РЕШЕНИЕ
N 611
София, 29 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на пети декември………………………..…………………две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков……………………….
ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова………………………
Блага Иванова………………………
при секретар…………..………….Р.Виденова…………………………………..и в присъствието
на прокурора………….………….Ат.Гебрев…………………………….изслуша докладваното
от председателя(съдията)…….Р.Ненков……………………………..……………………………..
наказателно дело № 651/2008 година.
Подсъдимият Л. Б. Г., чрез служебния си защитник, е подал касационна жалба против решение № 403 от 09.10.2008 г. по в.н.о.х.д. № 752/2008 г. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 4 състав, с което е осъществен въззивен контрол на присъда № 15 от 30.05.2008 г. по н.о.х.д. № 3874/2007 г. на Софийския градски съд, наказателна колегия, 16 състав. В жалбата са посочени и развити доводи по всички касационни основания, посочени в чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Защитата поставя въпроса за липса на надлежен анализ на доказателствените материали с оглед на допуснатите съществени процесуални нарушения по чл. 14, ал. 1 и чл. 339, ал. 2 НПК. От гледна точка на материалния закон поддържа, че в съзнанието на подсъдимия е липсвал пряк умисъл за причиняване на съставомерния резултат, както и че същият доброволно се е отказал да довърши деянието, останало в стадия на опита. Най-накрая развива и оплакване за явна несправедливост на наказанието като иска намаляването му по размер или алтернативно – прилагането на института на условното осъждане.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
С горепосочената присъда подсъдимият Л. Б. Г. е признат за виновен в това, че на 01.11.2003 г. в гр. С., ж.к. Люлин, бл. 508, вх. Д, ет. 6, ап. 150 направил опит умишлено да умъртви рождения си син И. Л. Г. , като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, алт. 3 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 58, б. “а” НК е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален “общ” режим на изтърпяване със зачитане на основание чл. 59 НК на предварителното задържане след 27.08.2007 г.
С обжалваното въззивно решение присъдата е изменена като размерът на наказанието е намален на две години лишаване от свобода и е потвърдена в останалата й част.
Касационната жалба е изцяло неоснователна.
По доводите за съществени нарушения на процесуалните правила:
Доводът на защитата във връзка с липсата към делото на иззетия като веществено доказателство нож, представляващ средство на престъплението, е обсъден прецизно в мотивите на обжалваното въззивно решение (вж. стр. 4 и 5). Вярна е констатацията, че е налице комплекс от гласни, писмени и веществени доказателства, проверени чрез експертно заключение, с които празнотата е попълнена до степен на доказване по несъмнен начин на осъщественото изпълнително деяние, авторството по отношение на подсъдимия и субективното отношение на последния към престъпния резултат.
Извършеният от втората инстанция анализ на доказателствените материали е допълнил стореното от първостепенния съд, като вътрешното убеждение на съдебния състав е основано на всестранно, пълно и обективно изследване на всички обстоятелства, така както се изисква от чл. 14, ал. 1 НПК. Същевременно на всички въззивни доводи на подсъдимия и неговия защитник е отговорено съгласно предписанията по чл. 339, ал. 2 НПК.
По доводите за нарушения на материалния наказателен закон:
Касационната проверка за точното прилагане на закона се осъществява в рамките на фактическите констатации по обжалвания въззивен съдебен акт. В тези параметри не е допуснато закононарушение.
Цялостното поведение на подсъдимия Г преди, по време и след осъществяването на инкриминираното изпълнително деяние сочи, че в съдържанието на неговите представи е бил налице пряк умисъл за извършване на убийство. Предходните закани, реализацията им чрез нанасяне на силен удар с нож в сърдечната област на пострадалия и бягството от местопроизшествието са факти, които категорично водят до това заключение. Повече от очевидно е, че способите за постигане на ограничен сплашващ ефект по естеството си са коренно различни, поради което обясненията на дееца в тази насока с пълно основание не са кредитирани.
С пробождането на пострадалия подсъдимият е изпълнил намерението си, а само шансът ударът да не попадне директно в сърцето и своевременната медицинска помощ са довели до предотвратяване на целения резултат. За отказ да се довърши деянието по собствена подбуда не може да става и дума, както от обективна така и от субективна страна. Затова позоваването на защитата на чл. 18, ал. 3 НК също е неоснователно.
По доводите за явна несправедливост на наказанието:
Наказанието, определено още от първата инстанция при условията на чл. 58, б. “а” във вр. с чл. 55 НК и намалено по размер от втората инстанция, в крайна сметка е дори неоправдано снизходително. Касационният довод, че пияното състояние на дееца към момента на извършване на посегателството смекчава неговата отговорност, защото било намалило задръжките му, се доближава до абсурда. Обстоятелството, че подсъдимият, който поначало страда от алкохолна зависимост, е бил пиян и в конкретния случай, не намалява, а отегчава степента на вината му. При това, макар и реабилитиран по право, той и преди е проявявал агресивност и не се изправя за първи път пред наказателен съд. Всичко това води до крайното заключение, че по-голяма снизходителност би била неуместна. Такъв подход не би бил съответен както на тежестта на извършеното посегателство против живота, така и на обществената опасност на личността на дееца, поради което не би допринесъл за постигането на възпитателните и предупредителните цели на наказателната репресия, визирани в чл. 36 НК.
По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСАВЯ В СИЛА решение № 403 от 09.10.2008 г. по в.н.о.х.д. № 752/2008 г. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 4 състав, с което е осъществен въззивен контрол на присъда № 15 от 30.05.2008 г. по н.о.х.д. № 3874/2007 г. на Софийския градски съд, наказателна колегия, 16 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.