3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 19.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 3079 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 156 от 08.04.16г. по гр.д.№ 61/2016г. на Плевенския окръжен съд, след отмяна на решение № 170 от 17.11.2015г. по гр.д.№ 310/15г. на Районен съд Левски, е допусната делба на описаните поземлени имоти между страните по делото, при квоти 15/48 ид. части за Д. Р. Х. и по 11/48 ид. част за С. М. М., З. М. М. и М. М. М..
По делото е установено, че всички съделители са наследници на М. М. Д., починал на 18.05.2014 г., като ищцата Д. Х. е преживяла съпруга, а ответниците С., З. и М. – негови деца. Земеделските земи, предмет на делбата, са възстановени с решение №60/27.06.1994 г. на неговия баща М. Й. Д.. След смъртта му през 2003г., той е наследен от съпругата си С. М. Д. и синовете си П. М. Д. и М. М. Д.. С договор за доброволна делба от 26.10.2005 г. наследниците са разпределили помежду си съсобствените имоти, като М. М. Д. получил в дял процесните земи, а за уравнение на дяловете, заедно със своя брат, който получил в дял останалите наследствени имоти, заплатили на съделителката С. М. Д. сумата от 200 лв. Към момента на сключване на договора за делба М. М. Д. бил в брак с ищцата Д. Р. Х..
При тези данни въззивният съд е приел, че след смъртта на М. Д. неговите наследници С., П. и М. са придобили по наследство по 1/3 ид.част от възстановените земеделски земи на своя наследодател. С доброволната делба от 2005 г. братята П. и М. са придобили на възмездно основание квотата на своята майка С. – общо 1/3 или по 1/6 за всеки от тях. Върху придобитата от М. 1/6 ид.част е възникнала съпружеска имуществена общност между него и съпругата му Д. Х., тъй като тя е придобита на възмездно основание по време на техния брак. Останалите 5/6 ид.части от получените при делбата земи са лично имущество на М. Д. по смисъла на чл.20, ал.1, пр.1 СК от 1985 г. /отм./. Оттук след смъртта на М. Д. неговата преживяла съпруга Д. Х. получава половината от прекратената имуществена общност, т.е. ? от 1/6 ид.част или 1/12 ид.част от земеделските земи, поставени в дял на М. при делбата от 2005 г. Останалата 1/12 ид. част от прекратената СИО се наследява от всичките четирима наследници по равно съобразно наследствените им права, като всеки получава по 1/48 ид. част. Другите 5/6 ид.части от процесните имоти се делят между всички съделители по равно, като всеки от тях получава по ? от тази квота или по 10/48 ид.части. С оглед на това всяко от трите деца получава по 11/48 ид. части от наследството на М., а преживялата съпруга – 15/48 ид. части.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. Р. Х..
Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и неправилно възприемане на фактите по делото. Твърди, че с решението неправилно са определение квотите на съделителите, тъй като имотите, които М. е придобил при доброволната делба от 2005 г., са станали изцяло СИО, а не само идеална част от тях. Евентуално поддържа, че въззивният съд е допуснал грешка при изчисляване на квотите, тъй като, ако 1/3 ид.част от процесните земи е била в режим на СИО, то квотите на съделителите би трябвало да бъдат 9/24 за нея и по 5/24 за останалите съделители
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:
1. Относно изчисляването на квотите в делбата.
2. Относно обема на съсобствеността в режим СИО при делба със заплащане на дял.
По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 73 от 14.02.2011 г. по гр. д. № 1936/2009 г. на ВКС, І ГО и ППВС №5/31.10.1972 г., като освен това се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по втория въпрос – с решение №170/17.11.2015 г. по гр.д.№310/2015 г. на РС [населено място]; решение №201 от 14.05.1999 г. по гр.д.№10/99г. на ВКС, 5 чл. състав и решение № 801/23.11.2004 г. по гр.д.№528/2004 г. на ВКС, І ГО.
Ответниците в производството не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Въпросът, който се поставя по настоящото дело, е за правата на съсобствениците в наследствен имот, който техният наследодател е получил при предходна делба, в която е заплатил частта на друг съделител. Този въпрос се поставя в два аспекта, които се свързват с разрешението, дадено в т.2 на ППВС №5/31.10.1972 г.: дали целият имот, получен от единия от съпрузите при делба на наследство, се включва в съпружеската имуществена общност, или само заплатената при делбата част от него и дали следва да има съответствие между заплатената част и квотата, върху която възниква СИО.
По първата част на този въпрос въззивното решение е в пълно съответствие с т.2 на ППВС №5/31.10.1972 г., в което е прието, че когато през време на брака по реда на чл.288, ал.2 ГПК се възложи неподеляемо жилище на единия съпруг, не възниква СИО върху частта, която съпругът-наследник има по наследство или дарение. В настоящия случай правата на М. Д. върху имотите, които придобива при доброволната делба от 2003 г., са както следва – 1/3 ид.част от тях той има по наследство от баща си М.; 1/3 придобива от своя брат П. срещу собствената си 1/3 ид.част, която му отстъпва в имотите от другия дял и 1/3 ид.част придобива възмездно, като заплаща дела на майка си. Като е приел принципно, че СИО възниква само върху онази част, която М. придобива от майка си чрез заплащане, а не върху получения имот като цяло, въззивният съд е действал в съответствие с т. 2 на ППВС №5/31.10.1972 г.
Въззивното решение влиза в противоречие с т.2 на ППВС №5/31.10.1972 г. по втората част от въпроса за необходимото съответствие между квотата, която съпругът придобива при делбата чрез заплащане и квотата, върху която възниква СИО. Като е приел, че СИО възниква само върху 1/6 ид.част, а не върху 1/3, която М. е заплатил на майка си, въззивният съд е действал в противоречие с т.2 на ППВС №5/31.10.1972 г., което е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156 от 08.04.16г. по гр.д.№ 61/2016г. на Плевенския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. и в същия срок да представи вносния документ, в противен случай жалбата и ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: