О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 609
София, 10.09. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 438/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” О. срещу въззивно решение № 9 от 15.01.2009 г. по т.д. № 458/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 49 от 17.07.2008 г. по т.д. № 806/2007 г. на Шуменския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу О. Ш. за заплащане на цедирано вземане от “П” ЕООД-Варна срещу О. в размер на 26 552.66 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
В депозираното съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като посочва, че с постановеното решение съдът се е произнесъл по приложението на чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.390 и чл.391 ГПК (отм.) и евентуалното решение на ВКС ще даде отговор за правилното прилагане на тези разпоредби, което ще бъде от съществено значение за точното прилагане на закона – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация О. Ш. по реда на чл.278 ГПК изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение е прието за установено, че претендираното вземане на касатора срещу О. произтича от сключен между него и “П” ЕО. Ш. договор, по който последният му цедирал всички досегашни и бъдещи вземания към О. , възникнали по силата на сключен след проведена обществена поръчка договор за поддържане на паркове и градински площи. За да счете иска за неоснователен, въззивния съд на първо място приел, че О. не е уведомена редовно съобразно чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия, но преди всичко се позовал на нищожността на цесионния договор в частта му по отношение на бъдещите вземания на цедента към О. поради липса на предмет. В тази връзка са изложени съображения, че бъдещите вземания нито са определени, нито са определяеми към момента на сключването му, доколкото в сключения между О. и “П” ЕО. договор бъдещите вземания не са определени нито като абсолютни стойности, нито като процент от общо договорената сума за 24 месеца. В този контекст е изтъкнато, че бъдещи вземания може и да не възникнат, ако не бъдат извършени дейности от “П” ЕО. в качеството му на изпълнител по сключения с О. договор и тъй като претендираната сума има именно характера на бъдещо вземане, то цесионерът няма основание да я претендира.
Формелираният от касатора въпрос по приложението на чл.390 и чл.391 ГПК (отм.) би имал значение за изхода на делото, ако съдът не бе счел за недействителен договора за цесия в частта досежно бъдещите вземания и бе обсъдил твърденията му за незаконосъобразно образувано срещу “П” ЕО. изп.дело, по което е наложен запор върху процесното вземане към О. . В тази връзка съображения са развити от първоинстанционния съд, който е счел, че ответната О. се явява трето задължено лице по смисъла на посочените текстове от отменения ГПК с оглед продължилото действие на договора между О цедента, поради което за цесионера не съществува материално право на вземане спрямо ответника. Повдигнатият в изложението на касатора процесуалноправен въпрос обаче не е бил разискван от въззивния съд, т.е. същият не е обусловил решаващите му изводи, което обуславя извода, че липсва главното основание за допускане на касационното обжалване, тъй като формулирания от касатора въпрос по приложението на чл.390 ГПК (отм.) не е процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд да се е произнесъл с решението, така че на тази плоскост да може да се преценява наличието на която и да е от трите алтернативно дадени допълнителни предпоставки за селекция на жалбите, които следва да се допуснат до касационно обжалване.
Формулиранит от касатора в изложението му материалноправен въпрос, свързан с валидността на договор за цесия, с който се прехвърлят бъдещи вземания е от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По него липсва съдебна практика, произнасянето по него от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което обуславя наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9 от 15.01.2009 г. по т.д. № 458/2008 г. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “Б” О. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 532.00 лв., като в него се впише, че в противен случай производството по него ще бъде прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: