Р Е Ш Е Н И Е
№ 611
гр.София 19.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 945 по описа за 2008г..и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл.218а ал.1 б.”б”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на К. Й. Л.,Б. К. Л. и Ц. К. Л. против решението от 14.05.07г.по в.гр.дело № 2045/06г.на Софийския апелативен съд в частта,с което е оставено в сила решението от 31.08.2006г.,постановено по гр.дело № 1275/05г.на Софийски градски съд,ГК,І отд.7 състав в отхвърлителните му части.
Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.218б б.”в” от ГПК/отм./Молят решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго,с което се ангажира солидарната отговорност на „Е”АД гр. С. и да се завиши размера на обезщетенията за неимуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба „Ч”АД /правоприемник на „Е”АД моли да бъде оставена без уважение.
Ответникът по касационната жалба Б. Н. Я. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че на 19.04.04г.в дома на Н. Б. Л. в с. И.,Софийска област Б. Я. е причинил по непредпазливост смъртта й поради немарливо изпълнение на занятие,представляващо източник на повишена опасност – след монтаж на нови предпазители на вътрешното електротабло не е направил проверка на правилността на електромонтажната си работа в нарушение на нормативни актове,като е допуснал „офазяване” на електроуреди в два токови кръга – бойлер и кухня. Вината на Я. за станалото е установена със споразумение от 23.02.05г.по нохд № 5*5г.на Софийски окръжен съд,задължително за гражданския съд. Прието е за безспорно установено,че на 29.01.04г.по нареждане на електроразпределителното дружество негова работна група,в която не фигурирал Я. ,е извършила изнасяне навън на електрическото табло на ищците. На 11.04.04г.-неделя /неработен ден /Б. Я. е извършил монтажа на предпазителите на вътрешното електрическо табло в дома на починалата.
При така установените факти въззивният съд е намерил,че искът срещу първия ответник „Е”АД /сега „Ч”АД/е неоснователен поради неосъществен фактически състав на чл.49 от ЗЗД ,тъй като извършената от Б. Я. дейност не му е била възложена от дружеството- работодател,а и не е била в кръга на служебните му задължения. Изложил е съображения за основателност на иска срещу втория ответник Б. Я. ,чието виновно поведение е установено безспорно със споразумението в наказателното производство. Определил е обезщетения за неимуществени вреди на ищците,както следва :10 000 лв за К. Л. на починалата и по 5000 лв за Ц. и Б. Л. -нейни синове.
Касационната жалба е основателна.
Неправилен е изводът на въззивния съд,че ответното дружество не е пасивно легитимирано да отговоря по иска поради неосъществен фактически състав на чл.49 от ЗЗД. По своя характер отговорността на лицата,които са възложили другиму извършването на някаква работа при настъпили вреди,причинени при/или по повод на тази работа,е за чужди противоправни виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Отговорността при деликт е солидарна- между възложителя на работата и причинителя на вредите при и по повод възложената му работа. В разглеждания случай е налице тази отговорност за ответното дружество,което се явява възложител на работата на прекия причинител на вредата и при изпълнението и по повод на тази възложена работа са виновно причинени неимуществените вреди на ищците. Този извод се налага от събраните по делото доказателства. Безспорно е,че по време на злополуката Б. Я. е бил в трудовото правоотношение с електроразпределителното дружество,в кръга на служебните му задължения е вменено да извършва монтаж и демонтаж на електромери и предпазители на абонати,да проверява техническата ел.изправност на ел.таблата,на ел.измервателните уреди,като и правилността на схемните връзки,като при необходимост отстранява констатираните неизправности и т.н.,монтираният в дома на ищците електромер на 11.04.04.г.е собственост на електроразпределителното дружество и съставеният на същата дата протокол за извършената дейност е подписан от Я. като негов представител.
Като не е обсъдил всички доказателствата по реда на чл.188 ал.1 от ГПК/отм./съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,довело до необосновани изводи,поради което и неправилно е приложен материалния закон. Налице са въведените основания за касиране на решението. На основание по чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./решението следва да бъде отменено изцяло,тъй като солидарната отговорност предполага общо установяване на фактите по отношение на солидарно отговорните лица с оглед точното приложение на правната норма и делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото се налага да се извърши преценка по справедливост при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решението от 14.05.07г.,постановено по в.гр.дело № 2045/06г.на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по същество на спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.