Р Е Ш Е Н И Е
№ 610
гр.София 19.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 249 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на И. Д. П. и Д. Д. А. против решение № 1* от 31.10.07г.по в.гр.дело № 1557/00г.на Пловдивския окръжен съд,с което е отменено решението от 10.02.98г.на Пловдивския районен съд по гр.дело № 5126/97г.и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени исковете на жалбоподателите против ПК”Н”с. Калояново с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението върху дворно място в с. К.,съставляващо парцел ****,им.пл. № 657/стар/кв.42 по плана на селото,както и по чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на имота през периода 20.03.97г.-29.12.97г.в размер на 120 лв.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Молят решението да бъде отменено и исковете-уважени.
След постъпване на касационната жалба жалбоподателката Д. Д. А. е починала и на нейно място на основание чл.120 от ГПК/отм./са конституирани наследниците й М. Б. Т. и Н. Б. А..
Ответникът по касационната жалба ПК”Н” не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
С решение № 593 от 14.06.00г.,постановено по гр.дело № 1808/99г. Върховният касационен съд на РБ е отменил решението от 28.05.99г.по гр.дело № 950/99г.на Пловдивския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав
При новото разглеждане на делото с обжалваното решение въззивният съд е приел,че отчужденият през 1962г.от наследодателката на ищците Д парцел **** в кв.4 по плана на с. К. за летен ресторант- градина е изгубил своята самостоятелност през 1968г.,когато е включен в състава на окрупнения парцел **** по регулационния план на селото,отреден за У. При сега действащия план от 1989г.не е променен регулационния му статут и не е обособен като самостоятелен обект. Парцелът е застроен с 2 сгради- магазин и складово помещение на РПК”Н”. С оглед указанията на ВКС в отменителното му решение въззивният съд е назначил съдебно- техническа експертиза,от която се установило,че не е възможно да се обособят два парцела- един със сградите и един от свободната площ.
При така установените факти,въззивният съд е приел,че липсата на самостоятелен обект на собственост е пречка за успешното провеждане на иска с правно основание чл.108 от ЗС. С оглед изхода на спора по главния иск е счел за неоснователен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД.
Касационната жалба е неоснователна.
Решението е законосъобразно. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл.188 ал.1 от ГПК/отм./Спазени са задължителните указания на ВКС по тълкуване и прилагане на материалния закон. Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск е правилен,в съответствие със закона и доказателствата по делото. Основанието на този иск се обуславя от установяване на фактите,че ищецът е собственик на процесния имот,че той се владее от ответника и че владението му е без правно основание. В разглеждания случай спрямо ищците не е настъпило валидно възстановяване на собствеността върху претендирания с исковата молба имот – дворно място от 882 кв.м.в с. К.,представляващо парцел **** в кв.4 при граници:от две страни улици,Д. Тотков и П. к. ,защото по сега действащия план той реално не съществува като юридически самостоятелен обект. Данните по делото сочат,че няма попълване на кадастралната основа на плана от 1989г.със заснемане и отразяване на описания от ищците имот. Отделен е въпросът,че теренът е застроен със стопански постройки и искането за ревандикация би могло да бъде уважено само за частта от терена,която не е застроена и не е прилежаща обслужваща сградите площ.становено е от заключението на вещото лице,че не е възможно да се обособи самостоятелен парцел ****т свободната площ. Ето защо решението по ахд № 3118/92г.на Пловдивския окръжен съд,с което е възстановена собствеността на Д. А. и И. П. върху бивш парцел **** кв.4 по плана на с. К. от 882 кв.м.не може да породи целените правни последици.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 31.10.07г.,постановено по гр.дело № 1557/00г.на Пловдивския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.