Р Е Ш Е Н И Е
№. 61
гр. София,28.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на деветнадесети март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №693/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.София срещу въззивно решение от 12.10. 2010 г. по гр.д. №3298/2009 постановено от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 19.08.2009 г. по гр.д. №1358/2007 г. на СГС-VІ-10 състав, с което касаторът е осъден да заплати на основание чл. 55 ал.1, предл.1 ЗЗД на [фирма]-София сумата от 55 490,80 лева получена при начална липса на основание. Обжалваното решение е постановен при участието на трети лица-помагачи на ответника А. [фирма] и Министерство на икономиката и енергетиката.
В жалбата се излагат доводи и оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
Ответната страна и третите лица-помагачи не изразяват становище по основателността на касационната жалба.
С определение № 73 от 07.02. 2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т. 2 ГПК по обуславящия изхода на спора правен въпрос : по приложение на разпоредбата на чл.103 ЗЗД относно прихващането на насрещни вземания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че страните не спорят, а и от представените протоколи и съответните фактури се установява, че ищецът погрешно е превел на ответното дружество 149 040 лева, част от които е и исковата сума за погасяване на задължение по договор за изработка от 2007 г. в размер на 1490,40 лева, което вече е било погасено чрез надлежно плащане от ищеца на ответника. С писмо изх. № 93-00-403 от 06.06.2007 г. ответното дружество е извършило прихващане на част от гази погрешно платената от ищеца сума до размера на 55 490,80 лева срещу твърдяно свое насрещно вземане основано на дължимо връщане на гаранция за добро изпълнение на задълженията по договор сключен на 19.03.1999 г. с предмет извършване на СМР, а остатъка е върнал на ищеца. Спорно по делото е именно съществуването на това насрещно парично задължение като основание и предмет на упражняване на потестативното право на ответника да извърши прихващане срещу дължимото вземане на ищеца, предмет на процесния иск по чл.55 ЗЗД. В тази връзка съдът приема за доказано, че между страните ищец и ответник е бил сключен на 19.03.1999 г. договор с предмет извършване на СМР по изграждането на обект „Антисеизмично укрепване на Х.” в [фирма]-гр. К.. В раздел ІІ, т.7 от договора изрично е уговорена гаранция за добро изпълнение на задълженията по договора чрез удържане от страна на възложителя Н. ЕАД от всяко плащане на изпълнителя по договора [фирма] по 5 на сто от стойността, като е договорено и при какви условия тази гаранция ще бъде освободена. В самия договор страните са постигнали съгласие за това, че при откриване на финансиране по програмата ФАР договорът се прекратява по взаимно съгласие и изпълнението по него продължава съгласно договора по ФАР. Страните не спорят, че такова финансиране е осигурено. От приетото по делото заключение на СИЕ се установява, че заплащането по договора за изработка вече във връзка с финансирането по програмата ФАР и със средства по нея е ставало от страна на Държавната комисия по енергетика и енергийни ресурси/ДАЕЕР/ с нареждане за междинно плащане №3/04.04.2000 г. в полза на [фирма] като са удържани именно от страна на ДАЕЕР и сумите във връзка с набиране на гаранцията за добро изпълнение. Последната е възстановила сумата от 29 663 евро като ? от удържаната гаранция на ищеца, а остатъка е върнала на Европейската комисия във връз с отношенията по отпускане на средствата по програмата ФАР. С последващо писмо от 23.02.2004 г. на М-во на ЕЕР като правоприемник на ДАЕЕР до председателя на комисията моли последната да възстанови погрешно върнатата сума представляваща половината от гаранцията за добро изпълнение. При така приетите за доказани факти, съдът е заключил, че няма основание да се приеме, че задължен за връщане на половината от гаранцията за добро изпълнение се дължи на ответника от ищеца, тъй като по силата на договора между страните от 24.03.1999 г. и сключването на договора по програма ФАР и осигуряването на средствата за финансиране по нея на строителството на обект „Антисеизмично укрепване на Х.” в [фирма]-гр. К. е била прекъсната облигационната връзка между страните по договора-ищец и ответник по иска, което освобождава ищеца от задължение да връща договорената гаранция още повече, че плащанията на извършените СМР и удръжките по гаранцията са ставали именно от страна на ДАЕЕР. Следователно не е налице насрещно изискуемо парично вземане на ответника [фирма] към ищеца , даващо възможност на ответника за прихващане със задължението на ответника към ищеца по чл.55 ал.1, предл.1 ЗЗД, предмет на иска.
По въпроса, по който е допусната касация : за приложение на разпоредбата на чл.103 ЗЗД, в случая когато длъжникът по вземането се е съгласил с прехвърлянето му, разпоредбата на чл.103 ал.3 ЗЗД изрично постановява, че в тази хипотеза длъжникът не може да прихване задължението си срещу вземане към предишния кредитор.
В процесния случай, обаче следва да е направи уточнението, че самото задължение за връщане на гаранцията е възникнало в полза на ответника „МОНТАЖИ ЕАД след настъпването на субективно новиране по смисъла на чл.107 ЗЗД на взаимните задължения по силата на самия договор между страните Н. ЕАД и МОНТАЖИ ЕАД от 24.03.1999 г. и настъпването на условието за това: сключването на договора по програма ФАР и осигуряването на средствата за финансиране по нея на строителството на обект „Антисеизмично укрепване на Х.” в [фирма]-гр. К., по силата на което договорната връзка с предишния възложител Н. е прекратена по волята на страните в изразена в самото съдържание на договора , поради което и изпълнението занапред , т.е. плащанията на извършените СМР и удръжките по гаранцията са ставали именно от страна на ДАЕЕР, която по този начин е изразила и своето съгласие за заместване в договора на предишния възложител Н. АД. Ето защо и липсва основание изобщо да се приеме, че възникналото след приемането на изпълнената работа от стана на новия възложител и изтичането на срока за възражение за некачествено изпълнение като основания за връщане на гаранцията пораждат задължение за това по отношение на предишния възложител по договора, което да може да се прихване срещу безспорно установеното задължение на ответника да върне на ищеца сумата от 55 490,80 лева получена при начална липса на основание. По тези съображения изводите на въззивната инстанция в обжалваното решение съвпадат с тези на настоящия съдебен състав на ВКС, ТК,ІІ ро т.о.. От изложеното следва, че така обжалваното решение се явява законосъобразно и обосновано и следва да се стави в сила.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 12.10. 2010 г. по гр.д. №3298/2009 постановено от Софийския апелативен съд
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.