят на М. С. К. 350 лв., а на С. С. К. 600 лв., разноски по делото за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: