О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
Гр.София, 25.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 284/2017 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу Решение № 7320/4 октомври 2016 г. по в.гр.д.№ 12366/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13 юли 2015 г. на СРС, ГО, 24 състав, постановено по гр.д.№ 1119/2014 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на касатора срещу [фирма] за сумата 21 667,50 лв., представляваща неплатена цена на куриерски услуги по товарителница № 9011939/30.11.2009 г., за които е издадена фактура № [ЕГН]/3.12.2009 г., законната лихва върху нея от 6.11.2013 г. до изплащането й и мораторна лихва върху главницата 8397 лв. за периода 26.01.2010 г. – 31.10.2013 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.11.2013 г. по ч.гр.д.№ 46206/2013 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав. В жалбата на ищцовото дружество се поддържа, че решението е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и уважаване на предявените в обективно съединение искове. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси.
Ответникът по касация „А. Б. АД и трето лице [фирма] изразяват становище в срока за отговор на касационната жалба, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на СГС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за куриерски услуги на 18.11.2009 г., по силата на който ответникът възлага, а ищецът приема да достави срещу заплащане куриерски пратки съобразно Общите условия на изпълнителя в сила от 1 октомври 2010 г. Съгласно предвидената в чл.69 ал.1 Закона за пощенските услуги възможност за договаряне срокове за плащане на услуги с пощенския оператор страните са уговорили срок от 30 работни дни за плащане на услугата, считано от датата на представяне на фактурата. Въззивният съд е приел, че са приложими правилата на договора за изработка поради което правото на възнаграждение за изпълнителя възниква с приемането на работата по смисъла на чл. 264 ал.1 ЗЗД. От представените доказателства не се установява, че ищецът е извършил реално доставките на предадените му от възложителя на услугата пратки, ответникът не само не е приел изпълнението, но и своевременно е отказал да извърши плащане по процесната фактура до представяне на справка за извършените доставки на хартиен носител, включваща информация относно дата и време на доставката, както и персонален код на куриера съгласно клауза на договора от 18.11.2009 г. Чрез неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесната фактура не е осчетоводена при ответната страна, чието счетоводство е редовно водено, и не е включена в справката – декларация по ЗДДС, поради което въззивният съд приема, че не е налице приемане на услугата с конклудентни действия. Уредбата на авансовото плащане в ЗПУ е дерогирана чрез уговорка на срок за плащане на куриерските услуги. Предвидената изрична процедура за рекламации при възражения на възложителя срещу вида, обема и качеството на пощенските услуги в чл.85 и сл. от ЗПУ не е изпълнена, но евентуално дължимо обезщетение в полза на възложителя и спазването на специалния ред за реализирането му са извън предмета на изследване като неотносими към спора относно съществуването на вземане за възнаграждение по договор за услуги, чието изпълнение не е доказано. За неоснователна е приета и претенцията за забава с оглед акцесорния характер на иска по чл.86 ЗЗД.
С оглед съдържанието на мотивите на обжалваното решение следва да се приеме, че формулираните от касатора въпроси, свързани с липсата на рекламационно производство по чл.85 и сл. ЗПУ не са обусловили решаващата воля на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени. Въззивното решение не само не съдържа отговор на тези въпроси, но и в него изрично е прието, че са извън предмета на изследване доколкото евентуално дължимо обезщетение за неточно изпълнение не е част от спорния предмет. Въпросите трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, не и за правилността на обжалваното решение. При наличието на недвусмислено изразено несъгласие за приемане на услугата поради несъответствие с възложеното, заявено писмено от възложителя в кореспонденцията му с изпълнителя, неподаването на рекламация по чл.85 ЗПУ не може да се тълкува като липса на възражение относно несъответствие на извършената услуга с възложената при липса на отчет за извършените доставки и своевременно възражение по електронната поща за невръчени по уговорения начин документни пратки.
Въпросът „Могат ли страните до обвържат плащането на пощенски услуги с настъпването на някакво условие“ е зададен в контекста на некоректното твърдение на жалбоподателя, че плащането е обусловено не само от срок, но и от настъпването на допълнителен юридически факт – доставка на пратката. Доставката не е условие, а основание на плащането на възнаграждение за услугите, възложени с каузален договор, респ. основание за възникване на насрещното задължение на възложителя, корелативно свързано с изпълнението на услугата. У. отговор на последния въпрос от изложението произтича от договорната автономия на страните, изразяваща се във възможността свободно да определят съдържанието на договора.
По изложените съображения формулираните от касатора въпроси не отговарят на критериите за общо основание за селектиране на жалбите по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК.
Касаторът не представя доказателства за противоречиво разрешаване на сочените правни въпроси в съдебната практика.
Приложеното решене от 6 януари 2014 г. по гр.д.№ 37048/2012 г. на СРС, ГО, 57 състав, е относимо към друга хипотеза, при която е налице признание на осъществените услуги по предаване на документни пратки и дължимостта на уговореното възнаграждение чрез осчетоводяване на неплатените фактури по договор за куриерски услуги.
Не са развити и съображения по т.4 на цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГТК за значението на формулираните въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което следва да се приеме че не са налице и сочените допълнителни основания за достъп до касация.
Решението не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 7320/4.10.2016 г. по в.гр.д.№ 12366/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV „Г“ състав.
ОСЪЖДА [фирма] София да заплати на [фирма] сумата 1432 лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: