4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
София, 27.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ванюша Стоилова
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3291 по описа на ІІІ г.о.на ВКС за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Постъпили са две касационни жалби – от Р. К. Щ. и от САП срещу решение № 996 от 2.05.17г.по в.гр.дело № 5605/16г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 2.03.16г.по гр.дело № 16953/14г.на СГС,ГО,І-13 състав,поправено с решение № 7556/17.10.16г.,в обжалваната му част.С него е уважен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата 30 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, като за разликата до 200 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата 330 000 лв пропусната полза вследствие незаконното обвинение,искът е отхвърлен.
С определение № 901 от 13.12.17г.настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на САП на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 ЗЗД,като е счел,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС .
Според задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди,и се определя по справедливост.Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. В мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл са и решенията на ВКС, постановени по уеднаквяване на съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 2 ЗОДОВ,в които е прието, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл не е абстрактно понятие.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ – по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл.212 ал.4 вр.с ал.1 НК,като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид,че предприетото наказателно преследване е за тежко умишлено престъпление,продължило повече от 16 години,по отношение на ищеца е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” за около 7 месеца,че започнатото срещу него наказателно преследване е публично разгласено в местен ежедневник,което се отразило неблагоприятно върху личността му и неговото емоционално и психическо състояние – бил притеснен,подтиснат и нервен,влошило се здравословното му състояние /хипертонична болест с усложнения,развитието на язва на дванадесетопръстника,есенциална хипертония с чести предсърдни и камерни екстрасистоли,стенокардия/.Като е обсъдил тези обстоятелства въззивният съд е счел,че сумата от 30 000 лв справедливо репарира претърпяните от ищеца неимуществени вреди.
САП обжалва въззивното решение в осъдителната му част.Поддържа,че въззивният съд неправилно е определил присъденото обезщетение за неимуществени вреди в значително по-висок размер, с което е нарушил принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 ЗЗД.
Ответникът по жалбата Р. Щ. чрез процесуалния си представител адв.П. счита,че е неоснователна.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид доводите на страните и провери правилността на решението на основание чл.291 ал.2 ГПК,приема следното:
Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти,което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера,необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди, който е завишен.
Настоящият съдебен състав намира,че за покриване на вредите на ищеца – претърпяни болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, по справедливост следва да определи обезщетение в размер на 23 000 лв.При определяне на размера му настоящият съдебен състав взе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство и установените неудобства,притеснения и негативни емоции,търпени от ищеца, тежките последици за здравословното му състояние,които са в причинна връзка с обвинението, както и че спрямо него е наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” за срок от 7 месеца. Същевременно обаче намира,че следва да се съобразят и обществено – икономическите условия и стандарта на живот в страната в периода на наказателното преследване – 1997г.- 2013г.,като се отчете,че за периода до 99г.средномесечната заплата,обявена от НСИ е под 200лв, до 2004г.- до 300 лв ,до 2008г.- под 500 лв и до 2013г.- под 700 лв.
При тези съображения решението в частта,с която П. на РБ е осъдена да заплати на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 23 000 лв до 30 000 лв следва да се отмени и да бъде постановено друго,с което искът да се отхвърли за сумата 7000 лв.
В частта,с която е уважен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 23 000 лв,решението следва да бъде оставено в сила .
В останалата част решението е влязло в сила.
На основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ и чл.38 ал.2 ЗА вр.с чл.78 ал.3 ГПК П. на РБ следва да бъде осъдена да заплати на адв.П. П. сумата 1220 лв – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред ВКС, определено по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съобразно уважената част от иска.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 996 от 2.05.17., постановено по в. гр.дело № 5605/16г.на Софийски апелативен съд в частта,с която е уважен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата над 23 000 лв до 30 000 лв и в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. Щ. срещу П.РБ иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,по което е оправдан с влязла в сила присъда ,за сумата 7 000 лв /разликата над 23 000 лв до 30 000 лв/.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта,с която е уважен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 23 000 лв.
ОСЪЖДА ПРБ да заплати на адв.П. Г. П. от АК – Б. ,с адрес на кантора : [населено място], [улица], на основание чл.38 ал.2 ЗА във връзка с чл.78 ал.3 ГПК сумата 1220 лв /хиляда двеста и двадесет/ – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред ВКС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.