О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 04.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 592 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 257 от 21.02.2012 год., по в.гр.д.№ 3477/2011 год., с което е отменено решение № 3997/01.07.2011 год., по гр.д.№ 8218/2009 год. на Софийски градски съд, в частта за отхвърляне на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.87 ЗЗД и чл.88, във вр. с чл.82 ЗЗД в предявения размер и в частта за отхвърляне на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД до размера на сумата 4 365.12 лв., като при условията на чл.271, ал.1 ГПК е осъден касатора, в качеството му на ответник, да заплати на К. Т., С. Т. и В. Е. Т., граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И., на осн. чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, във вр. с чл.88 и чл.82 ЗЗД сумата 55 952.10 лв., дадена на отпаднало основание и сумата 4365.12 лв.- обезщетение за забавеното и плащане за периода от 01.12.2008 год. до датата на исковата молба – 24.06.2088 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу извода на въззивния съд, че в случая за ищците – купувачи по процесната предварителна сделка е възникнало надлежно правото да я развалят, тъй като сключеният от ответното дружество – продавач договор за учредяване на ипотека върху самия поземлен имот и правото на строеж върху същия уврежда интересите им, а неизпълненото договорно задължение по чл.4.1.”б” и чл.4.2 от договора е значително с оглед интереса им на кредитори, което обуславя и правото им да могат успешно да развалят сключения помежду им договор с едностранно писмено предизвестие, без да дават срок за изпълнение.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, по отношение на определените за значими въпроси на материалното право: 1.”Допустимо ли е разширително тълкуване на клаузите на сключения между страните предварителен договор, при условие, че същите страни изрично, ясно и точно са уговорили момента, към който имотът, предмет на договора, е следвало да бъде предаден чист от вещни тежести?”; 2. „Следва ли да бъде прието за нарушение на предварителния договор от 14.06.2006 год. учредяването на договорна ипотека върху недвижимия имот преди датата на предаването му, съгласно тълкуването на клаузите на чл.4.1 и чл.4.2 от същия договор в тяхната взаимна връзка; 3.”Допуска ли се развалянето на договора, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора?”; 4. ”Следва ли учредяването на договорна ипотека върху имат от страна на продавача, представляващо част от обичайната търговска практика, да се счита за нарушение на договорните задължения, произтичащи от предварителен договор между страните, при условие, че в правната сфера на купувача не са настъпили негативни последици?”.
Селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК се поддържа по отношение на първия от поставените въпроси на материалното право, а като израз на визираното противоречие са цитирани: ППВС № 3/73 год. и решения на ВКС, ТК : № 89 от 17.07.2009 год., по т.д.№ 523/2008 год. на ІІ т.о.; № 137/25.06.2010 год., по т.д.№ 888/2009 год. на ІІ т.о., както и определение № 77/09.02.2009 год., по т.д.№ 523/2008 год. на ІІ т.о..
Поддържаната допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване по отношение на втория и третия от формулираните правни въпроси е по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Според жалбоподателя съществуващото в практиката на съдилищата противоречие по теза въпроси е обективирано – по първия от тях в решенията на Софийски апелативен съд № 514/28.03.2011 год., по т.д.№ 513/2010 год. и от 23.03.2011 год., по в. гр. д.№ 885/2010 год., а по втория – в решение № 102 от 03.08.2010 год., по т.д.№ 897/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС ; ППВС № 3/73 год. и решение № 999 от 24.10. 1995 год., по в.гр.д.№ 737/95 год. на ІІ т.о. на ВКС.
По отношение на последния от тези поставени материалноправни въпроси страната- жалбоподател се позовава на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба не са заявили становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД въззивният съд е приел, че сключеният предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот -апартамент във ваканционен комплекс „А. Х.”,гр.Р., първоначално между първите двама ищци и ответното Е., а впоследствие – от 18.06.2008 год. и с третата ищца, встъпила в същия като купувач, е обвързал валидно съконтрахентите, но е бил успешно развален без предизвестие с отправено до продавача едностранно волеизявление – нотариална покана от 26.11.2008 год., връчена на адреса на ТД последователно чрез адв. Д., при отказ на управителя на ЮЛ на 08.01.2009 год. и на 11. 02.2009 год. чрез залепване по чл.47, ал.5 ГПК, поради което се дължи връщане на авансово заплатената част от покупната цена.
За да обоснове успешното упражняване на потестативното право на разваляне на предварителния договор за покупко- продажба от страна на ищците, като купувачи, решаващият съд се е позовал на изричните договорни клаузи на чл.4.1”б” и на чл. 4.2, както и на сключени на 08.11.2007 год. с нот.акт № 88/2007 год. и № 89/2007 год. 2 договора за учредяване на ипотеки върху правото на строеж за изграждане на имота в полза на ТБ [фирма]. Счел е, че доколкото според първата от тези клаузи на договора търговското дружество – продавач се е задължило да предаде имота без тежести, възбрани, залози или ипотеки, а с втората – да не сключва каквито и да било сделки с имота, предмет на предварителния договор без изрично писмено съгласие на купувачите, като е гарантирало с клаузата на чл.4.1 отсъствието на такива към момента на възникване на облигационната връзка, то учредяването на процесните тежести без съгласието на ищците – купувачи се явява виновно неизпълнение на конкретно договорно задължение, поради което в полза на последните е възникнало правото да развалят едностранно предварителния договор, без да дават срок за изпълнение и да искат авансово заплатената от тях покупна цена.
Съобразявайки съдържанието на цитираните по- горе договорни клаузи въззивната инстанция е изградила правен извод, че при така събраните по делото доказателства, въведената със ЗЗД презумпция за виновност не е била оборена, нито са налице основания за освобождаване на продавача от отговорност по чл.306 ТЗ.
С оглед липсата на доказателства за надлежното уведомяване на ищците за изявлението на продавача, че е в готовност да прехвърли собствеността върху имота, чист от тежести и изричната договорна уговорка на чл.4.2 Софийски апелативен съд е отрекъл основателността на въведените от ответното ТД възражения – за неизправност на ищците, като страна по договора, поради забавено в плащане в остатъка на покупната цена и за липса на увреждащ интересите им характер на ипотечните сделки.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че релевантен по сме на чл.280, ал.1 ГПК се явява единствено формулираният в п.4 от изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос- арг. от т.1 на ТР № 1/19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Обстоятелството, че по отношение на същия, в срока за произнасяне по касационната жалба на М. Р. И. К. -1” Е., е създадена задължителна по см. на чл.290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция, израз на която са служебно известните на настоящия съдебен състав решения: № 231/13. 02.2013 год., по т.д.№ 1268/2011 год. на ІІ т.о.; № 22 от 03.04.2013 год., по т.д.№ 821/2011 год. на І т.о.; № 153 от 28.12.2012 год., по т.д.№ 1022/ 2011 год. на І т.о. и решение № 32 от 25.03.2013 год., по т.д.№ 126/2012 год. на І т.о. и тя е в смисъл, различен от възприетото от Софийски апелативен съд разрешение, обуславя правен извод, че в случая е доказана и допълнителната процесуална предпоставка за достъп до касационен контрол – критерият за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите въпроси на материалното право, с които е обосновано искането за допускане на касационен контрол, макар и важни правни въпроси, не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Отговорът на същите, обусловен от преценката на доказателствения материал по делото и извършеното тълкуване на договора, предполага проверка на правилността на правните и фактически изводи на решаващия съд, която е осъществима само при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в производството по чл.288 ГПК.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 257 от 21.02.2012 год., постановено по в. гр.д.№ 3477/ 2011 год., в частта му, по касационната жалба на М. Р. И. К. -1” Е., със седалище и адрес на управление [населено място], вх.№ 3787/12.04.2012 год..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок, считано от съобщението да него, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 1532.00 лева/ хиляда петстотин тридесет и два лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в рамките на същия срок представи и съответния платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на така дадените указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на указаната държавна такса в определения от съда срок, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: