О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 06.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5615 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от МБАЛ [фирма] [населено място] против решение № 703/14.04.2013г. по гр.д.№ 710/2012г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2111 от 11.06.2010г. по гр.д.№ 2180/2008г. на Варненски РС, с което касаторът е осъден да предаде на П. М. С., В. Т. С. и М. К. Д., починала в хода на производството /на 03.05.2011г./, заместена от наследниците си Н. П. М. поземлен имот 2563 по КП от 1976г., находящ се в м. „С.” в землището на [населено място] с идентификатор 10135.2555.330 с площ 3300 кв.м. по скица и решение № 164/14.07.1992г. на кмета на [община] и 2620 кв.м. по имотни граници съгласно протокол за въвод № 310 08.11.1993г. на [община].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ…, тъй като цялостното мероприятие ВМИ е изпълнено и е без значение, че не е реализирана онкологичната клиника, за която е отчуждаването, че към казуса е неприложимо ТР № 5 от 14.01.2013г. по т.д. № 5/2011г. и съдът е следвало да изпълни указанията на ВКС в отменителното решение за извършване на косвен съдебен контрол на решението за възстановяване на собствеността на ищците.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.може ли въззивния съд да не изпълни задължителните указания, дадени в отменително решение № 91/01.03.2012г. по гр.д.№ 461/2011г. на ВКС І гр.о. 2. следва ли да се извършва косвен съдебен контрол съгл. ТР № 6/2006г. ОСГК т.4 в исковото производство относно законосъобразността на административния акт за възстановяване на собствеността по ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ, когато трето неуачствало в административното производство лице противопоставя права на реституираните собственици върху същия имот и приложимо ли е в този случай по-късно приетото ТР № 5/14.01.2013г. по т.д.№ 5/2011г. Касаторът твърди противоречива съдебна практика по идентични казуси, защото за съседен имот 2564 Б от 410 кв.м. върху който попада същия път е постановено решение, с което е отхвърлен иска на реституираните собственици – Р от 30.11.2012г. по гр.д.№ 1410/2011г. на Варненски ОС.
Ответникът по касация Н. М. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като въззивния съд се е съобразил с по-късно постановеното ТР № 5/14.01.2003г., че не е налице противоречива съдебна практика, тъй като посоченото решение не е влязло в сила. Представят решение 133-08 от 02.04.2008г. по гр.д.№ 170/2007г. на ВКС ІVб гр.о., постановено по ГПК /отм/, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС за съседен имот – УПИ І-2564, предявен от реституирани собственици. Излага становище за неоснователност на жалбата, тъй като дори съдът да бе извършил косвен контрол, то реституцията е законосъобразна, защото пътя е строен след влизане в сила на реституционния закон, без изменение на ген плана на ВМИ за предвиждането му, поради което е узаконен през 1998г. Твърди се, че въззивното решение не формира противоречива практика, защото цитираното решение за съседния имот не е влязло в сила,
Ответниците П. С. и В. С. оспорват допускането до касация, тъй като не са формулирани конкретни правни въпроси, а такива, касаещи фактите по делото и, че съдът е приложил относимата към спора задължителна съдебна практика, поради което законосъобразно не е изпълнил дадените указания в отменителното решение.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С н.а. № 117,т.1/1949г. П. К. С. купува от цяла нива от 5,1 дка реална част от 3,1 дка. Към този момент тя е в брак с К. С. Я., сключен 1925г. и прекратен със смъртта му през 1977г. Тази част не е влязла в ТКЗС. Купеният имот е заснет в кадастралния план от 1956г. с два планоснимачни номера 12837 и 12838, записани на двамата съпрузи. Със заповед № 194/05.11.1969г. е отчужден имот с 3,3 дка. за онкологично отделение към ВМИ. Теренът е оценен с протокол № 169/21.10.1969г. С решение № 164/14.07.1992г. на кмета е отменено отчуждаването и е възстановена собствеността на наследници на П. С., като в мотивите на решението е посочено, че мероприятието, за което е отчужден имота не е реализирано. Към момента на издаване на заповедта, видно от мотивите й, се изграждат временни гаражни клетки, които не са по предназначение и без строително разрешение, за което кметство „Простор” е предупредило ВМИ с писмо № Т.-162/20.04.1992г. да се спре строителството, което е в нарушение на чл. 116 З.. Имота е деактуван със заповед № 742/28.09.1993г., върху която е отразено възстановяване на получената като обезщетение сума /л.76 от делото на РС/. С протокол № 310/08.11.1993г. е извършен въвод във владение, в който е отразено, че по имотни граници възстановеният имот е 2 620 кв.м.
Предмет на адм.д.№ 819/1993г. на ВС е заповед на областния управител № 221/12.10.1992г., с която е отменено решение № 164/14.07.1992г. на кмета за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността. Тази заповед е прогласена за нищожна поради липса на компетентност на областния управител да извършва административен контрол на позитивно решение по чл.4 от ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ..
За втори път областния управител е отменил решение № 164/14.07.1992г. на кмета за отмяна на отчуждаването със свое решение № РД-1100/13/27.03.1995г. с мотив, че върху имота са изградени гаражи. С Р № 4936/29.10.1998г. по адм.д.№ 3908/1995г. на ВАС е отменено решението на областния управител с мотив, че мероприятието, за което е отчужден имота – онкологична клиника не е реализирано. Съдът е посочил, че и отреждането за улица-тупик със заповед № 19/29.02.1979г. също не е реализирано и това е основание да се отмени отчуждаването.
Със заповед № 362/15.08.2005г. е попълнен кадастралния план с възстановения имот 2563. Той е бил отразен като имоти 12837 и 12838 в кадастралните планове от 1956г., 1963г. и 1976г., като между тях има знак за общност.
От заключението на първата тройната СТЕ, приета от въззивната инстанция се установява, че със заповед № 19/1976г. е предвидено ситуиране на онкологична клиника върху процесния имот, която не е изградена. С протокол от 06.07.1988г. на СТСУА /НС/ се разрешава проектиране на временни гаражи до построяване на клиниката за около 30 превозни средства. На 18.08.1988г. е издадена виза за проектиране. Видно от заповедта за деактуване към 14.07.1992г. изграждането на временните гаражи е започнало към момента на влизане в сила на ЗВСНОНИ по З.,ЗПИНМ… – 25.02.1992г. Гаражите са изградени като незаконен строеж, който е узаконен с Акт за узаконяване № 145/29.05.1998г.
Имотът е бил извън оградата на ВМИ, но към момента на разглеждане на делото е включен в нея. През североизточната част от процесния имот минава вътрешен път, обслужващ подхода към гаражите. Площта от процесния имот заета от пътя е 164 кв.м. Останалата част от имота е незастроена.
РС е уважил предявения ревандикационен иск, като е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот на основание наследство и реституция по ЗВСНОНИ, за която са налице предпоставките, а ответника ползва имота без основание.
Първото въззивно решение е отменено с решение № 91/01.03.2012г. по гр.д.№ 461/2011г. на ВКС І гр.о. с указания да се извърши косвен съдебен контрол за наличие на предпоставките за възстановяване правото на собственост, тъй като ответника не е участвал в административното производство.
При новото разглеждане на делото съдът е приел, че не следва да извършва косвен съдебен контрол въпреки указанията в отменителното решение, защото с по-късно е постановено ТР № 5/13.01.2013г. по т.д.№ 5/2011г. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че държавата е обвързана от съдебното решение по административното съдебно производство, по което е извършен пряк съдебен контрол, поради което в гражданското производство не се извършва косвен съдебен контрол..
По първия въпрос -.може ли въззивния съд да не изпълни задължителните указания, дадени в отменително решение № 91/01.03.2012г. по гр.д.№ 461/2011г. на ВКС І гр.о. не следва да се допуска касационно обжалване. Така формулиран въпроса е общ и отговорът му няма пряко отношение към изхода по настоящото дело. Спорният въпрос е дали към настоящия случай се прилага ТР № 5/14.01.2013г. по т.д.№ 5/2011г., или е приложима т.4 от ТР № 6/2006г. Този въпрос е част от формулирания втори въпрос. Той е „следва ли да се извършва косвен съдебен контрол съгл. ТР № 6/2006г. ОСГК т.4 в исковото производство относно законосъобразността на административния акт за възстановяване на собствеността по ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ, когато трето неуачствало в административното производство лице противопоставя собствени права на реституираните собственици върху същия имот и приложимо ли е в този случай по-късно приетото ТР № 5/14.01.2013г. по т.д.№ 5/2011г.” По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Приложените решения не формират противоречива съдебна практика, тъй като дали всеки от имотите е застроен, или не е конкретен фактически въпрос, който се решава според доказателствата по делото. Противоречива съдебна практика е налице, когато по един и същ правен /а не фактически въпрос/ е даден различен правен отговор.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 703/14.04.2013г. по гр.д.№ 710/2012г. на Окръжен съд – Варна по касационна жалба, подадена от МБАЛ [фирма] [населено място]
Указва на касатора да внесе държавна такса в едноседмичен срок от съобщението в размер на 106,43 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: