О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
гр.София, 19.07. 2016 година
В. касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело под № 942/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], П. против решение на Пловдивския АС, постановено на 12.12.2014 год. по т.дело № 967/2014 год., с което е отменено изцяло решение на Пловдивския окръжен съд по т.дело № 948/2013 год. за отхвърляне на иск срещу касатора за сумата 100 000 лева, предявен като частичен от [фирма] и вместо него е постановено уважаването му в предявения размер за сумата 100 000 лева, представляваща част от получени субсидии от [фирма], П. за календарните 2011, 2012 и 2013 год. във връзка с експлоатация на розови насаждения с обща площ 1500 дка, дължими съгласно клауза на договор от 20 април 2011 год. за наем на недвижим имот – чл.9, ал.4 от договора заедно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане на сумата.
В жалбата са изложени съображения за нарушения на материалния закон и за необоснованост на въззивното решение. Поддържа се, че същото е неправилно, а в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение определения за значим за изхода на конкретното дело материалноправен въпрос за правилното тълкуване на договорна клауза спрямо модалитет, който се явява външен на основанието и предмета на договора.
Ответникът по касация [фирма], С. поддържа в отговора си, че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, изразени в становищата им, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, същата е подадена от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и съдържанието и? отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи частичния иск срещу касатора в предявения размер, Пловдивският апелативен съд е приел, че един от наемодателите по процесния договор – [фирма], безусловно се е задължил да преведе по сметка на наемателя [фирма], С. всички суми за субсидии по действуващите програми за развитие и експлоатация на взетите под аренда розови насаждения, получени от него след датата на подписване на процесния договор. Основание за възникване на вземането е клаузата на чл.9, ал.4 на наемния договор, по силата на който трима наемодатели предоставят на наемателя [фирма] за временно и възмездно ползване съсобствен недвижим имот – производствени сгради и обслужващи ги обекти в землището на [населено място], построени върху общински поземлен имот, както и намиращите се в тях машини, съоръжения и инсталации срещу заплащане на наемна цена чрез погасяване на задължения по договор за кредит по описания в раздел ІІ начин. Ответникът по иска е оспорил претенцията като неоснователна с отговора на исковата молба поради липсата на договор за съвместна дейност с предмет стопанисване и ползване на взети под аренда розови насаждения с обща площ 1500 дка, чието сключване е предвидено в клаузата на чл.9, ал.3 на наемния договор.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че уговорката на чл.9, ал.4 урежда самостоятелно задължение на единия от тримата наемодатели, което не изисква сключването на договор за съвместна дейност. Последното е въведено като условие за пораждане на задължения по чл.9, ал.3 на договора. Ответното дружество-наемодател е признало с извършеното частично плащане в размер на 136 400 лева валидно възникнало задължение, пряко произтичащо от клаузата на чл.9, ал.4. Същата се тълкува изолирано от останалите клаузи на договора.
Настоящият съдебен състав намира, че решението следва да бъде допуснато до касационен контрол съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания – касационни основания за обжалване на решението – пороци по чл.281 ГПК – и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – общо и допълнителни. Формулираният от касатора въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
По въпроса за приложението на чл.20 ЗЗД и съблюдаването на въведените с него критерии за тълкуване съдържанието на договорите е формирана постоянна практика на ВКС. В множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието,че при съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, действителната обща воля на съконтрахентите се установява чрез тълкуване на уговорките във връзка една с друга, при спазване на въведените с чл.20 ЗЗД критерии и изследване на обстоятелствата, при които е сключен договорът. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 10/07.09.2010 год. по т.дело № 241/2009 год. на Второ търговско отделение, решение № 103/06.11.2012 год. по т.дело № 632/2011 год. на Първо ТО, решение № 16/28.02.2013 год. по т.дело № 218/2012 год. на Второ ТО, решение № 75/20 юни 2015 год. по т.дело № 1608/2015 год. на Второ ТО, решение № 30/29.02.2016 год. по т.дело № 149/2015 год. на Второ търговско отделение на ВКС.
Поставеният от касатора въпрос е разрешен в обжалваното въззивно решение в противоречие с цитираната съдебна практика.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 791 от 12 декември 2014 год. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.т.дело № 967/2014 год. на Търговско отделение, 3 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма], П. да представи доказателства за внасяне на 2 000 лева държавна такса по специалната сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в деловодството на съда. Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на ВКС след представяне на документ за внасяне на държавната такса за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ