Р Е Ш Е Н И Е
№ 612
София, 24.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1978 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
Х. Й. Х. и Н. Х. Ц. обжалват решението на Ловешкия окръжен съд,постановено на 08.01.2008г. по гр.д. №169/2007г. в частта,с която решението на първоинстанционния съд е обезсилено като недопустимо и производството по делото е прекратено по предявен ревандикационен иск, както и в частта,с която решението на първоинстанционния съд е отменено и предявеният от тях иск е отхвърлен като неоснователен. Поддържат, че в обжалваните части решението на въззивния съд е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК /отм./. Молят решението да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ ответниците по касационна жалба П. П. Г.,С. С. В.,Ц. А. К.,Т. К. И. и А. К. С. изразяват становище,че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
С обжалваното решение,постановено на 08.01.2008г. по гр.д. № 169/2007г. Ловешкият окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция, е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта,с която А. В. П.,П. П. Г.,С. С. В., Ц. А. К.,Т. К. И. и А. К. С. са осъдени да предадат владението на имот над 13790кв.м. от имот 155003,целия от 16 дка и е прекратил производството в тази му част,като е приел,че е налице произнасяне свръхпетитум,тъй като с исковата молба е заявена претенция за предаване владението на части от имота /578кв.м. за наследниците на П. Д. и 1632 кв.м. за наследниците на Д. М. /,а не на целия имот №155003. В частта,с която е признато за установено по отношение на А. В. П., П. П. Г.,С. С. В.,Ц. А. К., Т. К. И. и А. К. С.,че Н. Х. Ц. и Х. Й. Х. са собственици на широколистна гора от 16 дка в м.”А”,землището на с. Л., възстановена им с решение по чл.13,ал.5 ЗВСГЗГФ №13Н/01.09.2001г. на ПК У. и същите са осъдени да предадат владението върху имота до размер на 578кв.м. от А. В. П. и 1632 кв.м. от П. П. Г.,С. С. В.,Ц. А. К. и А. К. С. решението на първоинстанционния съд е отменено и предявеният от Н. Х. Ц. и Х. Й. Х. иск за признаване за установено,че са собственици на широколистна гора от 16 дка в м.”А” в землището на с. Л., възстановена им с решение по чл.13,ал.5 ЗВСГЗГФ №13Н/01.09.2001г. на ПК У. и за предаване владението върху този имот до размер на 578кв.м. от А. В. П. и 1632кв.м. от П. П. Г.,С. С. В., Ц. А. К.,Т. К. И. и А. К. С. е отхвърлен като неоснователен.
Прието е,че страните са собственици на съседни имоти : на Х. Й. и Н. Х. като наследници на Х. Ц. Ж. с решение №13Н/01.09.2001г. е възстановено по реда на ЗВСГЗГФ в нови реални граници по чл.4,ал.2 правото на собственост върху имот 155003 по КВС на землището на с. Л. с площ от 16дка. На П. П. Г.,С. С. В.,Ц. А. К.,Т. К. и А. К. като наследници на П. Н. Д. е възстановено с решение № 13Н/27.03.2000г. правото на собственост в нови рални граници по чл.4,ал.2 ЗВСГЗГФ върху имот №155005 по КВС,а на А. В. П. като наследник на Д. Г. М. с решение №13Н/01.09.2001г. е възстановена в нови реални граници собствеността върху имот 155004 по КВС и по този въпрос между страните не съществува спор.
Граничните точки на имотите са трасирани съгласно договора за изпълнение на технически дейности през 2002г. с маркировка с бяла боя въз основа на установени от влязлата в сила карта координати,които обаче не са документирани в протокола за въвод във владение. На 09.03.2005г. и 31.10.2005г. са претрасирани имот №155004 и имот №155005,като със зелен спрей са променени одобрените през 2002г. от приемателната комисия маркировки. Направеното трасиране,при което марките са нанесени със зелен спрей е направено съгласно влязлата в сила КВС като констатираните разлики в координатите от 3-5 м са допустими технически, поради което не може да се приеме,че е налице навлизане в имот №155003 извън допустимите при трасирането рамки,а оттам и не може да се приеме, че ответниците владеят части от имот №155003 без правно основание. Прието е,че е налице намаляване площта на имот №155003,но откъм източната му граница,а не откъм границата с имоти №155004 и №155005.
В частта,с която постановеното от първоинстанционния съд решение е обезсилено и в частта,с която предявеният от Н. Х. Ц. и Х. Й. Х. иск за предаване владението на реални части от имот №155003 е отхвърлен обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила /чл.188 ГПК/отм./ и правилно е приложен материалният закон /чл.13,ал.4,5 и 6 ППЗСПЗЗ и чл.75,ал.2 ЗН/.
Неоснователно е изложеното в касационната жалба оплакване,че въззивният съд неправилно е определил спорния предмет,а оттам че неправилно е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта,с която А. В. ,П. П. ,С. С. ,Ц. А. , Т. К. и А. К. са осъдени да им предадат владението на имота с площ над 13790кв.м. до цялата площ от 16дка.
Въззивният съд като инстанция по същество дължи произнасяне по заявения с исковата молба спорен предмет в очертаните от въззивната жалба предели,като служебно следи за валидността и допустимостта на постановеното от първоинстанционния съд решение в същите рамки, доколкото и първонстанционният съд разполага с правомощието да се произнесе само по иска,с която е бил сезиран. В случая с исковата молба е заявен петитум за предаване владението само върху определени части от имот №155003,а именно за 578кв.м. от наследниците на П. Д. и 1632кв.м. от наследниците на Д. М. ,поради което правилно въззивният съд е приел,че първоинстанционният съд не е разполагал с правомощието да се произнесе с искане за предаване владението на целия имот №155003,за която предявилите иска лица твърдят,че е тяхна собственост,т.е. че е налице произнасяне ”свърхпетитум” и че в частта,с която първоинстанционният съд се е произнесъл по претенция,с която не е бил сезиран,а именно за предаване владението на части от имот №155003 над общ размер от 13790кв.м. решението следва да бъде обезсилено.
Неоснователни са оплакванията за неправилност на изводите за надлежно проведено претрасиране на имотите,основано на доводи за неправилно приложение на материалния закон /чл.19 ППЗВСГЗГФ,както и на чл.26 ППЗСПЗЗ/.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ППЗВСГЗГФ с протокола за въвод във владение следва да се документират трасираните на терена въз основа на установените координати гранични точки на възстановените гори. В случая това не е било направено-установено е,че както през 2002г.,така и през 2005г. трасирането не съответствува на точните граници по КВС,но трасирането със зелен спрей от 2005г. е по-точно и с минимално допустимо отклонение. Това обстоятелство е взето предвид от въззивния съд при постановяване на решението и правилно е прието,че доколкото трасирането е само техническа дейност /тъй като не е документирано в протокола за въвод във владение/,то правото на собственост се възстановява,а оттам притежава и може да бъде защитено по реда на чл.108 ЗС в очертаните от КВС граници на имота. В случая с оглед минималното отклонение при трасирането на границите през 2005г., за разлика от трасирането,извършено през 2002г.,при което е установено съществено навлизане от страна на процесния имот №155003 в съседните имоти №155004 и 155005,правилно е прието,че не се установява собствениците на съседните имоти да са завладели претендираните части от имот №155003 и да упражняват фактическата власт върху тях без правно основание.
Не може да бъде споделена и тезата за приложение на разпоредбата на чл.26 ППЗСПЗЗ по аргумент от чл.46,ал.2 ЗНА.
Съгласно чл.26,ал.2 ППЗСПЗЗ явна фактическа грешка представлява несъответствието между заснетите на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана,като при констатиране на подобна грешка влезлите в сила план за земеразделяне и одобрена КВС могат да бъдат преработени по реда на чл.26,ал.1,като аналогична разпоредба съществува и в ППЗВСГЗГФ /чл.18а-нов, ДВ.бр.62/2009г./. В случая обаче не е налице подобна хипотеза-налице е несъответствие при трасирането,а не несъответствие в границите на КВС и трайните топографски елементи. Повторното трасиране,извършено без предварително проведено производство по чл.18а ППЗВСГЗГФ,би могло да обуслови извод за засягане правата на собствениците на един имот,само ако се различава от определените от КВС граници на имота,а в случая, както вече беше отбелязано,извършеното през 2005г. повторно трасиране съответствува на границите по КВС с минимално допустимо отклонение. Или както правилно е приел въззивният съд,искът по чл.108 ЗС може да бъде уважен ако се установи,че ответниците владеят част от имота на ищците без правно основание,като от значение са границите на имота по титула за собственост,в случая по решенията на ПК/сега ОСЗ/,т.е. границите по КВС. И след като не е установено ответниците по предявения иск да упражняват фактическа власт върху част от имота,възстановен на предявилите иска лица и очертан с границите по КВС,правилно е прието, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен.
При постановяване на обжалваното решение в тази част не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,които по смисъла на чл.218б, ал.1,буква”в” ГПК/отм./ да обусловят неговата неправилност,същото е постановено при правилно приложение на материалния закон,поради което на основание чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ следва да бъде оставено в сила.
В частта,с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд предявеният от Н. Х. Ц. и Х. Й. Х. иск за признаване право на собственост върху имот №155003 в м.”А”, землището на с. Л. е отхвърлен като неоснователен обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно.
Н. Х. Ц. и Х. Й. Ц. са предявили при условията на обективно съединяване иск за установяване на правата им върху имот №155003 с иск за предаване владението върху реални части от този имот,като посредством установителния иск се цели определяне на обективните предели на спорното право. В подобна хипотеза установителният иск е допустим и съдът следва въз основа на установената по делото фактическа обстановка да разреши съществуващия между страните спор за обективните предели,в чиито рамки всяка една от тях разполага с правомощието да упражнява фактическата власт без да засяга при това правата на останалите участници в процеса. В случая по делото е установено,че правото на собственост върху имот №155003 е възстановено с решение на ПК У. и след като между страните не е съществувал спор за валидността на този индивидуален административен акт,вкл. досежно наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността, неправилно съдът е приел,че така предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено по реда на чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ и вместо това предявеният от Н. Х. Ц. и Х. Й. Х. установителен иск бъде уважен. Разноски в полза на Н. Ц. и Х. Х. не следва да бъдат присъждани,тъй като в тази част е налице признание на предявения иск от страна на ответниците.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, постановено на 08.01.2008г. по гр.д. №169/2007г. в частта,с която е отхвърлен предявеният от Н. Х. Ц. и Х. Й. Х. против А. В. П.,П. П. Г.,С. С. В.,Ц. А. К.,Т. К. И. и А. К. С. иск за признаване правото на собственост върху широколистна гора,представляваща имот №155003 в м.”А”, землището на с. Л. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. В. П.,П. Йорданова Г. ,С. С. В.,Ц. А. К.,Т. К. И. и А. К. С.,че Н. Х. Ц. и Х. Й. Х. са собственици на широколистна гора с площ от 16 дка,находяща се в м.”А”,землището на с. Л., представляваща имот №155003 по КВС на землището,при граници: имот №000098-гора,стоп.тер. на ДЛ Л. ,№154029-шир.гора на н-ци на С. Д. С. ,№154026-шир.гора на Г. П. А. ,№154025-шир.гора на Ц. М. Ц. ,№154023-шир.гора на ДЛ- Л. ,№145002-шир.гора на н-ци на Ц. Д. Ц. , №155001-шир.гора на н-ци на Б. Б. Б. ,№155005-шир.гора на н-ци на П. Н. Д. и №155004-шир.гора на Д. Г. М. ,възстановена им с решение №13Н/01.09.2001г. на ПК- У.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, постановено на 08.01.2008г. по гр.д. №169/2007г. в частта,с която е обезсилено като недопустимо решението на първоинстанционния съд,с което А. В. П.,П. Йорданова Г. ,С. С. В.,Ц. А. К.,Т. К. И. и А. К. С. са съдени да предадат на Н. Х. Ц. и Х. Й. Х. владението на 13790кв.м. от имот №155003 в м.”А”,землището на с. Л. и в частта,с която предявеният от Н. Х. Ц. и Х. Й. Х. против А. В. П.,П. Йорданова Г. ,С. С. В.,Ц. А. К.,Т. К. И. и А. К. С. иск за предаване владението върху имот №155003 в м.”А”,землището на с. Л. до размер на 578 кв.м. от А. В. П. и 1632кв.м. от П. Й. Г. ,С. С. В.,Ц. А. К.,Т. К. Г. и А. К. С. е отхвърлен като неоснователен.
Председател:
Членове: