1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 25.01. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 785 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. Т. Т. и И. Т. К. и двамата от[населено място], чрез пълномощника си адв. В. С. от АК-Х., със съдебен адрес[населено място], ул. „К. П. войвода”, бл. 18, ап. 4, адв. В. С., против въззивно решение № 6 от 12.02.2010 г., постановено по в.гр.д. № 682 по описа за 2009 г. на Х. окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 300 от 04.11.2009 г. по гр.д. № 10/2009 г. на Димитровградския районен съд, е уважен предявеният отменителен иск, с правно основание чл. 135 ЗЗД като е обявена за недействителна по отношение на Б. З. Т. и П. Т. З., и двамата от[населено място], [община], извършената на 27.05.2004 г. с н.а. № 90/2004 г. на нотариус Р. В., с район на действие Димитровградски районен съд сделка, с която Иван Т. Н., б.ж. на Бодрово, [община], починал на 14.01.2007 г. дарява на внуците си Д. Т. Т. и И. Т. К. подробно описани 16 недвижими земеделски имота, находящи се в землището на[населено място], [община].
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите твърдят, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за спорното право и са решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, във връзка с което твърдение представя съдебни решения, както следва: решение № 3464 от 16.01.1979 г. по гр.д. № 2160/1978 г. на І ГО на ВС, решение № 977 от 09.04.1979 г. по гр.д. № 2379/1978 г. на І ГО на ВС, решение № 169 от 30.12.1985 г. по гр.д. № 130/1985 г. на ОСГК на ВС, решение № 549 от 06.04.1961 г. по гр.д. № 2008/1961 г. на І ГО на ВС, решение от 14.02.2008 г. по т.д. № 676/2007 г. на ТК на ВКС, І ТО, ТР № 72 от 25.06.1960 т. на ОСГК на ВС. Представените определения на състави на ВС и ВКС не представляват съдебна практика по см. на т. 3 от ТР № 1/2010 Г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Представеното ППВС № 1 от 13.07.1953 г. за формата и съдържанието на решението и присъдата е неприложимо в настоящия случай предвид новите процесуални разрешения дадени в ГПК/2007 г./. Изведените от жалбоподателите правни въпроси са за наличие на противоречие между мотиви и диспозитив на въззивното решение, относно допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД, когато не е конституирана страна по увреждащата сделка, в случая длъжник, както и при отказ от наследство на единствения законен наследник на длъжника, низходящите на отказалия се явяват ли се наследници на длъжника, в случая техен дядо.
Ответниците по касационната жалба Б. З. Т. и П. Т. З., и двамата от[населено място], [община], чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-Х. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорват касационната жалба и изразяват становище за липсата на основания за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
За да уважи предявеният отменителен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД въззивният съд е приел, че по делото е установено, че ищците имат качеството на кредитори по отношение на длъжника Иван Т. Н., починал на 14.01.2007 г., преди завеждане на делото, че същият приживе е надарил ответниците – негови внуци с процесните земеделски имоти, с което е увредил кредиторите си, като в случая е налице презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като надарените са низходящи на длъжника. Приел е също така, че няма пречка този иск да се предяви само срещу лицата, участващи на другата страна по сделката/надарените/ при положение, че една от страните по договора за дарение Иван Т. Н. /длъжника дарител/ е починал преди завеждане на отменителния иск, а единственият му наследник по закон – неговият син се е отказал от наследството, тъй като няма как да бъдат постановени различни решения по отношение на задължителните другари, каквито безспорно са страните по увреждащата сделка, а ще се осигури възможност на кредитора при наличие на предпоставките по чл. 135 ЗЗД да се удовлетвори. Приетото във въззивното решение е в противоречие с приетото в решение от 14.02.2008 г. по т.д. № 676/2007 г. на ТК на ВКС, І ТО, съгласно което доколкото пасивно легитимирани по иска по чл. 135 ЗЗД са страните по сделката, чиято относителна недействителност се иска, те са задължителни другари, като общото предявяване на иска срещу задължителните другари и тяхното участие в производството е условие за допустимостта на процеса. В случая доколкото се касае за допустимост на въззивното решение, който въпрос е поставен от касаторите, но и съгласно разрешението, дадено в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба, обжалваното въззивно решение на Х. окръжен съд следва да се допусне до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По останалите правни въпроси – за противоречие на мотиви и диспозитив и при отказ от наследство на единствения законен наследник на длъжника, низходящите на отказалия се явяват ли се наследници на длъжника, в случая техен дядо, въззивното решение не следва да се допуска до касация, тъй като те не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, с оглед приложеното ППВС № 1/1953 г., и не са решавани противоречиво от съдилищата с оглед представената съдебна практика, а са в съответствие с трайната съдебна практика по тези въпроси.
Касаторите следва да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 56 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 6 от 12.02.2010 г., постановено по в.гр.д. № 682 по описа за 2009 г. на Х. окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 300 от 04.11.2009 г. по гр.д. № 10/2009 г. на Димитровградския районен съд, е уважен предявеният иск, с правно основание чл. 135 ЗЗД, като е обявена за недействителна по отношение на Б. З. Т. и П. Т. З., и двамата от[населено място], [община], извършената на 27.05.2004 г. с н.а. № 90/2004 г. на нотариус Р. В., с район на действие Димитровградски районен съд, сделка, с която Иван Т. Н., б.ж. на Бодрово, [община], починал на 14.01.2007 г., дарява на внуците си Д. Т. Т. и И. Т. К. подробно описани 16 недвижими земеделски имота, находящи се в землището на[населено място], [община].
Указва на Д. Т. Т. и И. Т. К., със съдебен адрес:[населено място], ул. „К. П. войвода”, бл. 18, ап. 4, адв. В. С., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 56 лв., като в противен случай производството по делото пред ВКС ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: