О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 31 май 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4993/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. К., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат К. Д., срещу въззивно решение № 1091 от 27.05.2016 г. по в. гр. дело № 2564/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2697 от 25.06.2014 г. по гр. дело № 156/2012 г. на Благоевградския окръжен съд.
Ответниците по касационната жалба [фирма], [населено място], Р. Й. Б. и З. И. Б., двамата от [населено място], оспорват жалбата.
Въззивният съд е приел, че с нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда от 14.03.2007 г., № 167, том II, per. № 1702, дело № 359 от 2007 г. на нотариус Краси М., per. № 061, с район на действие PC – Р., М. Д. К., Р. Й. Б. и З. И. Б. са учредили на [фирма] правото на строеж за построяване в съсобствения на учредителите поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА с магазини, офиси и подземни гаражи, която ще бъде построена съобразно одобрен инвестиционен проект от главния архитект на [община] от 23.08.2006 г. и съобразно разрешение за строеж № 270/31.08.2006 г. Дружеството е поело задължение да изгради /лично или чрез трето лице/ по одобрения инвестиционен проект в имота за своя сметка и със свои средства и предаде в завършен вид на учредителите обектите, за които съсобствениците си запазват правото на строеж, както и си учредяват взаимно право на строеж. С констативен протокол с изх. № 33-00-79641 1/15.04.2008 г. на Директора на дирекция „Т.“ и Ст. специалист „Т.“ към [община] се установява, че съгласно чл. 181, ал. 2 ЗУТ обект „Жилищна сграда“ е законно построена в НУПИ пл. № 019010 до „груб строеж“ съгласно акт за приемане на конструкцията от 05.03.2007 г. От заключението на съдебно-техническа експертиза, се установява, че към момента на подписване на нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда № 167, том II, per. № 1702, дело № 359/2007 г. степента на изграждане на жилищна сграда в имота е била „груб строеж“. Предявени са субективно и обективно при условията на евентуалното съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 124, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключена сделка за учредяване право на строеж, поради противоречие на закона и невъзможен предмет. Според въззивния съд се твърди противоречие с разпоредбата на чл. 181 ЗУТ, забраняваща прехвърлянето на правото на строеж, след неговото реализиране. Съгласно чл. 181, ал. 1 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб вид. Съгласно ал. 2 на същия текст /изм. ДВ, бр. 65/2003 г./, след завършване на сградата в груб вид, констатирано с протокол на общинската/районната администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. Въззивният съд е приел, че единствено датата на издаване на акта на общинската администрация, с който се прави преценка на степента на завършеност на сградата, е меродавният момент, даващ отговор и на въпроса доколко правото на строеж е реализирано в обект, годен предмет на прехвърлителна сделка, съгласно чл. 181, ал. 1 ЗУТ. След като издаването на акта на общинската администрация е станало след сключването на сделката, която се атакува, като противоречаща на закона, то тя е действителна. За да бъде сделката нищожна поради невъзможен предмет съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, е необходимо предметът – обект на правоотношението, да е невъзможен, да липсва, като невъзможността трябва да е начална, а не да е настъпила след сключване на сделката. В настоящия случай нито една от тези предпоставки, обуславящи невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, не е налице, тъй като предметът на процесния договор е бил възможен към момента на сключването на атакуваната сделка.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните въпроси, за които твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ дали актът на общинската администрация по чл. 181, ал. 2 ЗУТ касае само изповядването на прехвърлителни сделки с правото на строеж или фиксира момента, до който е възможно с договор да бъде учредено право на строеж, макар сградата да е изградена; 2/ правото на строеж може ли да бъде учредено и след издаването на акт образец 14, издаден съгласно чл. 7, ал. 3, т. 7 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, за приемане на конструкцията на сградата; 3/ едновременно с издаването на акт образец 14 ли трябва да бъде издадено и удостоверение от общинската администрация по чл. 181, ал. 2 ЗУТ и ако да – в случаите, когато удостоверението не е издадено едновременно с акт обр. 14, кой от двата документа ще визира момента на трансформация на правото на строеж в право на собственост във връзка с учредяването или не на право на строеж. Касаторът е изложил съображения и за наличие на противоречива практика на ВКС по въпроса относно момента на реализиране правото на строеж и изграждането му на етап „груб строеж“, както и за допустимите доказателства в тази насока. Посочени са: решение № 16 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 442/2009 г. на І г.о., решение № 46 от 12.03.2010 г. по гр. дело № 725/2009 г. на ІІ г.о., решение № 37 от 16.07.2015 г. по гр. дело № 6418/2014 г. на ІІ г.о., решение № 53 от 17.02.2011 г. по гр. дело № 1467/2009 г. на ІІ г.о., ТР № 1/2011 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС. По сдъщия въпрос се твърди наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с решение № 1131 от 27.07.1995 г. по гр. дело № 743/95 г. на ВКС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1091 от 27.05.2016 г. по в. гр. дело № 2564/2015 г. на Софийския апелативен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос.
Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче са решени в съответствие със задължителната практика на ВКС – ТР №1/2011 от 04.05.2012 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е съобразил тази задължителна практика, според която съгласно чл.181, ал.1 и ал.2 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация. След това разпореждането се извършва с цялата сграда или със самостоятелни части от нея. Следователно разпоредбата определя завършването на грубия строеж като момент на придобиване на собственост за обектите в цялата сграда. От този момент се счита, че е възникнал обектът на суперфициарна собственост. Дотогава строежът представлява недвижим имот по смисъла на чл.110 ЗС като част от незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на собственост и правото на строеж все още не е упражнено.
Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1091 от 27.05.2016 г. по в. гр. дело № 2564/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.