5
Върховен касационен съд на Република България, ТК, ІІ т.о. дело № 1166/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
гр.София, 19.08. 2016 година
В. касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело под № 1166/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 112/19.11.2014 год. по въззивно т.дело № 277/2014 год., с което е потвърдено решението на Бургаския окръжен съд от 23.07.2014 год. по т.дело № 449/2013 год. С първоинстанционното решение са уважени предявени в обективно съединение искове на [фирма]/н/ срещу [фирма], Б. за попълване масата на несъстоятелността със сумата 325 000 лева, представляваща заем по договор от 10.02.2011 год. за временна финансова помощ, сумата 2 934,02 лева, представляваща възнаградителна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сбора от предходните две суми за времето от 1 януари 2012 год. до предявяване на иска – 54 979,96 лева. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира отмяната му по съображения, изложени в касационната жалба.
В отговора на ответника по касация се изразява становище, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди обжалваното осъдително решение на Бургаския окръжен съд, въззивната инстанция е приела за основателни предявените на договорно основание обективно съединени искове с оглед на безспорно установеното сключване на договор за временна финансова помощ в размер на 325 000 лева, срок за ползване 31.12.2011 год. и клауза за възнаградителна лихва, както и недоказано възражение за връщане на заетата сума 325 000 лева на 18.02.2011 год. поради полагането на подпис за получател върху разходния касов ордер № 6 от неидентифицирано лице и липса на счетоводно отразяване на плащането при ищцовото дружество. В съобразителната част на въззивното решение е прието, че представеният от жалбоподателя разходен касов ордер няма доказателствена стойност относно удостовереното в него изгодно за страната–съставител обстоятелство. Плащането е осчетоводено само при [фирма] и документът не съдържа данни за волеизявление на надлежен представител на заемодателя, потвърждаващо получаване на сумата.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените от касатора за значими за изхода на спора въпроси, както следва:
– какви са доказателствените последици на неоспорен частен свидетелствуващ документ – разходен касов ордер – за установяване на отразеното в него плащане;
– допустимо ли е съдът да не зачете доказателствената му сила на свидетелствуващ документ, носещ подписа на ответната страна и съдържащ извънсъдебно признание;
– допустимо ли е съдът да не приеме за установено авторството на подписите, положени в разходен касов ордер, неоспорен и приет като доказателство по делото, съдържащ името и номера на личната карта на физическото лице – управител на дружеството-получател и печат на последното;
– надлежно доказателство ли е за погасяване на парично задължение разходен касов ордер, удостоверяващ плащане в брой и
– дали осчетоводяването на разходен касов ордер, чието съдържание и автентичност не са оспорени, представлява основание за прилагане на презумпцията на чл.55 ТЗ по отношение на осчетоводилата го страна.
Според твърденията на касатора изводите на въззивния съд, обусловени от посочените въпроси, са в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК на ТК и на ГК, цитирани в изложението му към жалбата. Не е обосновано наличието на нито една от хипотезите, съставляващи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК съгласно т.4 на ТР № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на ВКС по т.дело № 1/2009 год. на ОСГТК.
Поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на конкретното дело с изключение на последния от тях, който не е бил предмет на спора и не е обусловил правните изводи на въззивния съд.
Първите четири въпроса се отнасят до доказателственото значение на първичен счетоводен документ – разходен касов ордер. В съответствие с разясненията по т.1 на ТР № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на ОСГТК относно правомощията на касационната инстанция за уточняване и конкретизиране на общото селективно основание настоящият съдебен състав формулира обобщен процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд относно доказателственото значение на приет от първоинстанционния съд и неоспорен частен свидетелствуващ документ.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по правния въпрос досежно възможността да се игнорира доказателствената сила на своевременно представен и приет разходен касов ордер, носещ подписите на двете страни, чиято автентичност не е оспорена, относно удостоверения с него факт на плащане, поради разрешаването му в отклонение от задължителна съдебна практика, формирана с решения на ВКС, постановени в производство по чл.290 ГПК – Решение № 151/18 март 2013 год. по т.дело № 609/2011 год. на Първо търговско отделение и Решение № 350 от 30 октомври 2013 год. на ІV ГО на ВКС по гр.дело № 1474/2013 год.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК Върховен касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение на Бургаския апелативен съд № 112 от 19.11.2014 год., постановено по търговско дело № 277/2014 год.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], да представи доказателства за внасянето на 7 658,28 лева държавна такса по специалната сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. След представянето на документа за внасяне на ДТ делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ